Интервюто с Иниеста: Разочарования и тревоги се лекуват само с победи

Андрес Иниеста може с лекота да те смути – било на терена, било срещу ти на интервю. Предпазлив и с най-мекия от меките гласове, маниерът му противостои на неговия статут на планетарна звезда, осигурила на Испания единствената й световна купа до момента. Винаги ще се помни шеговитата му фраза пред множеството празнуващи на победния парад в Мадрид: “Ако знаех, нямаше да вкарам гола”, породена от трудното му справяне с възхвалите и вниманието към него след победния му гол във финала с Холандия на Мондиал 2010 в ЮАР.

Роденият в Албасете халф обаче, както и прави във всеки мач, не бяга от предизвикателството, когато сяда с екип на FIFA.com да обсъди трудните последни 12 месеца и пътя напред. След 2014 година без трофеи и отпадането на Ла Роха в груповата фаза в Бразилия, обявеният все пак за част от Единайсеторката на света миналия месец говори за тези разочарования, близкото си бъдеще и предизвикателствата през “целящата всяка купа” Барса.

-         Знаем, че не Ви е много удобно да говорите за своите заслуги, но какво Ви отличава от останалите халфове и непрекъснато Ви вкарва в световния отбор на годината?

-         Не, просто е трудно да се опиташ да посочиш нещо, което други нямат. Всички имат тези качества. От лична гледна точка, смятайки моя стил или позицията ми на терена, опитвам да чета играта бързо, като наблюдавам развитието на ходовете и преценявам къде ще са съотборниците ми, за да направя връзка с тях. Всеки си има начертана роля и своя задача, та трябва да опитваш да тълкуваш това възможно най-добре. Ще кажа, че намирам за силно удовлетворително това, че колегите ми във футбола мислят така за мен и продължават да ме включват в този отбор на годината при толкова велики играчи.

-         Трябва да се съгласите, че в съвременния футбол, в който има толкова малко пространства и се тича много повече, хора като Иниеста са силно търсени...

-         Е, търсят се много неща. Ако това беше индивидуален спорт, а не отборен, нямаше да говорим нищо от това. Тъй че всеки си има работа за вършене. Единайсет от нас правят отбора и всеки трябва да бъде най-добрият на своята позиция. След това трябва ти като индивидуалност да опиташ да използваш на максимум своите качества. Но да, истина е, че в един спорт, който понякога изглежда много физически, техниката, качеството и умението да преобърнеш мач в точния момент може да са решаващият детайл. Все пак, разликата между отборите днес е толкова малка.

-         Наскоро казахте, че равносметката Ви за 2014 г. не е добра при непостигането на целите си. Беше ли това дори по-разочароващо след свикването на толкова успехи?

-         Е, имало е и други не толкова велики периоди в кариерата ми. Случва се, защото си поставяш цели, а не ги постигаш. При тези обстоятелства е трудно да говорим за позитиви, но и това е част от спорта. Когато не постигнеш нещо, трябва да си още по-мотивиран следващата година. Нека обаче сме ясни: това не става, защото не си се опитал достатъчно (все пак всички искаме да побеждаваме), а защото понякога просто нещо не ти достига и просто няма как да наречеш годината “позитивна”.

-         Кое заболя повече: загубата на титлата в Ла Лига в последния кръг или отпадането в групите в Бразилия?

-         И двете бяха трудни за преглъщане предвид значението им. В Барселона имахме много трудна година в доста отношения, тъй че да изгубим титлата в последния мач беше огромно разочарование. Същото важи и за Мондиала. За страна като Испания с нейните футболисти се очаква да направим много добър турнир и да стигнем далеч по-напред от първия кръг. Когато обаче не вършиш добре нещата на турнири като този, плащаш тежка цена. Това и ни се случи.

-         Продължихте ли да следите Световната купа след отпадането си, или се нуждаехте от малко отдалечаване?

-         Да, продължаваш да следиш турнира, но чувството е различно, когато не си вече част от него. Не го изживяваш по същия начин.

-         Бихте ли се съгласили с онези, които определиха турнира за най-добрия на всички времена?

-         Е, имаше по малко от всичко. Имаше мачове с чудесна игра и други с не толкова. При все това, световното първенство е единствено по рода си несравнимо състезание, където се събират най-най-добрите. В този смисъл Испания не бе, или по-скоро не бяхме достатъчно добри. Това беше болезнено при всичките ни предишни успехи и наличния състав. Най-малкото трябваше да стигнем по-напред.

-         Представяме си Ви как подкрепяте Лионел Меси на финала...

-         Да, гледахме го и съжаляваме, че не можа да вземе трофея. Имаше някои прилики между този финал и нашия с Холандия като пропуснатите положения и победния гол в продълженията. Истината е обаче, че Германия имаше наистина добро световно първенство.

-         Смятате ли ги за заслужени шампиони?

-         В крайна сметка всеки си има мнение. Когато станеш шампион, е много трудно който и да било да ти отнеме заслуги. Германия имаше много добър турнир, но същото важи и за Аржентина. И двата отбора бяха заслужено на финала.

-         Да се върнем на Вашия клуб. Началото на 2015 г. бе доста турбулентно. Когато отивате на работа, доколко сте повлиян от писаното и говореното по медиите?

-         Вижте, не можем да отречем, че когато толкова много се говори отвън, и то не за футбола и играта ти, това може да повлияе. Опитваш се, или поне би трябвало да опитваш, да игнорираш всичко това, тъй като много от него не е истина. Самият брой писания може да те раздразни. При все това, знаем, че сме в клуб, където се иска много от теб, където всичко се умножава десетократно. Има толкова много мнения и много неща може да излязат от това. Когато нещата не вървят по план, трябва да се справяме с подобен род ситуации. Можем да променим това и да успокоим публиката само с добри игри и победи.

-         Какво Ви изненада най-много от писанията? Възможното напускане на Меси?

-         Надявам се и си пожелавам Лео да е в Барса дълги години, защото бе, е и ще бъде основополагащ в нашите битки за купи. Това е единственото ми желание.

-         А какви са целите на Барса към момента?

-         Излизаме да печелим всичко и имаме много към какво да гледаме напред. Имаме суперотбор и разочарованието от миналата година трябва да ни мотивира да покажем истинското си лице и да опитаме да завършим този сезон с усмивки по лицата ни, като изведем феновете ни по улиците да празнуват нова титла.

-         Предстои да навършите 31 години през май. Промени ли се играта Ви много с времето и би ли било истина твърдението, че днес тичате по-малко, но по-ефективно?

-         Няма начин! (Б.и. – засмива се.) Трябва да тичаш повече, защото футболът е толкова конкурентен днес – и по брой мачове, и по качество на съперниците в Примера и Шампионска лига. Единственото предимство на напредващите години са опитът в справянето с различни ситуации и разчитането на играта. Мисля, че днес имам каквото се изисква да продължа по същата възходяща траектория както досега.