Байерн: твърде доминиращ, елегантен и готин за останалите

Самата дума се бе превърнала в шега, брутален седембуквен юмрук, срутил цялата забележителна помпозност на Байерн (Мюнхен), неговото себеусещане за правота и самозаблуда за величество. Във вторник вечер обаче тази дума престана да бъде смешна. Треньорът на Борусия (Дортмунд) Юрген Клоп посегна към нея в своята импровизирана възхвала на новия шампион в Бундеслигата, защото наистина нямаше друг начин да се опише неговото превъзходство: “Те са невероятни. Наистина ни трябва бинокъл, за да ги видим. И дори понякога и аз мога да им се радвам да ги гледам, защото играят фантастично.”

Бинокъл. Fernglas на немски. Ули Хьонес – президентът и архитект на този Байерн, комуто скоро предстои престой в затвора, бе изобретил фразата през май 2007 година: “Трябва да направим така, че да чуваме стенания, когато другите назад в таблицата гледат към нас с бинокъл.” Грандоманското изказване доста пъти в идните години бе като проклятие за Хьонес, като баварците се лутаха от една треньорска криза в друга и така и не съумяваха да отбележат някакъв постоянен действителен напредък.

Идването на Луис ван Гаал през 2009 г. постави основата на растеж, ала трябваше да дойде Юп Хайнкес, за да изведе отбора до безпрецедентен требъл и най-бързото спечелената титла в Бундеслигата – с 25 точки преднина през 2012/13. В първия сезон с Джосеп Гуардиола начело тази дистанция е отворена седем кръга преди края на първенството.

Победата 1:3 на гости на Херта (Берлин) подпечата 24-тата шампионска корона, която и за момент не бе поставена под съмнение. Всички тези невъзможни за осъзнаване цифри – 72 точки от 27 мача, 52 мача поред без загуба и 20 поредни победи – не казват докрай всичко за разликата в класите между баварците и конкурентите им, за които е трудно даже да се използва това определение.

Байерн спечели титлата през март – по-рано от предния сезон и по-рано от всички други в големите европейски лиги, ала истината е, че тимът бе извън обсега на останалите още от първия кръг през август. “Те бяха твърде доминиращи, твърде царствени, твърде отпуснати, твърде елегантни, твърде готини за останалите в лигата”, написа “Шпигел”.

Лекотата, с която “червените” се справиха с всички на пътя си (единствените им две равенства – 1:1 на гости на Фрайбург и Байер (Леверкузен) есента, изглеждат просто като инциденти), на моменти бе разстройваща. Разширяващите се опасения за конкурентното неравенство в Бундеслигата накараха Байерн да заеме отбранителна позиция. “Почувствахме се все едно сме длъжни да искаме извинение, че си вършим добре работата”, каза пресотговорникът Маркус Хьорвик пред “Ханделсцайтунг”. Те обаче не го сториха. Вместо това спортният директор Матиас Замер обвини съперниците, че “не работят на тренировки сякаш няма утре”. Неговата намеса не бе посрещната добре.

В последните няколко дни обаче оплакването спрямо непобедимостта на Байерн отстъпи пред възхитата от неговото постижение. Селекционерът на германския национален отбор Йоахим Льов похвали неутолимата жажда и безкомпромисното отношение на шампионите: “Те имат манталитета за постигане на безусловен успех и ясна идея за стил на игра, към която се придържат с постоянство от първата до последната минута.”

От “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” твърдят, че широко прокламираната “досада от футбола на Гуардиола” е безпочвена: “Това е футбол, какъвто Бундеслигата не е виждала 50 години; така деликатен и прецизен, така игрив и целенасочен, така изискан и подобрен, така вдъхновяващ и възбуждащ. Никой никога не е стигал така близо до изкуството с футбола по тези земи, както го стори Пеп Гуардиола.”

“Човек трябва да обича вълшебството в играта им на пас, техническото им съвършенство”, съгласиха се от “Ди Цайт”. Швейцарският вестник “Тагес-Анцайгер” избликна, че “този Байерн се качи на друго ниво и превърна германския футбол, уповаващ се на съвсем различни ценности, в изкуство; в изпълнена с красота игра, с футболисти, които постоянно се движат и искат само едно нещо: топката, винаги топката и никога не я предават обратно.”

Мачът на Олимпийския стадион в Берлин, макар не блестящ и съвсем предсказуем като развръзка, даде показателна картинка за областите, в които Байерн е постигнал наглед невъзможното през миналия сезон подобрение: 82.4% владение на топката е новият рекорд след започването на измерванията преди 10 години. И няма смисъл да се чуди човек дали други отбори са задържали по-добре топката в по-далечното минало. Байерн записа 1078 паса във вторник и стана първият тим в Бундеслигата с четирицифрено постижение в този показател. Капитанът Филип Лаам, отново преместен в полузащитата, обобщи свръхнормалното съвършенство на Байерн с топката. Той я подаде 134 пъти и не сбърка ни веднъж.

След последния съдийски сигнал отборът пя и танцува пред гостуващите свои фенове, ала ниските температури спряха традиционния Weißbierdusche (бирен душ). Дори в празника имаше дисциплина и Гуардиола тихо говори за своето “задоволство” от спечелването на титлата, посвещавайки я на Хьонес. Той отказа да сложи специално направените бейзболни шапки “24” и наблюдава събитията от разстояние. Бе интересно също да се чуе как 43-годишният специалист говори за “първите четири-пет месеца, в които трябваше да решаваме много проблеми”; малцина са забелязали съществуването им.

Те са надраснали лигата и поради това трябва да намерят истинско признание извън граница. Те искат, не – целят се, в място в европейската история като първия отбор, защитил успешно трофея си в Шампионската лига.

Рафаел Хьонигщайн, “Гардиън”