Опасното изобретение на Гуардиола
Треньорският щаб на Реал Мадрид изработи детайлен доклад за играта на Байерн на Джосеп Гуардиола и го предостави на вниманието на старшията Карло Анчелоти. Изводът на всички бе песимистичен: най-добрата версия на Мадрид никога не би могла да надвие най-добрата версия на германския отбор. В очакване баварците да имат лош ден в сряда ето ги и най-дълбоко изследваните точки.
ТРИМА ВЪТРЕШНИ ХАЛФОВЕ ЗАДВИЖВАТ МАШИНАТА
Базовата система 4-3-3 се върти около тримата вътрешни халфове, като в ролите могат да бъдат Филип Лаам, Тони Кроос, Бастиан Швайнщайгер, Томас Мюлер, Марио Гьотце и Тиаго Алкантара. По мнение на Анчелоти най-добре интерпретиращото тази функция трио е Кроос – Лаам – Швайнщайгер. Когато играе Тиаго, линията на вътрешните халфове печели в съзидателно отношение, ала се забавя играта. Титулярното място за испанеца би дало глътка въздух за защитата на Мадрид. Тиаго обаче е с контузия.
ВАРИАНТЪТ НА ГУАРДИОЛА
В 4-3-3 на Байерн на Хайнкес най-често използваното изненадващо движение бе вършено от включващите се в атака бекове, докато крилата влизаха навътре в терена. Този модел, според Анчелоти, е контролируем с изграждане на две линии от по четирима. Гуардиола обаче разви един вариант, който Байерн изпълнява по чудесен начин за умножаването на линиите за подаване и за достигането на противниковото наказателно поле в голяма численост, за да се пресира съперникът и да бъде той изваждан от равновесие.
Това се случва, когато Лаам се вклинява между централните защитници, които на свой ред се отместват към фланговете и избутват бековете Рафиня и Давид Алаба към позициите на вътрешни халфове. Тъй като зоната им е покрита от бековете, Кроос и Швайнщайгер напредват до линията на наказателното поле, за да комбинират с тарана, докато крилата се откриват зад гърба на защитата.
Анчелоти смята, че тези синхронизирания са на практика невъзможни за спиране: пазещият персонално играч губи основната си позиция при тръгване със своя човек, а пазещият в зона рискува да му избягат зад гърба.
Докладът се спира детайлно на тези маневри. Изтъква се качеството на Алаба (ляв бек) в ролята на вътрешен халф, движещ се с класа между линиите а ла Чави. Вниманието на Анчелоти е привлечено и от Рафиня – защитник, който прави прехода от бек към халф с такава убедителност, която е обяснима само с огромна възпитателска работа. Тук се забелязва педагогическият талант на Гуардиола.
НЕУДОБСТВОТО ПРИ ШВАЙНЩАЙГЕР
Треньорите на Мадрид са уловили една слаба точка в изобретението на Гуардиола. Когато Швайнщайгер се присъедини към линията на атаката от трима заедно с “деветката” и другия вътрешен халф, се чувства неудобно. Тези играчи, подхранвани от крилата и бековете, са длъжни да извършват комбинирани движения, за да осигуряват числен превес, да се измъкват от опека и да създават пространства между линиите. Швайнщайгер, който е бил крило и вътрешен халф, невинаги се приспособява: закъснява в мисленето и спира движенията на останалите.
СПЕЦИАЛНОСТТА НА ГЬОТЦЕ
Гьотце е технически и тактически свръхнадарен, ала му липсва амбиция. Проблемът му е психологически. Въпреки това е най-добрият в изкуството да циркулира между линиите като трети вътрешен халф, включващ се към линията на атаката.
ДВОЙНАТА МИСИЯ НА ЛААМ
Анчелоти отбелязва, че когато Швайнщайгер бива блокиран, Гуардиола обичайно променя подредбата в течение на мача, като го измества назад в позицията на Филип Лаам и поставя Лаам като почти втори нападател. По този начин капитанът, който миналия сезон бе чист бек, изпълнява две крайно различни функции: като втори нападател и като управител на защитата (дефанзивен пивот).
УЯЗВИМИ ЦЕНТРАЛНИ ЗАЩИТНИЦИ
Гуардиола използва трима централни бранители: Хави Мартинес, Данте и Джером Боатенг. Докладът сочи, че и тримата са бавни и имат дупки в концентрацията. В Мадрид смятаха, че Байерн ще привлече бърз централен защитник, способен да задържа високо защитната линия, както настоява Гуардиола. Това не се случи и Анчелоти признава, че напук на прогнозите, проблемите не се забелязват. Данте, Боатенг и Мартинес се развиха над естествения си потенциал. Лаам, със своята бързина и тактическа интелигентност, е коригиращият ефект.
КРИЛАТА
Ариен Робен и Франк Рибери оформят най-качествената линия на Байерн. Анчелоти е много разтревожен, защото смята, че в отсъствието на Алваро Арбелоа няма друг способен антидот сред останалите си бекове. Спортно-техническият щаб натиска Марсело да се възстанови, за да замести проблемния Фабио Коентрао.
МЮЛЕР ИЛИ МАНДЖУКИЧ
Най-добрата новина за Мадрид би била титулярно място за Марио Манджукич. Хърватинът е отлична конвенционална “деветка”, ала не се връзва с играта на Гуардиола, тъй като не разбира движенията и се пречка. Пепе и Серхио Рамос биха го спрели без проблеми. Повече трудности би създал Томас Мюлер – най-добрият изпълнител на ролята на таран в тази система. Според треньорите на “белите” Мюлер атакува празните пространства с умение, непредвидим е в поемането на топката, води я странно, а в завършващия удар е чудесен.Диего Торес, “Ел Паис”