-
Sportal.bg
-
Бойни спортове
-
Кличко: Аз съм учен и морско свинче едновременно
Кличко: Аз съм учен и морско свинче едновременно
Въпреки че в Тирол времето е като през октомври, още в средата на лятната си ваканция Владимир Кличко запази хотел в Австрия само с една мисъл: мачът на 6 септември срещу Кубрат Пулев. Кличко се готви в Гоинг (Ав) със 7 спаринг партньори и още 8 боксьори, които му помагат в подготовката. Всеки ден той изучава мачовете на Пулев. Пред немските медии украинецът говори за предстоящата среща и за друго важно събитие в живота му – в близките месеци той ще стане баща за първи път.Който наблюдава тренировките ви и види как се движите срещу спаринг партньори, които са с 15 г. по-млади от вас, ще си зададе въпроса как може да сте в такава форма на 38 г. - И аз се питам понякога. И се страхувам от биологичния часовник, който не спира да цъка. Но в кариерата си не съм имал много почивки, винаги съм бил във форма. Това ми помага много в момента. Вярвам, че тялото се нуждае от стреса на тренировките и това не му позволява да започне да се разпада бавно. - Не усещате ли никакви промени във физическото си състояние? Не се ли чувствате стар? - Повече от всички останали забелязвам, че остарявам. Когато видя хора, с които не съм се виждал отдавна, и виждам промените в тях, осъзнавам, че времето тече. Колкото до фитнес режима ми: по-рано си мислех, че с възрастта човек трябва да тренира все повече, за да задържа формата си. Но не е така. Трябва да тренираш по-специфично. Мислех си, че тялото постепенно ще отказва, но това също не е така, поне засега. Не мога да кажа колко време ще продължи да е така. Но аз често се проверявам, а и имам достатъчно хора в екипа си, които ще ми кажат, ако вече не мога да се справям. В настоящето съм учен и морско свинче, събрани в един човек едновременно. Това е забавно. - Изглежда, че никога не ви липсва мотивация, въпреки че доминирате толкова много над опонентите си. - Основната ми мотивация е страхът. Той играе голяма роля. Страхът от загубата, страхът, че може да изгубя страха си преди мача. Това не ми вреди, това е здравословен страх. Искам да ставам все по-добър с всеки мач и да доминирам още повече. Освен това знам, че в живота си няма да имам по-добро поле за изява от бокса. На ринга най-добре мога да покажа качествата си. На 38 нямам време за губене, а и нямам право на загуба. Знам какво е да паднеш, знам колко време отнема да се изкачиш отново. Още помня как загубих с нокаут от Кори Сандърс. Основната ми мотивация, основният импулс е, че не искам да губя отново. Никога. Това ме прави като луд на ринга. А всеки си има начин на водене на битка. Размяна на много удари като мачът между брат ми Виталий и Ленъкс Люис – това не е за мен.- Какво мислите за опонента си в Хамбург Кубрат Пулев? - Той е много силен боксьор, с добра техника, уверен е в способностите си. А и статистиката му – 20 мача, 20 победи, говори сама за себе си. Свикнал е да се бие с по-едри съперници като Устинов и Димитренко, така че трябва да се подготвя много добре. Изучавам мачовете му внимателно. Едно от основните неща преди всеки мач е да изучиш съперника си, да знаеш как той се държи на ринга. А и той ще даде всичко от себе си, защото това е шанс, който получаваш веднъж в живота.- Към края на годината ви чака съвсем ново предизвикателство. Ще станете баща. В края на ноември годеницата ви Хейдън Пенетиер трябва да роди. Как ще повлияе това на кариерата ви? - Минаха ми няколко неща през главата, но в момента още не съм в позицията да оценя какъв ще бъде животът ми като баща. В момента чувствам само радост от предстоящото събитие, като то ми носи и допълнителна мотивация. - Мислите ли, че ще се биете различно, когато станете баща и отговаряте за още един човек. Може да ограничите още риска от бокса? - Не мога да си представя, че бащинството ще промени поемането на риск на ринга по някакъв начин. Вярвам, че човек действа, съзнателно или не, по начина, по който са го учили родителите му. Моите родители учеха мен и брат ми Виталий винаги да правим каквото искаме с пълна увереност и пълен риск. Това няма да се промени, когато стана баща, и ще възпитавам децата си по същия начин. - Знаете ли вече къде ще живеете като семейство? И колко трудно ще ви бъде да оставяте децата, когато трябва да се затворите за месец в тренировъчен лагер преди мач? - Къде ще живеем е един от многото въпроси, на които все още нямаме отговор. Хейдън и аз сме свързани с някои места заради професиите си. Но благодарение на интернет в днешно време можеш да поддържаш връзка въпреки големите дистанции. Разбира се, искам да прекарвам много време със семейството си, искам да присъствам и на самото раждане. Но аз все пак съм в бокса и само заради раждането на дете, животът ми няма да спре. Гледах как Виталий успяваше да се справя със задълженията си в бокса въпреки децата. Той ми каза, че когато е станал баща, е започнал да удря още по-здраво на ринга. Любопитен съм как ще е при мен.- Много спортисти искат децата им също да влязат в спорта, да ги гледат например. При вас как е? - Не искам въобще! Не искам детето ми да вижда как ме удрят. При тенисисти като Роджър Федерер е различно, но боксът е прекалено груб спорт за деца. Не искам да мисля по време на мач колко ще страда детето ми заедно с мен. Преживях подобен случай – синът на Крис Бърд се разплака на ринга, след като бих баща му. Не искам да изпитвам подобно нещо. Бях доста нещастен, когато Виталий доведе сина си на един от моите мачове. Не ми хареса въобще. - Бащинството обаче едва ли е мотивация да останете на ринга още няколко години. - Не. Но мотивацията ми е, че искам да съм най-добрият и да ставам все по-добър във всеки мач. И докато успявам да го правя, нямам причини да спирам с бокса."7 дни спорт"