Арсенал и титлата: мисията възможна?
Първо Манчестър Сити, после Манчестър Юнайтед, а сега и Ливърпул. За клуб, навлязъл в 2015 г. в наглед психически блокаж срещу най-големите съперници, Арсенал доста се наслади на последните три месеца.
Челси си остава върховното изпитание и Арсен Венгер ще трябва да регистрира първата си победа над Жозе Моуриньо по-късно този месец, за да запази минимална надежда да спечели титлата в Премиър Лийг. “Артилеристите” обаче отново изглеждат като истински претенденти. Да, разбира се – и преди сме ги виждали така, най-вече през сезон 2010/11, когато финалният разпад на една толкова обещаваща кампания се оказа катализатор за напускането на Сеск Фабрегас, Робин ван Перси и Самир Насри. Този състав обаче има по-голяма широчина, качество и характер от всеки друг след ерата на Непобедимите.
Това е източник едновременно на разочарование и надежда. Разочарованието произтича от осъзнаването на пропуснатата възможност този сезон; поход от 21 победи в последните им 26 мача обаче подчертава, че са достатъчно добри. Надеждата произтича от възможностите през следващия сезон.
След като преживя онова, което смята за “най-деликатния период” в клубната история с преместването на стадион “Емирейтс”, Венгер знае, че следващите две години ще определят много повече неща от простото класиране за Шампионската лига. Той дори призна, че вкаралите общо 38 гола този сезон Оливие Жиру и Алексис Санчес са най-ефикасната му двойка нападатели от дните на Тиери Анри и Денис Бергкамп, както и че може да “подуши” атакуващата заплаха от своя отбор.
В събота срещу Ливърпул пейката подчерта силата на състава: там бяха Тио Уолкот, Дани Уелбек, Киърън Гибс, Габриел и Томаш Росицки. Тази пейка обещава много. Още за завършека на този сезон.
Джеръми Уилсън, “Дейли Телеграф”