Как английски "трактористи" възпяха наш герой от САЩ'94
Как английски "трактористи" възпяха наш герой от САЩ'94
24 фев 2015 | 08:53
25364
0
Когато си тръгнал да покоряваш върхове, е ясно, че лимит не може и не бива да има за теб. Без значение откъде идваш и накъде отиваш. Да, пътят ти неминуемо ще криволичи между множество препятствия, но пък в края ще те отведе до мястото, на което искаш да бъдеш. Всъщност сериозността на препятствията e относително понятиe, строго индидуално и зависи изцяло от субекта, който засяга. Неслучайно често се възхищаваме и тайно завиждаме на децата, на душевната им чистота и необременено съзнание, които им дават възможност да виждат "отвъд хоризонта" и да мечтаят наедро. Едни копнеят като малки да станат космонавти, други да влязат в ролята на Батман, трети на Супермен и т.н., и т.н…Лично аз, когато като дете също мечтаех смело и в големи мащаби, само че в случая да стана голям футболист, беше средата на 90-те. А 90-те, мнозина може и да не се съгласят, но бяха едно "друго време", далеч по-различно и може би по-истинско от днешното. Във всеки един аспект. Ние обаче няма да правим цялостна ретроспекция на картината, а ще засегнем само две теми - музиката и футбола. Последното десетилетие на миналия век бе време, в което и музикалният, и футболният бизнес все още не се бяха така грозно комерсиализирали и все още бяха в състояние да изкарат продукт с етикет "evergreen". Или по-просто казано, такъв, който се помни години наред и се препредава през поколенията. И днес, ако се замислим, ретро партита пълнят до краен предел нощните заведения, а всяко лято музикалните промоутъри организират грандиозни събития под надслов "Аз обичам 90-те", "Обратно в 90-те" и пр.Не бе кой знае колко по-различна и ситуацията с футбола. Някои от най-големите звезди, променили изцяло и завинаги облика на най-великата игра, "блеснаха" с пълна сила именно през този период. Да, никой не може да отрече, че днес модата се диктува от Кристиано и Лео, които чупят рекорд след рекорд и оставят със "златни" букви имената си в световната история, но далеч преди тях милиони благоговееха пред таланта, финеса и романтиката, "струящи" от Баджо, Роналдо, Шукер, Бергкамп, Зидан, Батистута и много, много други. И ако от футболна гледна точка този период свързваме до голяма степен с въпросните имена, то от музикална една мелодия продължава и до днес все така свежо да звучи в съзнанието на всеки един, докоснал се до нея. Едно ретро-парче от 90-те, в което се пее за това, което споменахме в началото - как човек не бива да поставя граници пред себе си и как докрай трябва да се бори, за да получи своя къс от щастливия пай на живота…Не, няма граници, ще достигнем небето!Не, няма граници, няма да се предадем!Правим това, което искаме, и го правим горди…През 1992 година, по времето по което най-продавана за следващата, 1993 година дебютна песен на 2 Unlimited - "No Limit", е все още в етап на студиен запис и обработка, един млад българин, като на шега тръгнал от нищото да дири щастието си по футболния път, вече изцяло е възприел и приложил на практика идеите, които холандското дуо ще вложи в текста на бъдещия световен мегахит. В разцвета на силите и кариерата си той намира верен и сигурен път през бурните води на Ламанша и се радва на привилегията да стане първият българин, който пробива в английската Висша лига.Роденият в Генерал Тошево, обл. Добрич, Бончо Генчев отрано е възприел формулата "No Limit" за мото в живота си и смело си проправя път в царството на футбола. Заминал още в ранна детска възраст за Ловеч, край Покрития мост той извървява трудния път от юношеските групи до професионалния футбол, където прави дебюта си през 1982 година с фланелката на Осъм (Ловеч). Само година по-късно той вече е в редиците на Локомотив (Горна Оряховица), където сериозно загатва за потенциала си. Добрите му игри при "железничарите" привличат вниманието на съседите от Велико Търново и през 1987 година атакуващият полузащитник се озовава на стадион "Ивайло". В Етър, под зоркия и строг "генералски" поглед на Георги Василев и в компанията на някои от най-големите имена в историята на българския футбол - Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и пр., Бончо става шампион на България през 1991 г. Година, която и до днес връща усмивките по лицата и пламъка в сърцата на всички онези, които по един или друг начин са свързани с "виолетовата" идея.Веднъж станал част от невъзможното и немислимо съвсем доскоро чудо за великотърновския отбор, Генчев е наясно, че препятствия може и да има, но граници - не. И така, след кратък престой в португалския Спортинг (Лисабон), редом до двама свои съотборници в националния отбор - Ивайло Йорданов и Красимир Балъков, роденият в малкото североизточно градче футболист се озовава на Острова. При това не в някой нискоразреден клуб, а в бивш шампион на Англия, носител на ФА Къп и Купата на УЕФА - Ипсуич Таун.На "Портмън Роуд", за разлика от "Жозе Алваладе", симпатичният и вечно усмихнат българин има щастието бързо "да му тръгне по вода" и още по-бързо да се превърне в любимец на феновете на "трактористите". Макар и да се броят на пръсти, головете му във вратата на Манчестър Сити, Арсенал, Тотнъм и Болтън, както и хеттрикът срещу Гримзби Таун за Купата на Англия са напълно достатъчни, за да влезе в сърцата на привържениците. До такава степен, че в един момент те "крадат" и преработват едно съвсем наскоро нашумяло парче, превърнало се в най-продаваното за 1993 година, за да изразят радостта си от факта, че бъдещият "герой от САЩ'94" е в техните редици…"Бончо… Бончо, Бончо… Бончо, Бончо… Бончо, Бончо Генчев…"*Някои от вас може и да са се досетили вече, че става въпрос за същата тази песен, текстът на която споменахме в началото; същата тази, която през 1993 година, няколко месеца след като Бончо Генчев се присъединява към Ипсуич Таун, се превръща в най-големия хит на Стария континент и реализира в световен мащаб продажби от над 2,8 млн. копия."Беше много интересно и забавно, защото аз се появих буквално от никъде в Ипсуич. Като че ли паднах просто ей така там. И понеже, за мой голям късмет, ми тръгна в първите мачове, а пък по това време "No Limit" бе световен хит, феновете я използваха, за да скандират моето име. Факт е, че пазя уникални спомени от времето на "Портмън Роуд". Вкарах на Сити, Тотнъм, Арсенал и Болтън, хеттрик на Гримзби за Купата на Англия, асистирах за един от головете при победата над Манчестър Юнайтед. Наистина, невероятни емоции", спомня си с усмивка на лице при разговора ни реализиралият първата точна дузпа в историческия 1/8-финал с Мексико вече бивш футболист, който записа общо 84 мача и 15 гола във всички турнири с фланелката на "трактористите". Днес Бончо Генчев е далеч от Ипсуич, далеч от Англия, обратно в Горна Оряховица - в управата на клуба, който му даде сериозен тласък в кариерата. Много други, далеч по-големи футболисти са минавали през "Портмън Роуд" и са оставяли къде-къде по-трайна следа от него. Но и сега, 20 години след раздялата му със "сините" и последвалия трансфер в Лутън Таун, ако се заговорите с по-стари фенове или пък се разровите из форумите на Ипсуич, все ще се намерят и такива "трактористи", от онова "златно" време, средата на 90-те, които и до днес помнят Guentchev, както пишеше на фланелката му, и песента, която му посветиха…*моментът, в който привържениците започват да пеят песента за Бончо Генчев, е на 3:50 мин Как британски акумулатори пратиха сър Боби Чарлтън в ТолбухинФутболната романтика, или историята на един бразилски гений