Стилиян Петров се шегува: Кой е най-великият български играч? Аз!
Стилиян Петров се появи в студиото на тв канала "Скай спортс" в много популярното предаване "Сокър Ей Ем". Българинът говори по сериозни теми - описа изпитаното през трите години, в които се бори с левкемията. Но се включи и в култовата рубрика "блиц интервю", където въпросите бяха на тема... "Стилиян Петров". Ето и забавния диалог на Стан с водещия:
- Колко е висок Стилиян Петров според онлайн енциклопедията уикипедия?
- Вероятно 180 сантиметра.- Грешка! 185!
- Страхотно, приемам го за вярно!- Колко гола е вкарал в кариерата си Стилиян Петров?
- Мисля, че са 80...- Грешка! 78!
- Ооу, по дяволите!- Кой мениджър купи Стилиян Петров за 1,8 милиона лири?
- Джон Барнс.- Вярно! През коя година бе Стилиян Петров футболист на годината в България?
- (Замисля се)... 2003... мисля.- Вярно! Колко титли на Шотландия вдигна Стилиян Петров?
- Четири.- Вярно! Знаете ли, че има класация в интернет за десетте най-велики български футболисти?
- Не.- На кое място според вас е Стилиян Петров?
- Номер едно!- Невярно! Номер десет.
- Ааа, това е невероятно! Няма да се върна повече там, не мога да повярвам (смеят се с водещия)!- Срещу кого Стилиян Петров вкара гол от центъра за Астън Вила?
- Дарби Каунти.- Вярно! Срещу кого Стилиян Петров бе изгонен в мач на националния отбор през 2004-та?
- Дания.- Вярно. Назовете една европейска държава, в която Стилиян Петров не е роден?
- Моля...? (Видимо не разбира въпроса, част от шегаджийските блицинтервюта.)- Времето изтича...
- Прага!- Невярно! Унгария.
- Господи! Не разбрах този въпрос.- Последен въпрос. Знаем, че имитирате страхотно Мартин О'Нийл, бившия ви треньор в "Селтик" и "Вила". Ще ни покажете ли?
- Нее, не мога да го направя пред камерите. Той никога повече няма да ми проговори! След шегите Стилиян каза в студиото, че в последните три години е отишъл със семейството си "до ада и обратно". "Получих невероятна подкрепа - каза Петров, аплодиран от водещите и хората в студиото. - Няма да повярвате. Имах писмо от Африка, бяха трима ученици. Пишеха ми, че са измислили лекарство срещу рака! Зачетох се и нататък казваха - това е един сладкиш, толкова е хубав, че когато го ядеш, забравяш, че си болен. Предлагаха ми сладкиш...! Невероятна подкрепа усетих. Съвсем скоро се надявам да съм напълно "свободен". В ремисия съм от третия месец на лечението си. Остават ми четири месеца терапия с таблетки и след това съм свободен!""Труд"