Цецо Соколов: Още не съм на 100%, но се чувствам добре
Един от най-добрите волейболисти на България в последните години – Цветан Соколов, се завърна в игра след дълго възстановяване от операция. Макар и за кратко, диагоналът се появи на игрището за клубния си тим Халкбанк. Соколов бе извън игра в продължение на 6 месеца, след като през май получи травма на рамото, а прегледите показаха , че има леко разместване, частично отчупване на костица и засегнато сухожилие. Той пропусна мачовете на националния отбор в Световната лига, както и европейското първенство, на което България беше домакин. Пред udarsport.bg Соколов говори за състоянието си, изминалата година и очакванията за олимпийската квалификация през януари.
– Влязохте в игра за Халкбанк. Как беше първият мач след толкова дълга пауза?
– Влязох само за блокада, не съм играл цял мач или дори един гейм. Но се чувството е съвем различно, когато вече си сред 12-те волейболисти в групата и си в играта. Наистина от доста време чаках този момент и доста време работих за него. В момента се чувствам удовлетворен.– Има спортисти, които след дълга контузия имат леко притеснение, когато се завърнат в игра. При вас имаше ли нещо подобно?
– Не. Имах желание да се върна. Доста време го чакам и много работя за това. Така че в момента страх няма, има по-голямо желание.– Какво е състоянието ви като цяло? Предстоят ли нови прегледи?
– На 17 декември е най-важният преглед. Тогава вече ще се разбере дали ще мога да играя на 100% в квалификацията, дали няма да играя. Понеже засега само тренирам. Все още не съм започнал да бия сервис. Разрешават ми да атакувам, но всичко е под бройка, да го кажем така. За момента атакувам горе-долу на 70-80% от възможностите си.Има лек страх, леко отдръпване, не смея да атакувам силно
защото не е минало толкова време, колкото се очакваше по принцип. След една такава тежка операция се очаква след 8 месеца да започнеш да играеш съвсем спокойно. Аз вече съм на шестия месец и съм вътре в игра. Така че има лек страх, но се чувствам добре, това е най-важното. Нямам болки в рамото, което е идеално.– Как гледате на тази година, в която не играхте в повечето време? Предполагам, че ви е било тежко.
– Наистина беше тежка година. Но ако говорим за лятото например, беше добре от гледна точка на семейството, понеже прекарах много време със семейството си. Това беше положителната страна на тази операция, която направих.– Във всяко лошо нещо има и нещо добро…
– Да, наистина, това беше много положително за мен. Знаете, че станах баща.Да гледаш как децата ти растат – мисля, че няма нищо по-хубаво от това.
Един Път Живот. Нека подкрепим тази клауза! #live #road #savedrive #family pic.twitter.com/KYojIpnjws
– Все пак сигурно ви е било тежко, докато гледате мачовете на националния отстрани?
– Да, наистина е тежко да гледаш отстрани. Но това също помага. Виждаш отстрани как стоят нещата. Дават ти една тема за размисъл – как можеш да помогнеш, какво трябва да правиш по-добре. Така че да кажем, че тази година беше ползотворна за мен. Различна, но ползотворна.– Имало ли е друг случай в спортната ви кариера, в който толкова време сте били извън игра?
– Не. Откакто започнах да играя волейбол не е имало такъв случай. Повече от 10 дни не съм почивал.– Какво ще кажете за представянето на националния отбор през тази година?
– Мисля, че тази година е доста добра за националния отбор. Направихме едно наистина страхотно европейско първенство. Малко не ни достигна на полуфинала. Французите просто си спечелиха мача. Те го откраднаха, да го кажем така. Не успяхме да затворим мача с 3:0 и те се възползваха от това нещо. Лично според мен националният отбор се представи много добре. Наистина отборът беше много по-различен. Играхме много по-добре и най-вече зарадваха толкова много хора с това представяне.– В последните години все така става, че все нещо не ни достига, за да вземем медал, въпреки че отборът играе страхотно. Какво не ни достига?
– Наистина не знам. Няколко години правим така, че играем много добре и стигаме полуфинал, но там наистина малко не ни достига. От тези мачове се трупа опит, който от една страна е положителен за спортистите. Но наистина не знам. И аз съм се питал много пъти какво не ни достига. Не знам, играчите трудно могат да дадат отговор на такъв въпрос. Вътре на игрището всеки един спортист по време на един такъв мач, на полуфинал, дава всичко от себе си.– Попаднахте в разширения състав за олимпийската квалификация, макар и още да не е сигурно дали ще може да играете. Какво мислите за този турнир? Треньорът Пламен Константинов нарече програмата скандална заради това, че ще има мачове всеки ден.
– От това, което разбрах – ако, дай боже, се класираме за полуфинал, ще играем 5 поредни мача в 5 поредни дни. И то срещу сериозни противници. Да погледнем реално – в групата сме с европейския шампион и победител в Световната лига Франция и с олимпийския шампион Русия, както и с Финландия. Това ще е една битка за едно първо място, която ще е много трудна. Но няма невъзможни неща на този свят. Трябва да гледаме позитивно на абсолютно всичко. Всеки един отбор отива там, за да спечели, да играе добре. Ще ни трябва и малко късмет. Дано да имаме.В последните години и малко късмет ни липсваше.
Така че и малко късмет ни трябва. Във волейбола една ситуация може да промени цялото развитие на мача.– В разширения състав за олимпийската квалификация сте общо петима диагонали, кой от кой по-добър. Какво ще кажете за конкуренцията?
– Не следя много мачовете в момента, понеже нямам възможност да ги гледам. Но чета в интернет. Николай Учиков играе страшно силно, Владо Николов се представя страхотно, Данаил Милушев е в много добра форма. Не знам какво е състоянието на Боян Йорданов, но всичко това може да е само от полза за отбора. Имаме много диагонали, които са в много добра форма и играят на много високо ниво. Това е един голям плюс за националния отбор. И един голям минус за треньора, защото трябва да избере само двама (смее се). Това е труден избор за него, но е добре за националния. Иначе аз винаги съм казвал, че за мен е най-важно отборът да върви напред. Няма значение дали аз съм вътре, важното е отборът да върви.– След различната, но ползотворна 2015, както я описахте, какви са целите ви за 2016?
– Първата ми цел е да се върна да играя. Иначе както всеки един спортист искам да побеждавам, да играя все повече и да ставам все по-добър. Целите ми са да побеждавам както с клубния, така и с националния отбор.