Премиър Лийг 2014/15 превю: Ливърпул

Къщите, наредени по улица “Лотеър” зад Главната трибуна на “Анфийлд” днес вече ги няма до една. Техните тухли и истории бяха разбити с булдозери на път към забравата в очакване на изграждането на нова конструкция със 21 000 седящи места за зрители, предвидена за пускане през 2016 година. Обновяването ще последва разрушението, което пък, поне такива са надеждите на местните граждани и управа, ще бъде последвано от възраждането.

Вижданото извън “Анфийлд” се отразява огледално и вътре, с изключение на липсата на твърдата каска при ръководителя на проекта Брендън Роджърс. Разрушителното гюле на Роджърс дойде от Барселона, остави 75 млн. паунда, замахна и си тръгна, закачайки на големите си зъбци Луис Суарес. Отговорите на въпроса как Ливърпул ще се справи с тази вреда варират от нова гонитба на титлата (този път очаквана) през стабилизиране в Топ 4 до смазване от по-мощните финансово клубове. И всичко това се влияе от умението на клуба да вземе нов водещ нападател до затварянето на прозореца и затягането на защитата след това.

Отвъд дискутиране стоят ореолът на Ливърпул като претендент и реакцията на напускането на Суарес. При всички коментари напоследък как той разстройвал предпочитаната от Роджърс система и вредял на имиджа на клуба, уругуайският национал бе вдъхновението от световна класа зад най-силното предизвикателство към титлата в ерата на Премиър Лийг. Ударът предизвика премерен и бърз отговор.

До момента има седем нови попълнения и преговори за осмо – левия бек на Севиля Алберто Морено. Лоик Реми щеше да направи бройката девет, ако не бе пропаднал трансферът му от КПР. Ливърпул още не е приключил на пазара. Роджърс разкри доста слаби места в състава, подкопали вълнуващия устрем към титлата миналия сезон, и това лято ги запълни, увеличавайки дълбочината на избора си след края на четиригодишното очакване за завръщане в ШЛ.

Появиха се сравнения с картечното харчене на Тотнъм с получените от Гарет Бейл пари миналото лято, ала те нямат основание. Ливърпул изигра 43 мача миналия сезон без европейски футбол – удар по престижа, който мениджърът правилно предрече, че ще е от полза за тима му само за един сезон. Внедряването на куп нови лица естествено ще отнеме време, ала както Роджърс каза с лека закачка за отхвърления от него заради честите треньорски смени Тотнъм: “Тук сме различни и имаме различно виждане. Зад онова, което правим, се крие стратегия.”

Очевидно “червените” са очаквали напускането на Суарес доста преди четиримесечното му наказание за ухапването на Джорджо Киелини на Мондиала и са пускали нежни слова към каталански уши. На “Анфийлд” явно са си задавали огромния въпрос как се замества невероятен индивидуален талант като Суарес и са стигнали до очевидния извод: няма как.

Дали защитната реконструкция е стигнала достатъчно далеч подлежи на дебатиране и упованието ще е в бързото приспособяване на Манкийо и евентуално Морено от испанския към английския футбол. Остава си нуждата да се появи властен глас от гърлото на някого измежду Симон Миньоле, Мартин Шкъртел, Мамаду Сако и Даниел Агер, макар че бъдещето на датчанина в тима е под въпрос.

Роджърс има повече варианти, съставът му изглежда по-силен и изключителното представяне миналия сезон трябва да вгради самочувствие, което да удържи шока от срива в края на битката за титлата. Философията и стилът на мениджъра са вече внедрени, клубът напредна по-бързо от очакваното в резултат на това и Ливърпул влиза в сезона в нуждата от лек тунинг вместо от пълно тактическо обновление. Може ли обаче отборът моментално да направи следващата, критична стъпка без Суарес? Клубовете рядко се подобряват с продажба на най-добрия си играч, а най-добрият на “червените” бе този, около когото Роджърс бе изградил своя тим.

Суарес донесе много повече от онези 31 гола за Ливърпул миналия сезон. Неговото движение и инстинкти ужасяваха съперниковите бранители, съотборниците му се възползваха от неговата съзидателност и следваха примера му с безотказната воля за победа. Даниел Стъридж може да не се съгласи съвсем с последното, след като получи няколко публични укора от бившия си партньор в атака, ала е задължително английският национал да понесе отговорността от позицията си на водач на нападението на отбора след най-хубавия сезон в кариерата си досега. Роджърс вярва, че стрелецът ще се изкачи на ново, по-високо ниво, и се моли контузиите да го избегнат.

Стъридж вкара 21 гола както заради собственото си развитие, така и заради виждането на играта от Суарес. Сега акцентът за 24-годишния нападател е да се подобри като отборен играч. Товара ще му помага да носи завърналият се в родния клуб Ламбърт – комплексен стрелец, нужна алтернатива и значително подобрение на напусналия Яго Аспас, най-малкото защото умее да рита спряла топка.

Стъридж, Ламбърт и нежеланият Фабио Борини представляват атаката на Ливърпул в ерата пост-Суарес. Нуждата от подсилване тук е очевидна и бе подчертавана често от мениджъра. Друг показател за това имаше в последния мач от турнето в САЩ с Манчестър Юнайтед, който бе пропуснат от искания от Съндърланд Борини и Стъридж, като по този начин ветеранът Ламбърт остана сам да води атаката в Маями.

И все пак сезонът ще зависи от нещо повече от заместването на техниката и головете, трансферирани към Барселона. Една от първите цели на мениджъра на Ливърпул бе да подобри ефикасността пред противниковата врата. Речено-сторено. Сега трябва да подобри защитата на собствената врата.

Манчестър Сити вкара 102 гола срещу 101 на Ливърпул миналия сезон, но допусна само 37 срещу 50 на съперника. Кристъл Палас, прекарал повечето време в битка за спасение, допусна 48. Челси вкара 30 гола по-малко от тима на Роджърс, ала допускайки само 27, завърши на 2 точки на 3-то място. Дори скромно намаление на получените попадения миналия сезон можеше да направи паметна разлика.

В лицето на Роджърс, Ливърпул притежава един от най-кадърните и напредничави треньори във футбола. Неговата ремонтна работа може и да има паралели с тази по Главната трибуна, но поне основите му, като изключим нападател от световна класа, са налице.

Анди Хънтър, “Гардиън”