Някои хора се раждат под щастлива звезда, други се трудят цял живот, за да постигнат мечтите си. Денислав Коджабашев е от втория тип. 23-годишният младеж от Варна влиза в залата по тенис на маса още като дете, а от 2006 г. попада за първи път в националния отбор, като вече близо десет години преминава през различните гарнитури. В последните две години достигна най-големите успехи в кариерата си. Преди две години Денислав, който е роден без дясна длан, за първи път влиза в параолимпийския спорт…и постиженията му не закъсняват. Свикнал цял живот да мери сили със здрави спортисти, той показва завиден потенциал при спортистите с увреждания и през 2014 г. става световен шампион индивидуално и отборно за младежи до 23 г. Тази година варненецът вече жъне успехи и при мъжете - спечели титлата на Световните игри за хора с увреждания, а стигна и до сребърен медал на еврошампионата за мъже и жени. И не на последно място - спечели квота за Параолимпийските игри в Рио де Жанейро догодина. Една от най-големите му мечти вече е факт. И е ред да изпълни следващата…
Денислав се появява за интервюто с тениска с надпис No table tennis, no life и ми дава ясен знак колко важен за него е спортът. А разговорът ни само потвърждава първите впечатления - за него спортът в момента е цел №1 и може би именно в това се крие разковничето на успехите му. Той не е от хората, които летят в облаците. Знае, че трябва да остане здраво стъпил на земята, ако иска да продължава да върви по пътя на успеха. Радва се на спечелената олимпийска квота през годината, но осъзнава, че ще трябва доста да се поизпоти, за да затвърди позициите си в световния елит при параолимпийците. "Много съм щастлив от постигнатото през изминалата година и от спечелената квота, но тепърва предстои най-трудното - подготовката. Надявам се все пак да спечеля медал."
Коджабашев е благодарен на всички хора, които стоят зад успехите му - не пропуска да отдаде дължимото на дългогодишния си треньор Цецо Николов, на жената, която му е дала началото в този спорт - Нина Коцева, на съотборниците си през годините, както и на своя най-добър приятел и съотборник Теодор Александров, с когото са заедно още от деца. Не пести комплименти и за всички приятели, които го обичат и подкрепят.
Свикнал е години наред да тренира с протеза и му е много трудно, когато при параолимпийците играе без нея, тъй като балансът на тялото много се променя: "Трудно е да се пренастроя. Свикнал съм да тренирам с протеза, но гледам 1-2 месеца преди важно състезание да тренирам без нея, за да мога да се подготвя. Балансът е много различен, изисква много време, за да се наглася да играя без нея."
Тренира шест дни в седмицата, основно по две тренировки - едната сутрин, другата следобед. Продължителността на всяка от тях е по 2 часа - 2 часа и половина. След второто занимание има кратка почивка и отива на кондиционна тренировка, която провежда при професор Марин Гъдев в НСА. Това е човекът, който следи изкъсо физическата му подготовка. Докторът на футболния Лудогорец - д-р Ивайло Якимов пък се грижи за възстановяването му.
Физическата подготовка е от много голямо значение за представянето на Денислав на големите състезания: "Няма как да не работиш за физическата си подготовка, това е от голямо значение за твоята форма. Мисля, че почти всички професионалисти на високо ниво имат кондиционен треньор."
Въпреки че е роден без дясна длан, Денислав търси всякакви начини, за да може да прави лежанка и изобщо да може да тренира с тежести, за да не изостава развитието на дясната му ръка. Намерил е нестандартно решение на проблема си. Преди една година специално за него е направена протеза, която се закрепя към щангата с кука и така спокойно може да прави лежанка, клекове и др. упражнения с тежести. Тя е единствена по рода си и е изготвена благодарение на доц. Иванов. Напредъкът във физическото му състояние е сериозен. Качил е мускулна маса и тренировките във фитнеса помагат дясната му ръка да не изостава.
Тъй като Денислав е и от двете страни на бариерата (при спортистите с увреждания защитава цветовете на Атлант, а при здравите се състезава за Асарел-Медет Панагюрище), няма как да не го попитам за две разпространени мнения за успехите на здравите спортисти и тези на параолимпийците. Сред една част от хората се прокрадва мнението, че спортистите с увреждания стигат по-лесно до успехи на големи форуми, тъй като там конкуренцията е по-малка. Според други пък успехите на параолимпийците трябва да имат същата стойност като тези на здравите, тъй като за тях са положени не по-малко усилия.
Денислав е видял как е и от двете страни, смята, че не трябва да се прави разделение и уважава всеки спортен успех: "От скоро съм в парасъстезанията и се запознах с всички български параолимпийци. Мога да кажа, че параолимпийците влагат много, много, много повече усилия, за да успеят да са във форма, отколкото един здрав атлет. От гледна точка на конкуренцията е нормално да е по-малка при параолимпийците, тъй като здравите спортисти са много повече, отколкото тези с увреждания. При параспортистите обаче конкуренцията също е голяма, има едни 15-20 човека в категория, които са на едно ниво и 1-2 см решават кой ще е шампион. При здравите е по същия начин - шампионът се решава от представянето на момента. Мисля, че навсякъде е еднакво."
До днес Денислав е благодарен на Стела Енева за това, че му е помогнала да навлезе в параолимпийския спорт: "Стела Енева е човекът, на когото дължа наистина много, благодарение на нея аз съм в параспорта. Тя е страхотен човек и добър приятел, много често взимам съвети от нея. Свързах се с нея, тя осъществи контакт с парафедерацията, направи всичко възможно да отида да участвам на състезания в чужбина. Тя е пример за един пълен професионалист, който е отдаден на спорта. Мисля, че ако всеки взима пример от нея, спортът ни ще е на много по-високо ниво."
През 2014-а Дени се докосна и до топспортистите на България, след като участва в награждаването на призьорите в анкетата за Спортист на годината. Той имаше честта да награди завършилата на трета позиция сноубордистка Александра Жекова. 23-годишният шампион пази приятни спомени и с усмивка казва, че тайничко си мечтае един ден и той да бъде на мястото на наградените спортисти: "Доста е приятно да си сред топспортистите на България и още повече да наградиш Александра Жекова, бях много щастлив. Аз винаги тайничко съм се надявал един ден да съм там и да наградят мен. Мисля, че с усилия, труд и воля един ден и аз ще съм на тази стълбичка и мен някой ще ме награди."
Коджабашев стана част от церемонията по награждаване на най-добрите спортисти на България през миналата година благодарение на "Еврофутбол". Той е в програмата "Спортни таланти" вече втора година и е благодарен не само за финансовата подкрепа, но и за човечността, която срещат талантите от хората в компанията: "Отношението е прекрасно, там работят страхотни хора, разбираме се прекрасно с тях. Помагат ни и финансово, но това е малка част от всичко, което правят за нас. Чуваме се доста често, правят всичко възможно да се популяризира спортът, който тренираме и да имаме по-голямо самочувствие, когато отидем на състезание."
Младежът признава, че интересът на спонсорите се е увеличил, но това се е случило след началото, което е било поставено с "Еврофутбол".
Успехите на Денислав са причина той да получи и предложения да се състезава за други държави. Вече е отхвърлил оферти от Турция, Черна гора и още няколко страни, а аргументът му е, че за него е чест да играе за България и на този етап не вижда причина да сменя своята националност: "Имал съм оферти, но не смятам, че трябва да сменям флага. За мен е чест да играя за България. Имам уважение към хората във федерацията, както и те към мен. За момента се разбираме перфектно и мисля, че няма да предприемам такава крачка и ще си играя за България."
Въпреки категоричното си мнение, че никога няма да замени България за чужда страна, Денислав твърди, че трябва да влизаме в положението на спортистите ни, които избират да се състезават за други държави, където получават по-добри условия: "Не трябва да ги приемаме като предатели, всеки си има гледната точка и ако друга държава прави всичко за теб, да се чувстваш добре - и финансово, и не само, нормално е да приемеш предложението."
Допингът в спорта също е сред темите, които дискутирахме с Денислав: "В нашия спорт съм почти сигурен, че никой не взима забранени вещества. Мисля, че има два или три случая в тениса в историята, когато са хващани с допинг. И то не точно хващани, а заради забранени вещества в някакви храни. Ние лично не употребяваме такива медикаменти. За леката атлетика и силовите спортове обаче е обществена тайна, че няма как без тези неща да се случват големите резултати. Просто си имат хора, които се грижат за тях и се прикриват. Но сега излиза наяве, че вече и не се прикриват както трябва."
След като почти изчерпахме темата около спортния път на Денислав, дойде момент да дръпнем завесата и около личния му живот. За радост на момичетата, които проявяват интерес - той е свободен в момента, но…голямата подробност е, че спортът поглъща всичкото му време и не остава такова за по-сериозна връзка. Твърди, че това ще бъде поправено след Параолимпиадата в Рио: "Нямам приятелка в момента, но и нямам много време за това. Не че не ми се иска, но съм много зает с подготовката си и няма да мога да й обърна внимание. Имах една дълга връзка от 3 години и половина, която приключи и сега съм се концентрирал върху Олимпиадата."
Като цяло Денислав не може да се оплаче от липса на женски интерес към себе си. Признава, че има интерес, както от негова страна, така и от тази на момичетата, но е решил да остави по-сериозните отношения с дамите за след Игрите в Рио, тъй като не иска да се разсейва.
Роден е във Варна, но вече втора година живее в София и казва, че животът тук му допада повече, тъй като градът е по-голям и има по-голямо разнообразие. Нищо не му липсва, с изключение на семейството. Използва всяка възможност да се прибере до родното си място, за да се види с най-близките си.
Признава, че излиза по нощни заведения, но в рамките на нормалното и много внимава със спазването на режима. "Всеки нормален човек ходи по заведения, но в рамките на нормалното. Излизам с приятели вечерно време, нормално е, забавляваме се, не можеш да седиш само в залата по тенис на маса. Но си имам режим, който спазвам. Когато съм в период на подготовка, не си позволявам такива неща. Лишавам се, разбира се. Няма как да има високо спортно майсторство с такива изпълнения."
Внимание, момичета! Денислав твърди, че се справя доста добре с домакинството, а освен това обича да готви. Да, правилно прочетохте, готвенето е любимото му хоби. И определено не се шегува. Казва, че готви толкова вкусно, че човек може да си оближе пръстите.
Мотото на Денислав е "Следвай мечтите си! Те знаят пътя". До момента той се доверява на мотото си и нещата му се получават много сполучливо. Но знае, че пътят към Рио няма да бъде лесен: "Ще бъде много труден. Винаги има препятствия, които ще трябва да преодолявам. Трябва да се боря първо да стигна до там, пътят е дълъг, но се надявам да вдигна титлата в Рио. Мисля, че имам шансове и ще се боря много, но дори и да не стана първи, има още Олимпиади пред мен, само да съм здрав."
Снимки: ЕМОНА ЦОНЧЕВА/Sportal.bg, личен архив и Sportal.bg ФОТОГАЛЕРИЯ от тренировка на Денислав Коджабашев и други национали ТУК!!!