Интервюто с Робен: Уча се от Пеп всеки ден

Ариен Робен внезапно изоставя своята отбранителна поза със скръстени ръце. Току-що е започнал да мисли върху впечатляващата листа от треньори, с които е работил – Хуус Хидинк, Жозе Моуриньо, Луис ван Гаал, Юп Хайнкес и Джосеп Гуардиола, когато идва промяната. “Всеки треньор има определено влияние и зависи дали си на 18, 25 или 30 години. Трябват ти различни неща. Най-общо обаче едно е най-важното.”

В този момент, усилено замислил се, Робен освобождава кръстоската на ръцете си, кимва и се накланя напред, започвайки да се разкрива истински. “Трябва да си много критичен към себе си. Има малцина наистина добри треньори, които могат индивидуално да подобряват играчите. Повечето мислят за отборния процес, така че трябва да се подобряваш сам. Трябва да си много силен психически, но и да си самокритичен. Това ми липсва у по-младото поколение. Днес има момчета на 19 или 20, които са изиграли първия си мач и си мислят, че са успели. Не са. Винаги има какво още да подобряваш, колкото и годишен да си. Затова много се наслаждавам на работата с Пеп, от когото се уча всеки ден и усещането е специално. Хората все казват, че младите могат да се учат на много и дори на 26-27 можеш да направиш големи стъпки. После се очаква да останеш на това ниво или да слезеш.”

Робен, навършил 31 миналия месец, поглажда плешивата си глава. Дружеска, но сдържана обстановка в студения мюнхенски следобед с един от най-големите и спорни футболисти в света става все по-интересна. Сега е и по-лесно да се разбере защо Робен е достигнал нови висини в последните години.

“Когато започнах да работя с Пеп преди 18 месеца, забелязах как задълбава във футбола. Интелектът му е очевиден. Тактически е един от най-добрите в света и при него направих нови стъпки в развитието си. Изминах дълъг път в тези 18 месеца.”

Гуардиола получи критики, а някои твърдят, че Байерн (Мюнхен) е регресирал от отбора на требъла с Хайнкес през 2013 г. Робен обаче спори, че този триумф е изкован от нещастието от 2012 г. начело със загубения финал на ШЛ с дузпи от Челси насред “Алианц Арена”. Това е най-мъчната вечер в кариерата на холандеца, още повече заради пропуснатата дузпа в продълженията срещу бившия му тим. Няколко дни по-късно игра срещу Байерн за Холандия в контрола и бе неистово освиркан от феновете на баварците. “Най-хубавото във футбола и в спорта въобще е, че след голямо разочарование няма по-хубаво чувство от успех в следващата година.”

Байерн си осигурява титлата в Бундеслигата с най-голямата разлика в историята до 2-рия Борусия (Дортмунд) – 25 точки, в комплект към Купата на Германия и ШЛ, където на полуфинала смачква Барселона общо със 7:0. На финала на “Уембли” срещу Дортмунд Робен прави първия и вкарва втория победен гол. “В началото на сезона бях силно мотивиран, както и целият отбор. Звучи клише, но е така. Никой се бе насладил на ваканцията си и само се чакаше първия ден на предсезонната подготовка, за да се върнем по-силни. Натискахме се здраво във всяка тренировка.”

Робен удари топ форма и я задържа в удивителни три сезона. Миналото лято на Мондиала вдъхнови Холандия за крушението 5:1 срещу защитаващата титлата си Испания с два гола и далеч по-убедително представяне от Лионел Меси и Кристиано Роналдо, поемайки отговорност като вицекапитан. “Такава бе ролята ми при толкова млади играчи и ми хареса. Радвам се, че си признах за гмуркането срещу Мексико. Бях честен, а ме наказаха. Само една грешка направих тогава... Помислих, че някой ще ме ритне, а накрая си дръпна крака, когато вече бях започнал да падам, но нямаше никакво влияние върху мача. Това е вече зад гърба ми... е, може би не и в Мексико (б.и. – засмива се лукаво). Всъщност според мен доста други играчи правеха по-лоши неща.”

По-интересно явление е постоянното високо ниво на Робен. В Челси (2004-2007) често беше контузен, а десетилетие по-късно изглежда по-силен, по-здрав, по-бърз и много по-твърд и по-добър играч. “Има лесно обяснение. Започнах да работя с остеопат в последната ми година в Реал Мадрид (2009) и продължих и тук. При специалните тренировки и допълнителната работа получих контрол върху тялото си. Знаеш кога си в опасната зона и спираш напъна. Пълен съм с енергия, но това не става с магия, а с труд. Имаш усещането за мощ и увереност, че можеш да покажеш най-доброто от себе си. Този сезон е същото и е изненадващо при участието на толкова наши играчи в големия и малкия финал в Бразилия. Отборът заслужава голям комплимент за силната есен и сега трябва само да си върнем ритъма.

Срещу Волфсбург направихме грешки и ни убиха на контра. С 11 души щяхме да бием Шалке 04 и се вбесих от получения гол. Но не е лесно. Преди Рождество всеки казваше: “О, Бундеслигата е скучна, защото Байерн доминира”. Срещу Волфсбург и Шалке обаче се вижда, че никой в тази лига не ти подарява нищо. Това важи в още по-голяма степен в ШЛ. Не ми харесва, че хората говорят вече за полуфинал или четвъртфинал и се чудят кога ще играем с Мадрид или Барса. Пеп обаче познава отлично Шахтьор Донецк от времето си в Барса и ни каза, че е добре подготвен. Вярвам му, защото наистина неговата предварителна подготовка е невероятна.”

Възхитата е взаимна, тъй като Гуардиола обяви, че е “влюбен в Ариен Робен... той има невероятен манталитет”. Холандецът почти се изчервява при чуването на тези думи: “Имаме много добри отношения. Харесва ми как мисли за футбола, а тактическата му гъвкавост ни даде няколко системи. Не сме отбор за 4-4-2. Може да играя във вътрешността или на фланга, зад нападателя или като нападател. Това е фантастично, защото с този силно доминиращ стил се чувствам идеално. А и мога да обсъждам всичко с него. Дори и да е 3 часа посред нощ, Пеп с радост би си говорил с теб за футбол. След мача с Волфсбург на лицето му бе изписана болката. Мрази да губи. Като всеки треньор. Ако Моуриньо падне с 4:1, хммм... няма да спи добре. Те са победители. Много са силни, затова и са толкова успешни.”

Отношенията на Робен с Моуриньо в Челси бяха различни. “За мен беше много добре да работя с него като млад, тъй като при Жозе трябва да си много силен психически. Или скачаш на влака с него, или... си аут. Така че бе чудесно за развитието ми. В началото беше трудно за него и за мен, защото дойдох контузен. Разбира се, той не обича контузващи се често играчи. Не бе лесно, ала винаги имах усещането, че ми има доверие. Изиграх велики мачове за Челси, но нямах късмет заради травмите да задържа нивото си за дълъг период. Както сега.”

Ван Гаал междувременно би бил щастлив да го изкуши на “Олд Трафърд”. Робен сочи договора си с Байерн до 2017 г., докато обаче признава дълга си към Ван Гаал. “Най-добрата и важна стъпка в кариерата ми беше преместването ми в Мюнхен, а именно той ме взе от Мадрид. В първата година (2010) стигнахме финала в ШЛ за голяма изненада, а и направихме дубъл в Германия. Ван Гаал ме направи важен член на отбора и за късмет дадох своя дан.”

Колкото повече се отпуска Робен, разговорът толкова повече го отдалечава от стереотипа за дразнещ симулант. Поклаща весело глава в спомен за футбола по празниците в Англия. “Не мога да кажа, че ми липсва, ала си има и своя чар: семейството ми идваше на Рождество и ме гледаше да играя на Боксинг Дей. Играенето на четири мача в рамките на 10 дни обаче е лудост. Почивка в средата на сезона е от полза за всички.”

Зверското му желание и бясната отдаденост все още горят у него. Робен очевидно очаква още слава в ШЛ с Байерн и още един бляскав Мондиал през 2018 г. “Защо не?! Хубаво е, защото мога да се отпусна. Можеш да си твърде напрегнат и да си мислиш, че искаш това или онова, но аз вече съм постигнал много и докато се наслаждавам на играта и съм в кондиция, ще продължа с футбола. Да се надяваме, че ще продължа и да се подобрявам още.”

Доналд МакРей, “Гардиън”