-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
Радо и Елена Арсови: Работим във Франция, но нашата страна е България
Радо и Елена Арсови: Работим във Франция, но нашата страна е България
Радослав и Елена Арсови са известно семейство във волейболните среди. Двамата са бивши волейболни състезатели и национали на България, които продължават пътя си заедно в живота. Имат и две прекрасни дъщери - Елина и Ралина. Към днешният момент двамата живеят и работят във Франция, като Радо е треньор, а Елена все още се състезава, а двамата са заедно в един и същи клуб - втородивизионния Марк ен Барьол, който се намира в областта Нард па дьо Кале в северна Франция. За това, защо живеят във Франция, какво мислят за бъдещето на децата си и какво очакват от нашите национали през септември, ето какво разкриха специално за BGvolleyball.com Елена и Радо:
Тя: Родена е на 5 ноември 1975 година в София. Играе на поста централен блокировач. Състезава се в България, Турция, Гърция, Италия, Германия и Франция. Също така е била част от националният ни отбор за девойки и от женският национален тим на България.
Той: Роден на 11 октомври 1971 година в София. Левичар, диагонал с разпределителя. Състезател на Славия (София), играл още в първенствата на Франция, Турция, Израел, Русия, Гърция и Германия. През 1991 година заедно с българския национален отбор за младежи печели световната титла за младежи до 20 година на шампионата в Кайро. Това е единственият златен медал в историята за страната ни и най-големият успех в колективните спортове изобщо. След това също е викан и в мъжкия национален отбор.
- Добър ден, заминахте ли за Франция вече?
Радо: Във Франция сме вече и с пълна сила се готвим за новия сезон.
- Интересно ще бъде да ни разкажете за живота във Франция?
Елена: Животът във Франция дава сигурност и спокойствие на моето семейство. От момента, в който се появиха децата, това е единственото, което ни интересува. И там има проблеми, болести и бюрокрация, но вървейки по улиците това далеч не е първото нещо, което забелязваш. Въпреки всичко, моята страна е България и се надявам един ден да имаме тази сигурност и да поддържаме този стандарт на живот, издържайки се от волейбол в България.
- Имате 2 дъщери - Елина и Ралина. Ралина още е малка за света на спорта, но Елина върви ли по вашите стъпки или още не й е интересно?
Елена: Да, за сега имаме две прекрасни момиченца. Елинка, като всяко момиченце харесва гимнастиката, балета, танците. Тренирала е гимнастика, плуване и разбира се волейбол. Има интерес към спортовете като цяло, но все още е по-скоро заради това, че си играе с децата там. А Рали... Рали е големият бандит в семейството.
- Ще се опитате ли да повлияете по някакъв начин на избора им или ще ги оставите сами да изберат?
Елена: Ние и да не искаме им влияем. Елинка е по цял ден с нас в залите (когато не е на училище) - тренировки, мачове. Слуша разговорите ни за волейбол, среща се с нашите приятели-спортисти... Тя просто расте в спортна среда, така че неминуемо това влияе. Ще се радвам, ако един ден изберат да станат професионални спортисти (без да пренебрегват образованието), защото аз знам какво е, тази професия ми е дала много и предимно хубави неща. Но изборът разбира се ще бъде техен!
- За Радо знаем, че вече не играе, а е треньор. Елена, вие ще играете ли през този сезон?
Елена: Аз все още се състезавам. Този сезон ще работим заедно във Франция, тоест той ще ми е треньор. Веднъж вече бяхме в подобна ситуация в друг френски клуб и се сработихме доста добре. Вярвам, че и сега ще е така. Работила съм с доста треньори в кариерата си и в моя топ пет той се бори за третото място. От този сезон зависи дали ще го спечели.
- Г-н Арсов, през новият сезон ще бъдете треньор на вашата жена - Елена. Разкажете ни малко за този отбор.
Радо: През новия сезон ще съм треньор на волейболен клуб Марк ен Барьол Лил, който се състезава в А2 на Франция. За втори път ще работя с моята съпруга Елена. Тя е голям професионалист с богат опит и най-важното е, че е моят коректор в работата ми. Много ми помага. Отборът е почти нов, запазихме само 4 състезателки от миналата година, които имаха нужното ниво да играят в тази лига и заедно с ръководството на клуба, което ми даде пълен карт бланш в чисто спортно технически аспект, надградихме качеството на отбора с привличането на 6 нови състезателки, играли в различни първенства, но най вече във Франция. Интегрираме и две млади състезателки от втория отбор. В отбора от два сезона също така е българската състезателка Русена Сланчева, която това лято спечели почти всички турнири по плажен волейбол в България, а ако не се лъжа и такива в чужбина.
- Кое е по-лесно - да сте играч или да сте треньор, г-н Арсов?
Радо:. Безспорно да си треньор е в пъти по-отговорно. Като състезател мислиш единствено и само как да отидеш на тренировка, да се изтренираш и после се прибираш и почиваш. Като треньор носиш отговорност за целия отбор, зависим си от хората в щаба си, а и като се прибереш в къщи съвсем не си почиваш - продължаваш с анализи, гледаш видео, подготвяш следващи тренировки. Трябва да си постоянно в кондиция, защото всичко се отразява на състезателите. Несравними са нещата.
- Пламен Константинов е много близък на вашето семейство. Сподели ли ви нещо по-интересно за двата контролни мача, които изиграха момчетата?
Елена: Сподели това, което сподели и пред медиите. Момчетата работят здраво и се влагат отговорно в тренировките. Според мен треньорът и човекът Пламен Константинов е "шестица от тотото" за тези момчета!
Радо: Имахме възможност набързо да си поговорим след мача и да обменим мнения и впечатления. Най-важното е, че той като треньор при своя дебют беше много спокоен и доволен от показаното от отбора въпреки умората, която беше натрупана в състезателите.
- Предполагам сте проследили двете контроли на България срещу Белгия. Какво мислите за тима в момента. Конкурентоспособен ли е той на другите сили във волейбола?
Елена: Гледах само първият приятелски мач, но той не би могъл да бъде показателен за възможностите на отбора, предвид тежката фаза на подготовка, в която се намират. На мен ми хареса поведението на момчетата на игрището, забелязах положителна промяна в това отношение в много от тях. Начинът, по който реагираха на своите и чуждите грешки - забелязах солидарност. Трябва да има такава, когато работиш в колектив.
Радо: Да, присъствах на първия мач. Най-важното в този мач беше да се върне настроението и увереността на състезателите, защото след слабите резултати в Световната лига отборът не беше на нужното ниво във всякакъв апсект. Важно беше отборът да победи, независимо, че чисто спортно-технически нямаше кой знае какво качество в играта. Първо, защото през този период отборът е подложен на максимални физически натоварвания и второ, защото отборът на Белгия според мен няма нужното ниво, за да се прецени реално нивото на нашия отбор. Видях един сплотен български отбор, който се раздаде и даде своята игра за този период от подготовката. България е била и ще бъде винаги сред най силните отбори в света, независимо че имаше и своя момент на слабост това лято, което е нормално и се случва на всички силни отбори. Но с правилна работа от страна на новият треньор и търпение на състезателите, нещата постепенно ще се нормализират и ние отново ще видим силен национален отбор.
- Какво мислите за младия Николай Пенчев, г-н Арсов, все пак работихте с него в младежките гарнитури на националният ни тим? Готов ли е той да излезе като титуляр за България и да изиграе един пълноценен мач?
Радо: Следя Ники Пенчев от доста време. Да, работил съм с него в националния отбор за младежи и смятам, че в последно време той доста израстна както физически, така и психически. Вече от 3 години тренира и играе в силните първенства на Европа и придоби опит и увереност. Моето лично мнение е, че той е готов да играе като титуляр и Пламен вече му дава този шанс, като единствено от него зависи дали ще си заслужи мястото си на терена. Смятам, че в националния отбор след напускането на Пламен Константинов не е имало състезател с толкова силен елемент посрещане, а в съвременния волейбол това е с изключителна тежест.
- Бихте ли споделили някакво мнение след турнира "Хуберт Вагнер", в който националите взеха участие?
Елена: Имах възможност да гледам само мача срещу Полша, за другите срещи се информирах от медиите. Атмосферата в залата беше страхотна, което предразполага за един хубав мач, какъвто се и получи. Вижда се вече, че отборът ни навлиза в друга фаза от подготовката и показва друго ниво на игра в сравнение с мачовете срещу Белгия например. Да победиш домакинът Полша, пред такава публика, независимо с какъв резултат и каква игра дава увереност и самочувствие, които са само от полза за нашият отбор.
Радо: Турнирът в Полша е от голяма полза както за отбора, така и за треньора Константинов. От една страна играчите натрупаха още игрово време и преди всичко самочуствие след победата над домакините. От друга страна треньорът имаше възможност да изпорбва различни варианти на състава и различни тактически схеми на игра. Като цяло добър турнир, с един много силен и два добри мача. Полезна проверка и надграждане в позитивна посока в играта на българския отбор.
- Вашите лични очаквания за представянето на националният ни тим на първенството в Полша?
Елена: Аз вярвам, че те ще се представят добре на световното първенство. Само да са здрави и да нямат контузии. Пожелавам им да стигнат до последната фаза на шампионата.
Радо: Моите лични очаквания са, че отборът ще успее да влезе в първите осем, след което всяко по-горно класиране ще бъде приятен бонус за всички.