Острият камък на волейбола
Алеко Константинов му се пада прапрачичо. Всички го познават като Гибона. Има буен характер. Никога не е премълчавал личното си мнение. Доказа го и преди дни, когато открито охули Матей Казийски и Димитър Бербатов заради отказа им да играят в националните отбори. Малцина са онези, които биха се осмелили откровено да им кажат истината в очите. Без колебание изказва позициите си и умее да флиртува с медиите. Определено Пламен Константинов е силен характер и егото му е прекалено голямо. Остър камък е, но и с остър ум. Признат е за един от най-ерудираните наши спортисти.
След него и особено след като Владо Николов свали националната фланелка, макар че пак ще я облече, държавният тим няма лидер на терена. Капитанската лента му лепваше. Отсъствието му от игрището и сега се усеща. Вече обаче ще може да предава на играчите енергията си от волейболната треньорска скамейка. Четири години, след като с болка окачи маратонките на стената, Гибона стана селекционер на националния ни отбор. Константинов винаги е признавал, че волейболът е неговият живот. А и донякъде причина на 41 г. все още да е сред най-желаните ергени. Спортната му биография е много богата. Дълго можем да изброяваме отборите, медалите и отличията във визитката му. Бил е в над 50 държави и е играл в 8 национални първенства. Той е единственият български волейболист, който може да се похвали с две шампионски титли в един сезон с Панатинайкос и Тур. В дългата си състезателна кариера на клубно ниво спечели куп отличия. Избяга му само едно - купата в Шампионската лига. Последният опит да стигне до нея бе през април 2009 г. В Прага с Ираклис Гибона стигна до финал, но отстъпиха на Тренто на Матей Казийски. Матей бе избран и за най-полезен състезател, а за Пламен остана утехата от наградата за посрещач номер 1. Сега двамата отново влязоха в дуел, но този път Константинов е в ролята на треньор. Амбицията му още в началото бе да върне Матей в "А" отбора. Насреща обаче се сблъска с твърде инатливия волейболист, който за разлика от него май не прави компромиси. Гибона обаче е минавал вече по този път и знае, че можеш да правиш революция само когато си в играта.
Непримиримият Константинов също е отказвал участие в представителния тим - през 2000 г. и 2002 г. Най-напред заради лошата организация, която съпътства участието на отбора във всеки голям турнир и сериозно завишените трансферни такси, искани от онези, които обличат националната фланелка. И две години по-късно заради нежеланието да подпише нововъведените от шефовете договори между играчи и федерация. И двата пъти обаче преосмисли решението си в името на България.
Най-големият му конфликт с волейболната централа обаче настана през 2008 г., когато мечтата му за медал от олимпийски игри бе разбита на пух и прах, тъй като се замеси в допинг скандал. Константинов прекоси света два пъти, за да доказва невинността си. Още тогава обмисли да напусне тима. За трети път в живота си посрещачът размисли по отношение на националния отбор.
Днес повече от всякога обаче се стреми към обединение. Подал е ръка и на ръководството на федерацията, с което воюваше, и на твърдоглавия Казийски, и на Владо Николов, с когото не бяха първи дружки като играчи в националния. Непримиримостта му е отстъпила пред зрелостта.
Гибона ще тъче на два стана. Той остава и треньор на Губерния. Наскоро каза, че в Русия живее на колела и на криле. За осем месеца преброил 83 полета. А какъв ли километраж го чака вече и като национален треньор. Пламен е полиглот. Без проблем говори шест езика. През 2009 г. се опита да влезе и в политиката. Бе издигнат за мажоритарен кандидат на НДСВ в един от софийските избирателни райони, но партията му така и не успя да се пребори за влизане в парламента. В бизнеса търпи разочарования. Признава, че е инвестирал в България към 3 млн. лева, а възвръщаемостта е почти нулева.
Големият му порок е пушенето. Правил е опит да отказва цигарите, но веднага качва килограми. Не докосва алкохол, заради което в Русия го гълчат. Опитва се да спазва някакъв режим на хранене. Отказва тежките меса и е влюбен в италианската кухня.
Мария Димитрова, "Стандарт"