Жиба: Ако не стимулираш ума си, ставаш тъп

Дълги години той бе считан за най-добрия волейболист в света. Жиба бе капитан на златното поколение на Бразилия. Със селесао той спечели злато и два сребърни медала от олимпийски игри, 3 световни титли, 2 световни купи, 8 титли в Световната лига и 8 титли на Южна Америка. На 37 г. посрещачът реши да се оттегли от волейбола. Казва, че сега ще играе само на плажа, а феновете се изненадват, когато той се включи в игра на пясъка. Пред "Глобо" Жиба говори за оттеглянето си. - Какво ще ви липсва? - Приятелите, които намерих през годините, местата, на които бях. Не всеки е ходил до Япония 16 пъти. В отбора бяхме създали семейство. Помня как дъщеричките на Рикардиньо седяха на коленете ми, а сега най-голямата вече е на 16. На Рикардо (разпределител на отбора - б.а.) искам да се извиня, ако съм сгрешил с нещо. Надявам се нашето приятелство да продължи. Още след игрите в Пекин аз и Серджо искахме да спрем с националния, но треньорът Бернардо Резенде ни помоли да останем в тима и да помогнем на младите. Затова бяхме в отбора до Игрите в Лондон през 2012. Но сега трябва да видя какво ще правя. Близо съм до 40 г. Започвам нов етап. - Бихте ли работили в спортния мениджмънт? - Би било интересно. Сега ще се върна в училище, минавам курсове в Бразилския олимпийски комитет. Има проекти, в които бих участвал. - Не се ли замисляте да станете треньор? - Не искам. Никога не казвай никога, но... Ако стана треньор, ще правя същото, което и досега и ще съм същият. Искам нови неща. Ако не стимулираш ума си, ставаш тъп. А когато си спортист, не мислиш за нищо. Казват ти кога да ставаш, кога да спиш, какви дрехи да носиш. - Вие бяхте звездата на този отбор, винаги ви изтъкваха. Очаквахте ли го? - Никога не съм искал индивидуални награди. Исках да печеля, винаги важен е бил медалът. Но знам, че бях пример за много хора не само във волейбола. Помня случки извън игрището. Веднъж срещнах едно момче в Ресифе, дадох му топка. Той ме пита как се казвам, казах му:”Жиба”. След това ме пита за цялото ми име и казах: "Жилберто". А той отвърна: "Жилберо, аз имам същия проблем като теб - левкемия (Жиба е бил болен от левкемия, има фондация за помощ на деца с болестта - б.а). Но ще се излекувам и ще дойда да ти кажа. Две години по-късно момчето е пропътувало 2000 км, дойде в Бразилия и влезе в залата. Като го видях да слиза сам по стълбите, щях да падна, не можех да тренирам. Каза ми, че аз съм го излекувал. В друг случай момиче ме прегърна на летището и каза, че баба й и майка й са починали и ако не съм аз, тя ще се самоубие. Знам, че съм помогнал на много хора да се справят с трудностите в живота.- Сегашният капитан Бруно каза, че финалът в Лондон, в който Русия ви обърна от 0:2 до 3:2, още е в главата му. При вас как е? - Единственият случай, в който плаках на подиума, беше тогава. Но не защото загубихме златото, а защото 20 години защитавах фланелката и тази ера свършваше тогава. Разбира се, да паднеш така, е лошо. Но аз си мислех какво ще правя нататък. Казах си: "И сега какво? Това свърши”. При Бруно не е така. Той има още три олимпиади пред себе си, ще печели още титли.- Децата ви играят ли волейбол? - Не (смее се). Дъщеря ми харесва атлетика, синът ми тренира джудо. За Никол волейболът отнемаше баща й от дома. Тя не искаше това. Тя е на 10 и ревнува. Отивахме заедно в мола и тя казваше, че днес баща й е за нея и никой няма да ме спира и да се снима с мен. Патрик е на 6, харесва футбол и джудо. И двамата практикуват много спортове.- Кое беше най-трудното в спорта? - Никол и Патрик са моите съкровища. Когато те се родиха, беше тежко. Помня как бях в Корея и тя не искаше да говори с мен по скайпа. 25 дни ме нямаше вкъщи. Погледна към монитора и каза: "Не ме карай да говоря с теб през компютър, защото ми липсваш". Боли ме, че не гледах как расте. Патрик също ми казва, че не иска да пътувам повече. Тя се роди, когато бях на олимпиадата в Атина, а той малко след Игрите в Пекин. Никол винаги се шегува: "Моят медал е златен, неговият е сребърен".Превод: 7 дни спорт

Още от Волейбол

Виж всички