Суарес в Барса е все едно Синатра във Виенската филхармония

Луис Суарес точно навърши три месеца като действителен играч на Барселона. Да, бе купен по време на Мондиала в Бразилия, ала бе наказан и не се почувства като футболист до 25 октомври, когато бе титуляр в Класиката с Реал Мадрид (загуба 3:1 на “Сантиаго Бернабеу”).

Оттогава неговият принос е непостоянен: блесна в Алмерия, излизайки за второто полувреме, но не намери правилния път в Сан Себастиан срещу Реал Сосиедад; доближи се до идеалното в шампионатния мач с Атлетико Мадрид на “Камп Ноу”, а изявите му не намериха продължение в сряда срещу същия съперник за Купата на краля.

След този мач треньорът Луис Енрике бе ясен на пресконференцията си: “Към него не изпитваме съмнения”. Публиката също бе на негова страна, скандирайки името му, въпреки някоя и друга грешка. Три месеца след дебюта му, непостоянството на проблем с приспособяването ли се дължи? Или на несъвпадане към стила на игра на Барса? Дали е въпрос на време? Четирима треньори дават отговорите си на тези и още въпроси около Луис Суарес. И изводът е, че публиката може да се отдаде на голям оптимизъм...

ПИЧИ АЛОНСО

“И в Ливърпул, и в националния отбор на Уругуай беше и е свикнал да играе много повече на контраатака отколкото на статична атака. Това го кара да се движи по-добре в широки пространства отколкото в сгъстени. Освен това, не зная дали и то не оказва влияние, идва след поредица проблеми, които го вадеха от игра за дълго...

Заради всичко това и след четири месеца без футбол остава впечатлението, че не е “на вълна” с контактните елементи: двойните подавания, ударите... Въпрос на време е. Трябва да се приспособи към различен начин на игра, към това да е статична “деветка” с двама съиграчи на фланговете, които му пречат да попада свободно в тези зони, както го правеше с такъв успех в Ливърпул.

Това ограничава играта му, но не е тревожно, защото беговете му са добри, както и комбинативността му. Тревожи само завършващият му удар. В негова полза е това, че и Лионел Меси, и Неймар изглежда да се чувстват уютно с него на терена – нещо, което не бе така с Давид Вийя, Самуел Ето’о или Златан Ибрахимович.”

ОСКАР ГАРСИЯ ЖУНЙЕНТ

Не е лесно да се приспособиш към Барса. Малцина чужденци са го правили още в първия си сезон. В Ливърпул всичко се въртеше около него и имаше пълна свобода да се движи навсякъде. Тук има система на игра, различен начин да играеш колективно. Трябва да комбинира със съотборниците си и  футболът не е толкова директен.

Това обаче въобще не е тревожно, тъй като се е случвало с множество огромни футболисти в специфичния стил на Барса, последният от които е Неймар. В полза на Суарес е и това, че макар да е суперзвезда, работи здраво за отбора и умее да създава свободни пространства. Това не е лесно, когато играеш между двама централни защитници и заобиколен отстрани от играчи като Меси и Неймар. Нямам и капка съмнение, че ще се окаже добър трансфер.”

ЛУИС КАРЕРАС

“Неговият проблем е само и единствено точността. Нищо повече. В положенията, в които не вкара, стори добре всичко останало – движенията и с топка, и без нея. Беше точно където трябваше да бъде и се провали само в завършека. Защо става така? Не мисля, че е психологически проблем, а въпрос на голмайсторски серии. Суарес има голямото предимство пред други като Алексис Санчес, когото мачкаха от първия ден, публиката да е зад него, както се видя срещу Атлетико. Също така има добра връзка с Меси и Неймар. Изненада ме и умението му да асистира. Намира се на точното място и в точния клуб. Барса не е загубил или завършил наравно нито един мач заради него, така че със сигурност ще триумфира.”

ХОРХЕ Д’АЛЕСАНДРО

“Преди всичко ми се струва отличен футболист по всеки параграф, с неоспорим път дотук в кариерата, което е най-добрата визитка. Това обаче не значи, че е идеалният партньор на Неймар и Меси. Профилът на този идеален техен партньор ми се струва по-скоро подобен на този на Серхио Агуеро, който има различни характеристики от тези на Суарес.

Диего Симеоне каза след мача, че “Суарес е гений”. Защо? Защото иска той да играе в реванша, за да има Чоло двама свободни бекове. Това е гениално тактическо послание между редовете.”

Иван Сан Антонио, “Спорт”