Дядо Луис гледа: красивата история за реванш на Атлети

Луис Арагонес. Атлетико Мадрид. Байерн. Четиридесет години по-късно историята стремително лети към ново събиране на тези три имена и повторение на онзи легендарен финал за КЕШ между “рохибланкос” и баварците. Финал, донесъл най-мъчителната загуба, без загуба, на клуба от поречието на Мансанарес.

На 15 май 1974 г. Мъдреца от Орталеса, 34 години по-късно променил хода на историята на испанския футбол, вкарва гол в 114-ата минута на сблъсъка за европейската корона с Байерн на черния “Хейзел” – 1:0. Ето, завръщане в бъдеще в миналото: Арагонес ще промени хода на историята и на своя любим клуб. Само още 20 секунди...

Двайсет секунди до приключването на продълженията и на пътя на мюнхенския отбор към знаменития му хеттрик от Европейски купи в поредни години. Топката попада у Ханс-Георг Шварценбек – последния човек, от когото бихте искали да шутира към противниковата врата в решаващ момент. (Ако сте от един отбор.) А той... шутира.

Грандът Паул Брайтнер, онзи афропричесан брадат маоист, се втрещява. “Моля те, не стреляй!”, горещо зове той наум. Голаджията на голаджиите Герд Мюлер пък направо се хваща за главата още преди изстрела, недоумявайки защо последният удар не е гласуван за него. Вратарят на Атлети – Мигел Рейна (да, фамилията ви е позната отнякъде), в този миг е зает с по-важни задачи: например да се разбира с фотограф зад вратата да му даде фланелката си след мача. Поне това гласи легендата. Таткото на Хосе Рейна и днес отрича, но е виновен! До доказване на противното.

След секунда мечтата на Атлетико е мъртва. Топката е в мрежата. Сърцата са изпепелени. Има преиграване след два дни, но то е вече изгубено. Без игра. Предварително. Както предварително е изгубено сърцето на хлапето на конярите в двореца от обещанието на принцесата за взаимност, но... в светлото утре, при отречено днес.

Тази пролет дядо Луис почина. Левкемията го победи, ала се изпоти здравата, докато така жестоко си вземе своето. Такъв си беше дядо Луис – никому не се даваше. Като днешния Атлети на Чоло. Затова и няма да видите днешния Атлети да се дава никому до края – нито на Специални, нито на крале, нито на специализирани във възкресяването на (отбори-)мечти архитекти.

Какво са четиридесет години? Време да иззидаш себе си. Време да изградиш любовта на живота си. Време да сътвориш шедьовъра на живота си. Време да потънеш в безсмъртието. Време да намериш мира си.

Четиридесет години духът на Мъдреца от Орталеса така и не намери докрай своя мир. И днес съдбата насочва чрез вятъра на вярата си платната на корсарския кораб на Диего Симеоне право към легендарен реванш от Байерн. Насред Стадиона на светлината. Светлината. Дядо Луис гледа.