Илиан Илиев: Не съжалявам, че отидох в Левски, но съжалявам, че напуснах Берое

Интерклубе Луанда от Ангола е първият чужд клуб, който Илиан Илиев води в треньорската си кариера. Варненецът пое тима на 5 точки от изпадащите през май, но успя да го стабилизира и да го класира на 8-о място от 16 отбора в елита. Как видя Илиан първата си година в африканската държава, как приема треньорските рокади в България и какво мисли за родния си Черно море. За всичко това специалистът говори в интервю за petel.bg.

 

- Г-н Илиев, Вашата равносметка от първия Ви сезон в Ангола?

- Интерклубе Луансда е първият чуждестранен клуб, в който работя. Заедно с Петьо Костадинов поехме отбора от 11-ия кръг. Нормално, след като се е наложила смяна на треньорското ръководство, нещата в тима да не са добре. В началото имахме лоши резултати – шест загуби поред, но впоследствие играта започна да се подобрява. За около месец и половина имахме доста работа да свършим. След това всичко тръгна доста добре. В началото, когато губехме, за разлика от родната действителност, разбрах, че в Ангола хората не гледат на кой си човек, на кой журналист си фаворит или дали те харесват феновете, а гледат как работиш. За времето, в което работихме, единственото нещо, което чувахме от шефовете, бе: "Спокойно, добре работите. Рано или късно ще се оправят нещата". И влязохме в добра серия от 9 мача без загуба. Така че равносметката ни е такава, че за разлика от България, хората в Африка съдят по работата ти, а не както казах вече по познатите, или контактите. За първи път от много време насам, след престоя ми в Берое, изпитах удоволствие от работата си. Почувствах се удовлетворен. Което е добре, защото така се мотивирам, да дам всичко от себе си за този клуб. Оставиха ни да работим и да си реализираме потенциала и идеите.

- Какви цели Ви бяха поставени от ръководството?

- Да стабилизираме отбора, да заиграем по-добре и да не треперим за мястото си в групата. Класирането беше такова, че с две-три загуби можеше да се доближим до зоната на изпадащите. Но никога не сме били в нея и много рано си гарантирахме оцеляването. Първият и вторият играят Шампионска лига на Африка, а третият участва за Купата на Африканските нации. Ако носителят на Купата е между първите два в класирането, четвъртият играе в турнира за Купата на Африка.

- Как се издържат отборите в Ангола?

- При нас ситуацията е такава, че има няколко тима, които са държавни. Ние сме отбора на полицията, има отбор и на армията, трети е отбор на петрола, а останалите от провинцията са общински. Има два-три отбора, които са частни и те наистина се открояват с бюджет. Такъв е приемно бившият отбор на Едуард Ераносян и шампионът тази година.

- Интерклубе Луанда само футбол ли развива?

- В клуба не е само футболният тим. Има още баскетбол (жени и мъже), хандбал (мъже), самбо и други, които са под една шапка. Най-големият ни ръководител е министърът на вътрешните работи. Президентът на клуба е генерал.

- Колко публика идва на мачовете Ви?

- Определено нямаме публика като на грандовете. Като тръгнат нещата, може да се съберат около 2000-3000  души, може и повече. Ние сме единственият отбор, който има собствен стадион, собствена база. Другите тимове играят на общински стадиони.  

- Имате ли чужденци в състава?

- Имахме двама чужденци. Един камерунец и един от Кабо Верде. Но и с двамата се разделяме. Възможно е сега да привлечем един или максимум двама чужденци. Ако, разбира се, намерим някой с голяма класа 100%, ще го вземем. Разрешено е четирима чужденци и един на пейката. По принцип адаптацията е трудна в Африка и затова предпочитат да вземат африканци. Може би в шампионата няма други чужденци освен португалци. Треньорът на 1 Август е босненският Йович, който беше треньор на Сараево, който отстрани Левски за Лига Европа.

- Какъв футбол се играе в Ангола?

- В тази част на континента са известни с бързината си. Това, което заварихме, бе че тактически са слабо подготвени. Имаше неща, които трябваше да променим. Не стана лесно, но се промени. Имат невероятно талантливи футболисти и с изключителна бързина, и след като променихме нещата тактически, всичко потръгна. Съпоставка с нашето първенство много трудно може да се направи, защото става въпрос за различни континенти. Определено е по-техничен футбола, но играят повече на крак и няма дълбочина на атаките. Няма скорост, а не скорост като индивидуални футболисти. Тези неща трябваше да се променят и като се случат, отборите играят доста добър футбол. Няма грубости и агресията, която има в българския футбол. Играчите обичат да играят с топката, не обичат да бягат зад противника.

- Кога събирате Интерклубе Лунда за подготовка?

- В началото на януари. Първенството ни е както в Китай - започва в края на февруари и свършва в началото на ноември. 10 дни ще сме в един малък град в Ангола на подготовка. После заминаваме за Южна Африка, за Йоханесбург. Там ще направим и няколко контроли. Поне има голям избор, защото на подготовка са още много африкански отбори. В щаба влиза още един българин. Освен мен и Петьо Костадинов, при нас вземаме и Здравко Здравков за треньор на вратарите.

- През новия сезон какво ще искат от Вас шефовете?

- Загатнаха за по-добро представяне. Следя пресата в Ангола и засега 8 отбора изявяват желание да спечелят титлата. Така че няма да е лесно.

- Защо не вземате българи или други европейци?

- Както казах вече, много трудно се адаптират футболистите с условията в Африка. Високата температура и влажността влияят доста негативно на футболистите от Европа. Ако е 30 градуса температурата, се чувства като 37-38. Като отидохме, хванахме по-хладния период - от 15 юни, до края на октомври, но сега е доста тежко времето. Иначе условията за живот са си съвсем нормални. Все пак Луанда е португалска колония и всичко е същото като в Португалия. Миналата година в клуба е имало един хърватин, който не е успял да издържи на климата и още на подготовката си е разтрогнал договора и си тръгнал. Все пак си зависи от човека, всеки е различен. Досега бяхме настанени в апартамент, но сега ще си вземем къща тримата от щаба. Луанда е много голям град с населени от около 7 млн. жители. Разстоянията са доста големи. Доста трудно е предвижването, защото цялото движение е с коли и автобуси. Няма метро и трафикът е много натоварен. Между тренировките оставаме на стадиона, където имаме спални помещения, храна, има всичко.  

- Какъв е стандартът на живот в Луанда?

- Това е една от най-скъпите столици в света. Куриозно за мен бе да разбера, че един литър бензин там струва колкото един литър вода.

- Как ще коментирате последните треньорски смени в България – в националния тим и Ботев (Пд)?

- Не съм изненадан от смяната на Любо Пенев. Това си е практика в България, не само в националния отбор. Говоря за честите смени на треньорите. Като знам как мен ме смениха в Левски, какво да се учудвам - 8 кръга преди края на две точки от първото място и полуфинал за купата. Клубовете, които успеят да преминат през тежки периоди с един треньор, после имат успехи. Пример е Ивайло Петев, който през първата година в Лудогорец направи три поредни загуби, но ръководството застана зад него и отборът стана шампион и направи дубъл. Но както се казва, в тези неща няма правила. Неприятното около събитията с Любо Пенев и махането му от националния отбор, беше че се изприказваха много неща извън футбола. Това е неприятното. Може да си президент, треньор, ръководител или футболист, но първо си човек, а след това каквото и да е друго. Те се нападат като хора. не е хубаво да се говорят такива неща между приятели. Факторите са много може би, но да погледнем и работата на журналистите. Липсва респект към даден човек. Като се прибрах в България и гледах спортно предаване и първият въпрос към госта в студиото бе - ще си подаде ли оставката треньорът. Такъв въпрос отвсякъде говори за липса на респект към човека. Не може да го попиташ дали ще си подаде оставка, вместо да се обсъди играта на отбора, защо не е успял да победи. А те първата им работа е да попитат дали ще си подаде оставката. И хората са негативно настроени, това е проблемът. Отидох в страна, която допреди 10 години е имало гражданска война. Не е била много разрушителна тази война, но все пак е било война. И срещнах едни хора, които са позитивно настроени. Искат да ти помагат, да се развиват. Тук е само негативизъм.  

- Имате ли впечатления от родния си Черно море?

- Гледах ги срещу Литекс. Харесаха ми, тъй като се стремят да играят футбол, да владеят топката. Разговарях и с Кольо Спасов, малка е рискована схемата, която използва, но дава резултати. Приятно ми бе да видя как публиката на Черно море изпраща с овации отбора след 0:3 от Литекс. Това е доста положително и показва европейско поведение на феновете.

- Вашата прогноза за Черно море – Левски в събота?

- Ще стане хубав мач, ако теренът позволява. Левски имат добри изпълнители, а Черно море е във възход. За всички, които дойдат на трибуните, ще е интересно.

- Какво мислите за Левски и съжалявате ли, че приехте офертата им?

- Каквото мисля за Левски, вече съм го казал. И след вече близо две години не съжалявам, че отидох в Левски. Съжалявам, че напуснах Берое, за да отида там.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти