Александър Попов: Всички спортисти в България са докарани до окаяно положение

Александър Попов е роден на 9 юни 1972 г. в София, в семейството на учени химици. Започва спортната си кариера като състезател по лека атлетика и като юноша е шампион на България в спринта на 60 м и на скок дължина. Тренира волейбол от 1983 г. в школата на ЦСКА под ръководството на Стефан Христов. Прави дебют за мъжкия тим през 1989 г. при треньора Иван Сеферинов. 5 пъти е шампион на България (1989, 1990, 1993, 1994, 1995 г.) и 4 пъти носител на Купата на България (1990, 1991, 1992, 1993 г.), с ЦСКА е участник във финалната четворка на КЕШ. На 23-годишна възраст се отказва от активна състезателна дейност след редица травми. Назначен е за треньор на юношите старша възраст на ЦСКА, впоследствие застава начело на мъжете на Славия (1996-1997), като поставя рекорд за най-млад треньор в историята на мъжкия волейбол у нас. От 1998 г. се завръща при Червените, където и до днес е старши треньор. Извежда ги до три титли (2008, 2010, 2011 г.), 4 Купи на България (2002, 2009, 2010, 2011 г.), до 1/8-финал в Шампионската лига срещу полския Асеко Ресовия (Жешув) през 2010 (1:3, 0:3) и до полуфинал за Купата на ЦЕВ през 2011 срещу друг полски тим - ЗАКСА Кенджежин-Козле), който Червените губят след златен гейм (3:0, 0:3, 12:15 златен гейм). От 2011 г. е и президент на ЦСКА, след като основният спонсор Георги Георгиев няма възможността да продължи издръжката на клуба и оставя акциите на Попов, с което започва и финансовата криза в армейския волейбол. Наставникът започва различни инициативи, с които търси подкрепа от червената общност за спасението на останалия без основен спонсор рекордьор по титли на България и при мъжете, и при жените.

От януари 2003 до юни 2004 г. успоредно е помощник-треньор на сърбина Милорад Киац в мъжкия национален отбор. 

- Г-н Попов, вече 4 години ЦСКА е без основен спонсор. Става ли всяка изминала година все по-трудна от предишната?- В определен смисъл - да, когато един въпрос не е решен навреме, той закостенява и става по-труден за разрешаване. Но от друга страна, сме калени някак си и започваме да приемаме по-лесно трудностите. Думата е точно "закаляване". Пример - клубовете, които изпитват сега финансови затруднения, бързо се отчайват, в главите им има униние. Понеже проблемът ни е многогодишен, някак цинично сме свикнали с него и по-лесно приемаме ежедневните несгоди.

- Има ли изгледи скоро ЦСКА отново да намери сериозен спонсор?- Дай Боже, но с оглед икономическата ситуация в страната и натрупания ни опит в търсене на такъв през последните години съм, меко казано, скептично настроен. Поради тази причина се опитваме със собствени средства и методи да намерим своя нов начин на оцеляване.

- А има ли реална опасност от фалит при положение, че не се очаква промяна на ситуацията?

- Не. Според мен трудно ще стане, и не защото някой няма основание да си го мисли, а защото в този клуб сме се събрали съмишленици, работещи денонощно. Просто няма как да се случи подобно нещо.

- Каква е минималната сума, необходима за годишната издръжка на клуба?- Много често задаван въпрос. Преди няколко години имах точен отговор, сега имам още по-точен. С колкото имаме - с толкова ще оцелеем. Зависи от гледната точка и от поставените цели след формирането на бюджета. Показваме, че с почти нулев бюджет ни има на картата, явяваме се на състезания. Къде успешно, къде не, продължаваме своята битка. Но колкото повече имаме - толкова по-бързо ще достигнем до спортното ниво, с което да радваме хилядите ни привърженици.

- Какво направихте със събраните средства от коледния търг в Централния военен клуб през декември 2013 г. и съвпаднаха ли приходите с очакванията?- Какви очаквания? По пътя, по който сме поели, няма очаквания. Такова нещо бе направено за първи път в България и за първи път по нашия начин спортен клуб оцелява. Нямам специални очаквания, просто мислим какво още можем да направим. Със събраните около 50 000 лв. си модернизирахме базата и се явихме на детско-юношеските финали с огромен успех. От 6 първенства при подрастващите имаме 6 комплекта медали, 4 от които златни. По-добър атестат за работата в школата няма. Очаквайте съвсем скоро новата ни инициатива, с която ще разбуним духовете в България.

- Несъмнено финансовите неволи оказват влияние върху резултатите. Трудно ли се живее с мисълта, че си ЦСКА, а реалната цел е обиграването на подрастващи, а не превърналите се в задължителни през годините победи и купи? - Така изглежда отстрани, но при нас не е. За други отбори може да е клише, но независимо с каква формация излизаме, ние приемаме загубата както преди 4 години, когато губехме някой отговорен мач с по-силния ни отбор. Манталитетът на нашите състезатели не се е променил. Това, че се борим с по-млади състезатели за по-високи цели, ни най-малко не ги деморализира, а мобилизира да дават всичко от себе си. Сигурен съм, че ако намерим прилично финансиране, с тези наши състезатели, които през последните години изградихме, останат в България, а не сме принудени да ги продадем на безценица, за да направим взаимно добро, след кратък период ще имаме боеспособен млад отбор, с който да гоним по-високи цели.

 - Често ли се демотивират и отказват състезателите в юношеска възраст? Факт е, че в България повечето елитни клубове имат сериозни финансови проблеми и волейболист трудно може да се изкарва прехраната от спорта...- Не само волейболистите, всички спортисти в България са докарани до окаяно положение. Единственият им мотив да продължат да се занимават със спорт е, че са го правили цял живот и след една възраст вече няма връщане назад. Въпрос на държавна политика, и апелът ми към властимащите: освен решаване на проблемите с материалната база, да се помъчат да направят така, че на  клубовете, които имаме национален прираст, т.е. даваме национални състезатели, да ни бъде помогнато с нормативна база да си намерим финансиране. Без такава база, без Закон за спорта, без допълнителни условия в него по отношение на данъчни облекчения, без регулиране на държавната база няма как да стане.Накъде отива българският спорт? Трудно класираме състезатели за Олимпийски игри и световни първенства. Повтарям го от много време - без силни столични отбори, даващи насоката, жалона, много трудно ще се възроди спортът ни. Ако очаквате една община с кмет, ориентиран към спорта, да постигне това, което могат ЦСКА и Левски, е смехотворно. Защото кметът или наемащият се да помага в по-малкото населено място не може да даде устойчивост - след няколко години идват нови избори, нова конюнктура и нещата се променят. А в доказаните с десетилетия клубове, имащи капацитет, история и възможности да правят национални състезатели, трудно ще има такава промяна.

- Преди Коледа заявихте, че вашата зала Васил Симов е символ на разрухата. Имате ли надежда, че проблемът с базата ще се реши през тази година?

- Имахме среща с министъра на спорта. Той трябва да се запознае с постигнатото до момента от предишните администрации. И този Параграф 22 задължително трябва да бъде разкъсан, защото никой няма полза от следното нещо: държавата да иска наеми и да не инвестира в спортните съоръжения, а ние пък заради това да не им плащаме. Отнякъде трябва да се тръгне. Всяка нова администрация, включително сегашната, има възможност да погледне безпристрастно и като съмишленици, радеещи за бъдещето на спорта, с общи усилия да намерим правилното решение. Много често сме обвинявани, че ЦСКА иска пари от държавата. Няма такова нещо - ние искаме нормативна база, т.е. по-лесно, не само спортистите на ЦСКА, а в т.ч. хората на изкуството, на науката, по-лесно да намират в това вълче време пари, и от друга страна решаването на големия казус с базата. Защо тази в София е така стопанисвана, че да има недоволство, а в малкия град всичко да бъде ОК. Давам пример с волейбола - в Дупница общината строи нова зала, в Монтана кметът помага на баскетбола и волейбола. Защо на големите клубове не се създадат условията, които да произведат националните състезатели?

- Опитахте се да активизирате червената общност, като направите фейсбук страницата ви най-харесваната на волейболен тим в социалната мрежа. Вече имате почти 20 хиляди фенове, проверихте ли колко клуба в света ви водят?- Не сме правили такова проучване, но няма спор, че в България сме лидери. Обърнати сме към нашите фенове, задължени сме им, защото не са ни изостявали морално в нито един момент.

 

- Загатнахте, че след "100 сърца за ЦСКА" през пролетта ще стартирате нова инициатива...- От година и нещо работим по новия проект, малко да се постопли времето и ще го анонсираме. Отново собствен продукт, с който търсим независимост.

- 2014 г. бе доста разочароваща за националния отбор. Оптимист ли сте, че през тази година ще има коренно различно представяне и трябва ли да се поставят някакви конкретни цели?- Втората част на въпроса ви отговаря много точно на първата. Наслоено е мнението, че волейболистите трябва да печелят призовите места. Кое ни е на призово място в държавата, в обществото, че волейболистите да бъдат бялата лястовица? Да, не играха добре и според техните, и според очакванията на публиката. Сега сме домакини на европейско първенство, у дома и стените помагат, но понякога и пречат, така че да стискаме палци да покажат най-доброто от себе си. Без от моя страна да натоварвам някого с очаквания. Важното е, че този спорт продължава да го има, раждаме добри волейболисти и организираме такива форуми. 

Интервюто е от вестник Дума и го публикуваме със съкращения.

ПОРЪЧАЙТЕ карта "100 сърца на ЦСКА" - ТУК!!!

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти