Епохалните треньори: Генерала Ринус Михелс
Няма по-добър подарък за един футболист от този да се озове в ръцете на треньор, способен да му наложи дисциплина и в същото време да му предложи нужното пространство за показване на уменията му. Ринус Михелс (1928-2005) бе за своите играчи генерал, сериозен и твърд като скала, но умееше както никого другиго да изважда наяве целия блясък, на който е способен един отбор. Неговото име дълги години бе във футболния авангард.
Някои смятат, че Михелс не е сторил нищо друго, освен да продължи по свой начин проправената във Великобритания пътека от Алф Рамзи, Джок Стийн, Мат Бъзби, Бил Шанкли, Дон Реви, Бил Никълсън, Рон Грийнууд и Алисън Малкъм. Отвъд сравненията, истината е, че именно нидерландецът събра безпрекословното признание на абсолютно всички във футболния свят. В очите на ФИФА е най-добрият треньор на ХХ век.
Играчът Михелс разви цялата си кариера в Амстердам: първо в Аякс (1945-1958) и после в скромния Амстердам Зандвоортмееуен (1959-1960). След оттеглянето си остана свързан с футбола, извайвайки мълчаливо треньорска кариера.
Застана на пейката на Аякс през 1965 г. и му трябваше само един сезон, за да спечели първата си шампионска титла. Следват още три във витрината плюс перлата в короната – Купата на европейските шампиони, превърнала в легенда онзи феноменален отбор с Рууд Крол, Йохан Неескенс, Гери Мюрен, Джони Реп, Пийт Кайзер и самия Кройф.
През 1971 г. подписа с Барселона, натоварен с мисията да направи тима по-добър от триумфиращия Реал Мадрид на Мигел Муньос. Титлата в Ла Лига идва чак през 1974 г., когато Кройф вече носи “асулграна” цветовете.
За същата тази година е запазил една същинска лекция, останала в аналите на футбола. Холандия стига до финала на Мондиал 1974 срещу Германия, показвайки най-добрата игра в историята на турнира. Макар че финалът е загубен срещу домакина, отборът печели почетната титла “Най-добрият тим, който никога не е печелил световно първенство”. Там се заражда терминът “оранжева машина” – концепция, обрисуваща съвсем простично един отбор колкото трудолюбив, толкова и щедър откъм показване на спектакъл. Защита и нападение като едно.Славата с Холандия идва при Михелс в третия му етап като селекционер – през 1988 г., когато печели европейското първенство с изключително поколение футболисти като Роналд Куман, Франк Райкард, Рууд Хулит и Марко ван Бастен.
Онзи триумф попълва празнината откъм успехи във визитката на треньора след напускането му на Барселона през 1978 г. Неговият път продължава през САЩ и германската Бундеслига, докато не хваща юздите на “лалетата” за четвърти последен път между 1990-1992 г.“Той беше треньор с естествено превъзходство, което бе уважавано от отбора; мъж на малко думи, въпреки че в последния си етап стана по-човечен.” Така бе определен Ринус Михелс от Куман, когато легендарният наставник почина в белгийския град Аалст след проблем със сърцето.
Денят бе 18 февруари 2005 г. Михелс бе 77-годишен, когато сърцето му плати върховната цена за любовта си към френетичния футбол.
Анхел Лисерас, “Марка”