Интервюто с Алегри: Юве е на път да стане хомогенен отбор
Неделя сутрин е и такава плътна мъгла е обвила базата на Ювентус във Виново, че не се вижда на два метра напред. Масимилиано Алегри се появява точно след тренировката и преди яденето. В кабинета върви мачът Болоня – Наполи и треньорът на Юве прекъсва разговора само за да коментира някои положения. След третия гол на Болоня се чуват радостни викове от съблекалнята.
- Кое Ви отнема съня?
- Когато четиригодишният ми син докосва носа ми посред нощ. Също и денят след мачовете, когато успявам да спя само по един час. Адреналинът ме държи, пък и преговарям мача в ума си – същото беше и докато играех.
- За какво Ви гълчаха родителите Ви?
- И те, и учителката ми… не бях добър ученик. Исках да съм директор, не ученик. Бях толкова зле, че напуснах на 16 години, за което още ме е яд. Записах се на уроци по английски сега и натискам най-голямата ми дъщеря да иде да учи в чужбина. С родителите си обаче винаги съм бил честен: докато другите се криеха, аз открито им казвах, че няма да ходя на училище в този или този ден.
- За какво мечтаехте като малък?
- Ах, мечтите! Харесваше ми много да си губя времето – такива сме си хлапетата от Ливорно. Продължава да ми харесва, според мен е точният начин да посрещаш препятствията. Да се живее само с работа не е добре, не можеш стоя вързан 24 часа на ден с нея, защото губиш свежестта на ума си, за да се справяш с най-трудните моменти. Именно когато се разсейвам обичайно ми идват идеи за мачовете или тренировките.
- Затова ли изглеждате така спокоен?
- Да, защото в отговорната работа трябва да опитваш да изживяваш нещата, задържайки се на определена дистанция. Работата е също толкова важна, колкото почивката. Когато слушам, че трябва да се работи по 24 часа на ден, си мисля: ама как така?! Ще ти се задръсти съзнанието и няма да постигнеш нищо.
- Кои са най-обичаните Ви приятели?
- Едни копелдаци от Ливорно, мои приятели от детинство. Обожавам града, защото когато ида там, съм просто Масимилиано и си почивам. Нуждая се от това. Ходя с тях на кафе в един и същи бар, да поиграем габионата, да вечеряме.
- Какво е габионата?
- Терен 12х25 м на асфалт и с малки вратички, където се играе футбол четирима на четирима и вратарят няма право да играе с ръце. Играе се целогодишно, но лятото играем лудешката, защото започваме в 12:30 часа на обед при 35 градуса температура. Ливорно е хубаво място. Миналата година направихме благотворителна вечеря там.
- Какво си купихте с първата заплата като футболист?
- С първата в Ливорно не можех да си купя нищо… вземах по 500 000 лири (250 евро), ако изобщо ни платяха. В Пиза през 1988 г. ми дадоха договор за 15 000 евро годишно и си купих едно ФИАТ Уно на дизел, защото ми трябваше да ходя на тренировки. След Пиза се върнах в Ливорно, защото обичах да играя. Пиза беше в Серия А, а Ливорна в С2. Това е нещо, в което се объркват днешните момчета: трябва да играеш, защото ти харесва, не за пари. Ако си добър, така и така ще стигнеш върха. Безполезно е да си в голям отбор само за да си там, ако нямаш игрови минути.
- Виждате ли страст към футбола у младите днес?
- Не само към футбола, страстта се е изгубила към спорта въобще. В Италия се покачи броят хора с наднормено тегло, хлапетата не спортуват. По мое време бяхме на улицата от 14 до 20 часа, правейки какво ли не. Улицата е огромно училище за живота, защото те задължава да мислиш, да си изобретателен. Днешните хлапета мислят малко и не са съзидателни, изчезна изкуството да си търсиш мястото в живота. Вината за това е и на родителите, които не спират да повтарят: „Не се тревожи, аз съм насреща.” Не! Трябва да казват: „Търси си мястото на света!”.
- Защо вече не се играе на улицата?
- Защото се промени обществото и защото вече няма площадки. Трябва да се построят наново старите игрища. Това важи и за футболните школи: трябва да има механизми, които да задължават децата да мислят самостоятелно, а не да растат като писани яйца. Стига само да ги погледнете: вече няма общуване. Всичко става по мобилните телефони, прекарват деня си в изпращане на съобщения и после, естествено, когато има сблъсък, не издържат на първата тежка дума и избухват в плач.
- Защо Ви приеха толкова лошо първоначално тук? Имаше проучвания, че 91% от привържениците не Ви смятат за достатъчно добър за Юве…
- Само 91%? (Б.и. – усмихва се.) Не зная защо не вярваха в мен. Аз приех тази мисия, защото, за щастие, на моите 48 години продължавам да не мисля прекалено, което ми помага много. Според мен, след трите години на Антонио Конте тифозите не са смятали за точния ход промяната на сигурното с несигурното и оттам са дошли и съмненията. С работата и с помощта на играчите успяхме да направим велик сезон.
- Но този започна по най-лошия възможен начин…
- Предприехме реконструкция, дойдоха множество млади играчи. Нужни са спокойствие и търпение. Когато го кажа, ме вземат за треньор без характер. А не е така: истериците и невротиците са онези, които не ценят дългосрочните проекти и вредят. Имахме трудности и излизаме от тях лека-полека. Липсва ни баланс, винаги го казвам: един отбор не може да се превърне в добър или лош само за седмица. Има моменти, в които нещата вървят добре, и други, в които не толкова; има играчи, които играят на ниво един сезон, а в друг не. Има толкова много променливи, че няма как да се контролират. Искат да направят от футбола точна наука, а той не е такъв. Ако беше така, нямаше да има едни играчи, които струват 100 милиона, и други, които струват един милион.
- Какви проблеми имахте в началото на сезона?
- Отделно от контузиите и идването на куп нови играчи, след великия ни минал сезон и спечелената Суперкупа през август се създадоха очаквания, че Юве е длъжен да печели всеки мач с 3:0. Аз го казах след една лятна контрола: не ми харесва въздуха, който дишаме. За да печели, Юве трябва да се бори, да страда и да тича, а това го бяхме загубили. Нормално е, физиология. След четири поредни години на постоянни победи може да се случи спад на интензитета. Миналия сезон имаше огромен разход на физически и психически сили. Не си даваш сметка в тези моменти, защото живееш на крилете на ентусиазма, но лично аз за първи път, откакто съм треньор, след финала в Берлин направих пауза, изключих си телефона и оставих футбола за месец. Тъй че новото начало бе трудно и за мен.
- Някои казваха, че младите не са се приспособили…
- Винаги съм казвал, че отборът беше нееднороден, а не хомогенен. Сега сме на път да станем хомогенен отбор. Играчите трябва да се приспособят към новото положение, към клуба, към напрежението да са част от него, да намерят физическата и душевната си сила… Не ми хареса да чувам за делението на младоци и ветерани. В един отбор няма нито стари, нито млади. Има нови играчи и такива, които вече са били в състава.
- Критиците казваха, че когато трябва да се гради отбор от нулата, Вие сте с ограничени умения…
- Приемам критиките като мотивация да докажа противното.
- Как се печели една съблекалня?
- С уважение и искреност. Много помага ядрото на състава да е отговорно и да кара останалите да разберат, че в този клуб трябва да се жертваш за доброто на колектива. За другото искам само уважение и желание за работа. Диалогът е също основополагащ, защото познаването на характера на играчите е важен за преодоляване на трудностите. Ако няма диалог, а само заповеди, не е добре.
- В какво отношение трябва да расте Алваро Мората?
- Тези дни имах разговор с него и му казах, че трябва да си постави ясна цел, че ако иска да стане един от най-добрите нападатели на света, трябва да се труди и да се жертва, иначе няма да се получи. Трябва да е по-ефикасен пред вратата, понякога търси прекалено много блясъка; на неговата възраст трябва да е такъв, но само извън терена – вътре трябва да е убиец. Когато направи този скок… Пауло Дибала има всички тези качества.
- Вече има същите показатели като Тевес…
- Отделно от това Дибала има и огромно умение да се учи, като гъба е – стига само да го погледнеш в очите. Изключително съсредоточен е, има поглед на убиец, виждаш, че иска да постигне целта си… Извън терена можеш да се забавляваш, защото си хлапе, но веднъж щом пресечеш входа във Виново, само футболът трябва да ти е в главата.
- На Мората се скарахте много заради скандала с чорапите…
- И още как! Преди нямаше толкова проблеми, защото имаше само един вид чорапи. Сега има жълти, зелени, розови, спонсорски… Разбирам това, но все пак играем мач от Шампионска лига. Много се ядосах на Алваро, но не само на него… Никой не разбра, че излязохме на терена с десет души, защото Дибала беше в съблекалнята да си сменя чорапите… И на него се скарах!
- Кой е лидерът на този колектив?
- Лидерът на съблекалнята е Джанлуиджи Буфон. Когато говори, умее да подбира най-точните думи – онези, които влизат право у теб. Има огромна харизма и излъчва спокойствие – топ класа е. В отбора съществува и лидер по игрови умения и много скоро в такъв може да се превърне Дибала.
- Защо Пол Погба страда от непостоянство?
- Сега има три добри мача и едно лошо първо полувреме. Израства, осъзнава, че на това ниво трябва да играеш по различен начин.
- Виждате ли го способен да води отбора?
- Води отбора, ако играе както трябва да играе. Ако не съчетава количеството с качеството, губи най-добрите си характеристики.
- Какво Ви харесва в треньорската професия?
- Да съм с момчетата и да ги уча – не само на футбол, а и на правилата на живота.
- Кой е най-талантливият футболист, когото сте тренирали?
- Роналдиньо и Златан Ибрахимович. Искам специално да поздравя Ибра, защото в сравнение с времето, когато го тренирах аз, сега го виждам много отдаден в служба на колектива, а това беше нещо, за което непрекъснато го натисках.
- А най-разпиленият?
- Роналдиньо, но само защото вече нямаше желание да играе футбол. Неговите технически качества бяха ненормални.
- Отвън изглеждаше, че Юве така и не си повярва истински във финала на ШЛ срещу Барселона…
- В първия четвърт час имах усещането от пейката, че, леле-мале, ето сега ще ни вкарат гол. В момента, в който се освободихме психически, направихме голям мач и мисля, че на технико-тактическо ниво това бе най-добрият финал в последните години. Може би умението за водене на такива мачове оказа влияние: те са свикнали да играят подобни финали, а Юве не бе достигал до него от 12 години.
- Виждате ли се като част от дългосрочен цикъл в Торино?
- Към момента мислим само за това да завършим този сезон по най-добрия възможен начин.
Елеонора Джовио, „Ел Паис”