Интервюто с Лаам: Стигнах зенита в кариерата си
Капитан на пресния световен шампион Германия и победител в Шампионската лига с Байерн (Мюнхен), Филип Лаам е изпълнил големите си цели във футбола. На 30 години вече няма какво да доказва комуто и да било, дори на самия себе си. Неслучайно обяви оттеглянето си от международния футбол.
- Има четирима капитани на Германия, за които всички любители на немския футбол се сещат винаги: Фриц Валтер, Франц Бекенбауер, Лотар Матеус и Филип Лаам. Смятате ли се за жива легенда на тяхното ниво?
- Честно казано, не смятам, че съм стигнал до там, но е хубаво да съм в този списък.
- През 2006 г. се говореше за “лятната приказка” на Германия. Четири години по-късно в ЮАР видяхме страната отново отворена и оптимистична. Днес едно немско списание пусна заглавие: “Претърпяхме превъплъщение... в кого?”. Футболът да не би да промени Германия?
- Не зная дали Германия промени футбола, или футболът промени нашата страна. Според мен двете неща вървят ръка за ръка.
- 1954, 1974 и 1990 г. представляваха големи моменти генерално в историята на следвоенна Германия. Как ще се помни 2014-а?
- Ако трябва да взема нашия отбор за символ на Германия през 2014 г., бих казал, че тя въплъщава в себе си стабилността, отдадеността и колективния дух. Този тим е много талантлив, разполага с ефикасен стил и с нови млади таланти, готови да се утвърдят.
- Отскоро футболният свят сякаш обожава Германия. Как се изразява тази симпатия пряко към вас?
- Най-вече в уважението и признанието към отбора и към мен заради игрите ни и спазването на феърплея.
- Вие сте главната фигура в едно ново поколение играчи, поколението “Лаам”, което можем да окачествим като “прогресивно”. Кое е главното за този нов тип играчи?
- Със сигурност се възползвахме от факта, че Германия реши да инвестира в изграждането на млади таланти в последните 10-15 години. Оттогава насам всеки клуб от Бундеслигата има детско-юношески център, тренировките станаха по-интензивни и професионални, а треньорите са квалифицирани. Във всяко свое поколение Германия е имала таланти, ала в последните години напреднахме и в тактическото ниво. Успехът ни на Мондиала легитимира политиката на нашата федерация спрямо клубовете.
- Треньорът ви в Байерн – Джосеп Гуардиола, Ви описва като най-интелигентния играч, с когото е работил. Едно списание писа за Вас: “Неговият солиден футбол се основава на постоянното му технико-тактическо ниво и несъмнено отличното четене на играта.” Как гледате на подобни комплименти?
- Зная само, че е удоволствие да водя детайлни дискусии за футбола с Пеп Гуардиола. Той е изключителен. В течение на моята кариера винаги съм имал треньори, които са ме ценели и подкрепяли. Имам чувството, че феновете обичат моя начин на игра, така че не усещам да ми липсва признание.
- Бихте ли приел да ни разкриете своите слабости? Кои са точките, по които можете да работите, за да се подобрите?
- В ролята на ляв бек изпитвам трудности да защитавам с левия крак центрирания. Затова и не играя вече на този пост. Що се отнася до слабостите ми като десен бек или опорен халф, със сигурност няма да ви ги доверя. Нека го оставим на съперниците (б.и. – смее се).
- Има едно нещо, което може да се очаква повече от Вас: да вкарвате и по някой гол от време на време. Защо Ви се случва толкова рядко?
- Един опорен халф или бек е повече подавач отколкото реализатор. Свързано е с моя пост и с ролята, в която се чувствам най-добре. Никога не съм бил голмайстор.
- Колко труд сте положил, за да стигнете до днешното си ниво?
- Аз съм много дисциплиниран играч, разбира се, ала смятам също, че футболът се основава на таланта и характера.
- Вашето присъствие беляза схемата на игра на Байерн през годините. Каква роля имахте в националния тим на Йоахим Льов?
- Един отбор се получава само ако треньорът му има ясен проект и прилага на практика идеите си, работейки с групата. Нужно е също футболистите да са способни да спазват указанията или, при грешка, да правят корекции. И най-добрата схема ще сработи само ако се работи непрестанно по подобряването на връзките и ако не се пречи на индивидуалностите да се изразяват, макар и в рамките, при които да не се вреди на колективния дух.
- В автобиографията Ви “Тънката разлика” от 2011 г. пишете: “Успехът е въпрос на зрялост.” Вие чувствате ли се зрял днес – и като футболист, и като човек?
- Като играч винаги може да се намери нещо за подобряване, но мисля, че благодарение на опита ми и на добре взетите решения стигнах зенита на своята кариера. Що се отнася до личността, винаги съм се имал за мъж, който има за поведенчески модели своите родители, своето семейство, своите приятели и познати. Мисля, че ще продължавам още малко да се облягам на тях...
- Казвате, че зрелостта се състои в това да умееш да улавяш всяка представила ти се възможност. Как прилагате тази идея във всекидневието си?
- Казах това за живота ми на футболист. В по-широк план зрелостта не е качество, което е лесно за описване чрез пример. Дори опитните отбори пропускат голови положения и им трябва мъничко късмет, за да успеят, ала важното е, че имат вяра в своето качество. Тази увереност трябва да расте с годините.
- Имаше ли някой момент в Бразилия, в който да сте се усъмнил в зрелостта на Вас самия или отбора Ви?
- Не. Това беше моята роля – да вярвам в себе си и да акцентирам върху силните страни на отбора. В такива турнири няма място за съмнението.
- Обявяването на края на кариерата Ви като национал бе истинска изненада. Знаехте ли преди Мондиала, че това ще е последното Ви състезание с тима?
- Да, обмислях всичко през целия минал сезон и стигнах до това решение. Щастлив и признателен съм, че краят на кариерата ми на национал съвпада със спечелената световна купа. За мен това е добрият момент за тази крачка.
- От твърде рано започнахте да поемате отговорности и да упражнявате влияние. Кое предпочитате – да разполагате с власт или да разполагате с отговорности?
- Нито едното, нито другото. Усещането за дълг обаче ме кара да опитвам да се справя възможно най-добре – в избора на позиция, в движенията и във вземането на решения. Всички, които са понасяли отговорност на терена, са го изживявали.
- Капитанската лента винаги е била важен знак за Вас. Ако бяхте във фирма, щяхте да сте изпълнителен директор. Кои според Вас са качествата, нужни на един съвременен мениджър?
- В моите очи е важно да си отдаден и да имаш принос за успеха. Когато успееш да го правиш дълго време, се превръща в пример, оказва влияние на отбора, на треньора и на клуба. Това смятам аз за модерно.
- Създавате впечатлението да сте модел за учтивост и дисциплина. Плашите ли се от конфликти?
- Във всеки случай предпочитам да избягвам онези конфликти, от които няма полза за никого. Това изисква определена дисциплина. Никога обаче не съм имал проблем да изразявам гласно гледната си точка или да приема компромис. Не смятам, че има магически решения – всеки трябва да опита да направи стъпка към другия.
- Изказвал сте позиция по различни обществени проблеми като разкриването на футболистите хомосексуалисти или политическата ситуация в Украйна. Смятате ли, че носите отговорност и в морален план?
- Аз съм футболист и начинът, по който ме възприемат на терена, винаги ще е най-важният за мен. Ако си върша добре работата, мога да си позволя от време на време да изказвам мнение по обществените въпроси.
- Какво ще остане у Вас от Мондиала извън трофея?
- Бурният ентусиазъм на хората спрямо футбола.
- Като изключим световната купа, кой е най-хубавият Ви момент в последните години с Германия?
- Първият ми международен мач: моментът, в който получих повиквателната, първото ми влизане на терена с националния екип и слушането на химна. Всички млади спортисти мечтаят от деца да се състезават за своята родина.
- Постигнахте целите, които си бяхте набелязал преди три години: да спечелите Шампионската лига с Байерн и световната купа с Германия. Как виждате продължението?
- Не зная. Само на 30 години съм. Време е за ваканция, а после ще съм щастлив да се върна в Байерн. Сигурното е, че още изпитвам голямо удоволствие от играта.
FIFA.com