За историята: 50-годишен боксьор иска нов мач за титла
Най-важното и на ринга, и в живота е да се пазиш постоянно, казва Бърнард Хопкинс
Много хора на негово място отдавна щяха да са спрели и да си пият коктейла на плажа в Маями например. Но не и той. От много години Бърнард Хопкинс не се подчинява на законите на времето и биеше всички наред в лека тежка категория. Само 2 месеца преди 50-ия си рожден ден той загуби от Сергей Ковальов и загуби световните си титлите. Но Хопкинс държи почти всички рекорди в бокса, особено пък тези, свързани с възрастта. Неслучайно му викат Извънземното. Когато му се обадих да му честитя рождения ден в четвъртък, очаквах типичния негов отговор. И той го даде: „Благодаря, човече. Вече започвам да се чувствам като на 30.” Докторите често го описват като 50-годишен мъж в 25-годишно тяло. Но след боя, който отнесе от Ковальов, не е случайно, че той казва, че е остарял с няколко години. Беше странно да се гледа как някой го бие, защото в последните 10 г. лицето му почти не бе докосвано. Но Хопкинс остана на крака и продължи рекорда си да няма загуба с нокаут в цялата си 26-годишна кариера. Само два дни след загубата той отново беше в залата и твърди, че ще продължава да се бие. И на рождения си ден мисли за бокс, тъй като е директор в „Голдън Бой” и се занимава с предстоящия мач за титлата на WBC в тежка категория между Бърмейн Стивърн и Деонте Уайлдър. Ето и една разходка из мислите на боксьора, който стана на 50, но продължава да е сред най-добрите.Да се биеш след 50
Ще продължа и ще направя голям мач. Няма да е цирк, а сериозен мач. Искам силен съперник, някой, който да ме мотивира, да заплашва наследството ми. Може да звучи лудост, но аз трябва да съм мотивиран така. Искам да се бия, нищо че станах на 50. Това би значело много. Искам да продължа да пиша история. Искам голям мач. Имам прекалено голяма гордост, за да участвам в малък мач. Искам някой с титла или с голямо име.Възстановяване след загуба
След загубата от Ковальов бях в залата два дни по-късно. Тренирах, разтягах, грижех се за тялото си. За кариерата ми е важно, че дълго време не поемах никакви удари. Но съм имал 1-2 мача, в които съм си казва: „Тук трябва да спечеля със сърце, топки и увереност”. Повечето ми мачове са интелигентни. Последният ми мач беше липса на интелигентност, но понякога трябва да дадеш нещо, за да спечелиш друго. Знаех, че изоставам и се хвърлих като истински шампион.Диетите и режима
В момента съм само с 2 кг над теглото, на което се бия. Във Филаделфия вали, но станах в 5.30 ч. сутринта, отидох в залата и тичах на пътеката. Такъв ми е животът, обичам да влизам в дрехите си, не обичам да харча пари, така че си пазя теглото, за да влизам в същите дрехи следващите 4-5 години. Ако кача 5-10 кг, трябва да си купувам цял нов гардероб. Знаете ли колко скъпо е това? Кой би го направил. Няма как да го направя. За това ме наричат странен, защото правя нещата си по свой начин от дълго време.Страх от мозъчни травми
Всеки спортист, включително тези в американския футбол, футбола и всеки спорт с контакт, вече има мозъчни травми. Знам какви са опасностите, но ние поемаме този риск, защото обичаме това, което правим, правим го със страст. А рискът е последното, за което мислиш... Учили са ме, че като се кача на ринга, там е „или аз, или той”. Знам, че той има жена, има деца, има ипотека. Но в крайна сметка, както е казал великият Майк Тайсън: „Това е бизнес на нараняване”. Или ти, или той. Трябва да съм егоист, така че по-скоро той ще пострада.Най-добрият съвет
Пази се постоянно. Това казвам на ученици и студенти, когато ходя по семинари. Не говоря само за ринга. Пази се постоянно. С момиче, с момче. Пази се. Казвай на някого къде отиваш. С кого, кога ще се върнеш. Ако правиш сделка или пък си брокер, пази се постоянно. Това научих от бокса. Това покрива целия живот от А до Я. И всичко започна, когато го чух на ринга. Това не го казват в другите спортове, баскетбола, във футбола.Най-умният боксьор в историята
Не, смятам се за най-реалистичния, живял някога. Просто имам много повече разум от средностатистическа мечка. Ако бях животно, щях да съм лисица. Тя е дръзка, понякога я считат за луда. Но тя поема умни рискове. Лудостта е, че опитвам неща, които 9 от 10 души не биха опитали, защото страхът ражда страхливци. Аз не се страхувам, защото се познавам. Винаги пресмятам какво правя и за това действам защитно и в моменти, в които трябва да нападам. Трябва да ми докажеш, че не съм най-добрият.Най-великото постижение
Извън бокса това е, че когато излязох от затвора след 5 г., пазачът ми каза, че ще се върна след 6 месеца. Бях на пробация, но не се върнах в затвора. Не съм и стоял на едно място. В продължение на 9 г. не ми наложиха даже и глоба за паркиране. А през това време станах и име в бокса. Това е най-голямото ми постижение.Треньорството
Дори и да не бях в позицията си сега, дори да не работех за „Голдън Бой” пак нямаше да стана треньор. Защо да опитам от бизнес страната? Мога да съм треньор 5-10 години. Но защо да не съм на масата за сделките? Когато се говори за телевизии, за продукти.Нивото на бокса
Мисля, че боксът се развива в последните години, има смяна на гарда, нови неща и лица, а така трябва да е навсякъде в спорта. Старите трябва да се пенсионират, за да може младите да се развиват и да разцъфнат. Много спонсори се връщат в бокса. А преди 20 г. бизнесът избяга от бокса, беше забранена зона. А сега не е така. Дали е за добро, не знам. Боб Велин, USA TodayПревод: 7 дни спорт