Интервюто с Анчелоти: Ще съм световен шампион с Италия... през 2030 г.

Вкусил от успеха на върха с някои от най-големите европейски клубове като Милан, Челси, Пари Сен Жермен и Реал Мадрид, Карло Анчелоти е преди всичко победител. Най-наскоро бившият халф, представял Италия на Мондиале 90 на родна земя, изведе “белите” до трофеите в Шампионската лига, световното клубно първенство, Купата на краля и Суперкупата на Испания в златната 2014 година.

Специалистът, който закачливо описва себе си като “велик готвач и певец”, говори в ексклузивно интервю за FIFA.com по широк спектър от теми, включително методите си на работа, управлението на топ играчи и евентуалното си заставане начело на “скуадра адзура” в бъдеще.

-         Карло, много е изказано за Вас и методите Ви на работа, но кой в собствените Ви очи е истинският Карло Анчелоти?

-         Аз съм просто един треньор, който много харесва своята работа, който още се забавлява с нея и който се опитва да има добри, близки отношения със своите играчи. Някой, който с работата си с тях се стреми да постигне общите за клуба цели.

-         В ултрапрофесионалния съвременен футбол колко трудно е да се забавляваш с играчите си?

-         Не е трудно. В течение на моята кариера съм работил на най-високите нива с най-отговорните и професионално настроени футболисти в света. Бих казал, че колкото по-високо е нивото, толкова по-отговорни и професионално настроени са. Това прави всичко доста лесно, особено в Реал Мадрид. Тук открих група от много съсредоточени и мотивирани играчи, работещи добре като отбор. Разбират се доста добре един с другиго и това опростява нещата.

-         Върху кое поставяте най-силно ударение: психологическата, физическата, тактическата или техническата част от играта?

-         Мисля, че във футбола, към този момент поне, психологическата е най-важната. Жизненоважно е да поддържаш всекиго в състава мотивиран, дори онези, които играят по-рядко. После идва тактическата част: изграждането на отбор, поставящ като приоритетна идеята да се играе като колектив, като група. А после иде ред на убеждаването на великите играчи, че трябва да подчинят индивидуалните си качества в името на доброто на отбора.

-         Отвърнахте на зова на клубове като Милан, Челси, ПСЖ и сега Мадрид, където винаги го има стресът от нуждата да се печелят трофеи. Кое е най-трудното в приемането на предизвикателства от подобни мащаби?

-         За един треньор най-важното е какви отношения може да изкове с играчите си. Може да дойдеш със своите идеи на ум, ала всичко после се свежда до това да ги приложиш на практика на терена. Ако отношенията ви са добри, футболистите приемат идеите ти по-лесно. Тъй че това е най-трудната част. После, разбира се, е нуждата от победа – в Мадрид, в ПСЖ и т.н. Важно е също, че всеки отбор си има свои цели: било то избягване на изпадане, било то печелене на Европейската купа. Затова чувствам, че на каквото и ниво да работят, треньорите до един са изправени пред подобни проблеми.

-         Ако трябваше да изберете само един момент от пълната с успехи 2014 г., кой би бил той и защо?

-         Според мен ключовият сблъсък за сезона ни бе финалът на Копа дел Рей срещу Барселона във Валенсия. Макар че най-красивият миг бе несъмнено финалът на ШЛ в Лисабон, където след толкова чакане взехме Ла Десима.

-         В този финал Мадрид надви Атлетико, чийто треньор Диего Симеоне също като Вас бе претендент за Треньор на годината в света. Какво можете да ни кажете за Ел Чоло?

-         Имаше невероятен сезон. С доста по-непълен откъм големи индивидуалности отбор успя благодарение на личните си способности, воля и характер да го изведе до върха на Примера. За щастие не направи дубъл със спечелване и на ШЛ (б.и. – засмива се), но умее да вложи своята сила и характер в тима си, което и ги изведе чак до финалния двубой.

-         Континенталната титла спечели място на Мадрид на световния Мондиал в Мароко. Какво смятате за тази победа?

-         В Италия бихме казали, че бе “la ciliegia sulla torta” (черешката на тортата). Тортата бе спечелването на ШЛ, а после изядохме и черешката – световната клубна купа. Това е един от най-големите трофеи, за който се състезават само шампионите на всеки регион. Бих казал, че той коронова една фантастична година и, разбира се, имахме огромно желание да го спечелим.

-         Спечелихте си похвали в Аржентина заради стискането на ръката на всеки футболист от загубилия финалист Сан Лоренсо. Защо мислите, че този жест хвана окото до такава степен?

-         Не зная. По мое мнение, поне при треньорите на това ниво, има доста голямо взаимно уважение. Понякога може и да имаме различия в мнението, особено по време на мач с толкова напрежение, нерви и с някое и друго неразбирателство, ала общо взето има доста голямо уважение. Бих казал, че жестът ми бе видян като доказателство за това.

-         Да променим темата леко. Как бихте описали Кристиано Роналдо?

-         Мнозина биха били доста изненадани от него. Както съм казвал много пъти и преди, той е несравним играч по отношение на професионализъм и отговорност, дори и на това ниво. Роден е с изключителен талант, но изстисква сока от всяка капка от него и работи върху уменията си толкова усърдно, колкото съм виждал при малцина други.

-         Веднъж бяхте казали, че Зинедин Зидан е бил играчът, когото най-много сте се наслаждавали да тренирате, но не е ли и Кристиано някъде там на това ниво?

-         Точно така (б.и. – смее се)! Зидан бе играчът, на когото най-много се наслаждавах в тренировките, ала Роналдо е този, на когото най-много се наслаждавам в мачовете – той вкарва буквално във всеки един!