Андреа Пирло: Още ми се играе футбол като на 15-годишен
Той е считан за най-великия италиански футболист напоследък, а някои го смятат за най-великия в историята. На 36 г. Андреа Пирло продължава да е в основата на успехите на Ювентус, който спечели три поредни титли в калчото и върви уверено към четвърта. Пирло говори за детството си, за идолите, за престоя си в Милан и по още много други теми.
- Кога за първи път ритнахте топка?
- Бях много малък. Страстта към футбола ми бе предадена от брат ми, който е с 3 г. по-голям от мен. Играех през цялото време. Тогава започна любовта ми към този спорт.- Кой беше ваш идол?
- Роберто Баджо. Обичах да гледам как италиански футболист играе толкова добре. Матеус също. Бях фен на Инте”, а по това време той беше лидер на отбора. Идентифицирах се с играчите с №10 в Серия А: Платини, Дзола, Манчини. Те бяха синоним на забавление.- 21 май 1995 г. дебютирате в Серия А в мача Реджина – Бреша. Били сте само на 16 г. и 2 дни.
- Да, може би съм от талантите, които са се развили рано. Помня как, когато бях на 15, трябваше да искам специално разрешение, за да отида на подготовка с Бреша. След това до 16 г. нямах право да играя професионално. Да стартираш толкова рано, не е лесно. Винаги ще съм благодарен на Бреша за това, че повярваха на едно хлапе в училище.- Две десетилетия по-късно те трябва да благодарят на вас.
- Опитвам се да помагам само в екстремни ситуации. Вярно е, че Бреша е минал през сериозни икономически проблеми, но съм сигурен, че ще се справят. Давам малко пари, опитвам се да намеря инвеститори, които да решат проблема за дълго и да заложат на бъдещ проект. Сигурен съм, че нещата ще се оправят.- През 1998 г. подписвате с Интер. Три години по-късно, след малко успехи, запазвате черните райета, но сменяте сините с червени. Морати още си скубе косите и казва: "Да пусна Пирло беше най-голямата ми грешка като президент".
- Пристигнах там много млад, на 18 г., и заварих един бурен период, много треньори се смениха. Освен това имаше хора като Баджо и Джоркаеф на моя пост. Трудно щеше да има приемственост. Но преживяването там беше незабравимо. Имах шанс да играя с футболиста, на когото винаги съм се възхищавал. Мечтата стана реалност. Чувствах се привилегирован.- И дойде 2001, годината, в която Пирло стана Пирло.
- Имах голям късмет да срещна Анчелоти в Милан. С него имам "преди" и "след" в кариерата си. Започнах като организатор на играта. Оттогава е истинската ми кариера.- Колко дължите на Анчелоти?
- Много. Той ми е футболният баща. Направи така, че да стигна върха в спорта. Той е един от най-добрите хора, които съм срещал във футбола, освен това е фантастичен треньор.- От ръцете и на двама ви излезе големият Милан на XXI век.
- Беше етап, пълен с успехи. Бяхме отбор от млади играчи, пълни с талант и гладни за титла. Всичко беше магическо. Освен това на терена се създадоха големи приятелства като тези с Неста и Гатузо. Дженаро целият е сърце. Много специален човек, който направи много за този тим. Един от най-добрите ми приятели.- Наясно ли сте каква роля изигра вашата позиция в Милан за италианския футбол?
- Да. Преди Анчелоти да ме сложи на тази позиция пред защитата, тази позиция в Италия бе заемана само от дефанзивни играчи, които имаха една идея: да рушат, а не да създават. Аз започнах да играя там и се видя, че можеш да печелиш с добър футбол. Горд съм да вкарам „красивата игра” в Италия.- Коя от двете титли в Шампионската лига ви е по-скъпа?
- Първата. Беше дерби, имаше дузпи. Повече вълнение, повече щастие. Във футбола и в живота.- На финала с Ливърпул през 2005 в Истанбул обаче нямаше усмивки.
- В онази нощ научих, че съдбата във футбола е много своенравна. Не само бяхме повели с 3:0, а те ни изравниха до 3:3 за 7 минути, а и Дудек след това спаси удар на Шевченко отблизо със затворени очи. Имаше знаци, срещу които не можеш да се бориш. След онзи мач исках да спра с футбола. Но за щастие две години по-късно имахме шанс да им върнем в Атина. Спечелването на втората Шампионска лига беше специално.- След титлата в Шампионската лига и световното клубно през 2007 онзи Милан вече не беше същият тим. А вие бяхте гладен за титли. През 2011 Ювентус идва с предложение.
- След 10 години в „Милан” имах нужда от смяна на сцената. Кариерата ми искаше нов стимул. Имаше нещо в мен, което не работеше. Нямах никакви добри чувства. Милан минаваше през трудни години, а тялото ми искаше да печеля отново, да съм в отбор с амбиции. И Ювентус се появи. Това беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Спечелихме скудетото три поредни години, този сезон сме напът да го спечелим за четвърта поредна година.- Треньорът в Милан тогава Алегри, който ви е треньор в Юве сега, е имал голяма роля да напуснете.
- Лъжа. Нито Алегри, нито някой друг в Милан е отговорен за моето напускане. Беше мой личен избор. Имах нужда да напусна, за да се докажа пред себе си и пред феновете, което все още е важно във футбола.- Трябваше ли Фернандо Йоренте да отиде на световното?
- Без съмнение. Намирам го за много нечестно, че той не беше в Бразилия. Той направи много повече неща и вкара много повече голове от други нападатели, които бяха там.- Как оценявате първия сезон на Алваро Мората в Италия?
- Имаше проблеми да се адаптира, но след ваканцията вдигна нивото, вкарва голове и демонстрира колко добър играч е.- Погба ли е бъдещето на Ювентус?
- Той има всичко: физика, техника, вкара голове. Перфектен е. Може да маркира цяла епоха.- Защо в Европа обаче нещата за Юве не се получават?
- Не е лесно. В Шампионската лига има много фактори: късмет, физическо състояние в точния момент и още много. Заради това е толкова трудно да спечелиш Шампионската лига. Мачът с Борусия ще ни покаже къде сме и какво ще направим.- Ако успеете да продължите, сигурно ще ви чакат няколко испански отбора, включително и действащият европейски шампион.
- Специално Реал (Мадрид) искам да ги видя чак на финала. Не искам да си кръстосваме пътищата преди това.- Още ли преследвате титла в Шампионската лига?
- Разбира се. Ще има Пирло още известно време. Имам по-голям ентусиазъм, отколкото имах на 15. Щастлив съм да ходя на тренировка, все едно го правя за първи път. Когато се събудя някой ден и нямам това чувство, ще се оттегля. Но този момент все още е доста далеч.- Отказахте се от националния отбор на Италия, но след това се върнахте...
- Антонио Конте ми се обади и ме пита дали искам да подам ръка на страната си за Евро 2016. И аз се съгласих.- Италия ви даде най-голямото щастие в кариерата ви.
- Това беше едно уникално поколение и световното през 2006 беше нашият момент.- Онези продължения с Германия може би са най-красивите 30 минути в историята на тази селекция?
- Да. Спечелихме полуфинала на световното срещу домакина Германия, който беше големият фаворит, пред 70 000 души на трибуните в Дортмунд. Вкарахме два гола в последните минути на продълженията. Това беше подвиг.- Финалът на Евро 2012 обаче не се разви толкова добре.
- Вижте, това не го помня добре (смее се). Ние бяхме много уморени в този мач, но това не е извинение. Испания беше циклон, спечелиха титлата със стил.- Вие ли направихте Златната топка на Кака през 2007?
- Не. Той си я спечели честно. Златната топка винаги ще отива при играч, който вкарва голове, прави разликата, както беше Кака тогава, каквито са Кристиано и Меси в момента. Щом Шави и Иниеста не са печелили Златната топка, не мисля, че аз я заслужавам също.- Мисля, че държите рекорда по най-много вкарани голове от фаулове...
- Имам 25 гола от пряк свободен удар в Серия А. Михайлович ме бие, той има 28. Надявам се да го мина. Да вкараш пряк свободен е специално. Учих се, като гледах Жуниньо Пернамбукано, за мен той беше №1. Ако трябва да избера един гол от фаул, ще посоча този срещу Мексико в Купата на Конфедерациите в Бразилия.- Защо играете с №21?
- Това е денят, в който направих дебюта си във футбола и в който е роден баща ми. Винаги ми е носилщастие.
- Дано да е така още много години.
- Убеден съм, че така ще стане.Рубен Канисарес
АBCпревод: "7 дни спорт"