Пламен Константинов за волейбола като социална политика

Старши-треньорът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов се е заел с тежката задача да убеди местната власт, че на волейбола и на спорта изобщо трябва да се гледа като социална политика."През последните 15 дни обикалям страната, гледам мачове от вътрешното първенство и се опитвам да се срещна с кметовете, за да се опитам да ги убедя, че трябва да подпомогнат отборите си, сподели той при гостуването си в "Шоуто на Слави". -  Тези хора трябва да разберат, че това е една социална политика, тук не става въпрос само за спортния резултат. Подпомагайки местните клубове и школи, моята идея е да паднат таксите за децата. Защото в момента, за да запишеш детето си в един клуб, ти трябва да плащаш такса, която е от порядъка на 30-50 лева.А тези семейства, които нямат възможност? Ами това дете, като му купиш маратонки, един анцуг, 2 чифта фланелки и гащи и те отидоха 300-400 лева. Голяма част от семействата нямат възможност. И какво се получава? С таксите ние ограничаваме най-бедните, които обаче са и най-мотивираните. Защото за деца от бедни семейства, спортът е шансът им да постигнат нещо, да оправят живота си и да го променят. Богатите - тези, които имат възможност да платят таксата и да си купят последни модели фланелки, маратонки и анцузи, обикновено са немотивирани, защото знаят, че татко ще им купи последен модел Мерцедес на 18 години.И какво се получава - губим и спортния, и социалния ефект. Някои местни управници разбират това, но най-жалкото е, че Столична община не е подпомогнала през годините нито един от софийските клубове. Това са Левски, ЦСКА, Славия, Локомотив (София). Подпамагайки детско-юношеските школи, тогава и спортния ефект ще бъде многократно по-голям. Защото клубовете няма да се задължават да приемат всяко едно дете, става или не става, само и само за да му вземат таксата. А ще търсят качество.Има и друг много важен момент - когато заблудиш едно дете и родителите му, и когато на 20 то разбере, че него са го заблуждавали, че е голям  талант, тогава то вече няма време да се върне към учението и ти оставяш един човек без бъдеще. Спортът е избор на живот, но той трябва да е много внимателен. Затова смятам, че трябва да мислим в тази посока.Аз съм наясно каква е паралелната реалност зад тази хубава витрина, наречена национален отбор. А тази реалност е много далече от националния отбор и рано или късно ще го загубим и него. Имаме генетика, традиции за този спорт и затова имаме резултати. Въпросът е, че всичко това бавно и постепенно изчезва. Затова спортът трябва да се разглежда като социална политика. Така инвестираш в едно здраво поколение, което е по-работоспособно, плаща повече данъци, разболява се по-малко и съответно държава има по-малко разходи за здравеопазване. В дългосрочен план 100-процентово инвестицията в спорт е поне трикратно възвръщаема.Но това трябва да е дългосрочна политика. Лошото е, че наблюдавайки политическата ситуация в последните 20 години си правя извода, че малко се залага на дългосрочните политики, които според мен за истинските. От днес за утре, това е повече популизъм, да се покажен и задържим на власт. Дългосрочните политики, да заложиш нещо, при което през два мандата министър ще обере плодовете, това е истинското. Ние не се оглеждаме в това, за съжаление. Проблемите в спорта са идентични и в другите сфери", коментира още Пламен Константинов.