Краси Георгиев: България трябва да знае талантите си
Красимир Георгиев е роден на 13.02.1995 година в Крумовград. Централен блокировач, напада с дясна ръка. Започва да тренира волейбол Арда (Кърджали), след това отива в ЦСКА. Обича да гледа филми в свободното си време, както и да излиза с приятели. Балкански шампион за кадети през 2012 година. През 2013 година става четвърти на световното първенство до 23 години и е включен в разширения състав на националния ни мъжки тим. През 2014 година е в състава на "лъвовете" за Световната лига и световно първенство. С ЦСКА при мъжете има второ място за Купа на България през 2013 година, а тази година става четвърти с "червените" в националната лига.Той е част от финалното гласуване на "Спортните чудеса" на "Стандарт".
- Как се запалихте по волейбола?
- Започнах да ходя на ЗИП по волейбол в моето родно училище в Крумовград. След известно време се случи така, че участвахме в турнир в Кърджали. Там ме забеляза Иван Бекриев. Той ме попита дали искам да се занимавам професионално с волейбол. Не мислих много и веднага се съгласих. По-късно на 14 години почнах да тренирам в Арда.- На 17 години печелите първо злато на Балканското първенство за кадети. Тогава ли решихте, че това е вашето призвание?
- Всъщност не. Още когато първият ми треньор, когоато вече споменах (Иван Бекриев), ме попита дали искам да се занимавам с волейбол, разбрах и усетих, че това е моето призвание.- През 2013 година вече сте включен в състава на Националния отбор по волейбол, как се почувствахте, когато за пръв път застанахте рамо до рамо до най-добрите ни състезатели?
- Почувствах се горд. Имах възможността да бъда на едно поле с най-добрите волейболисти на България. Беше наистина чест за мен в онзи ден.- Смятате ли, че можете да се преборите за титулярно място в националния отбор за мъже в близките години? Това означава да се борите с Виктор Йосифов и Теодор Тодоров.
- Всеки един играч иска да е в основната шестица, надявам се, че ще мога да се преборя за този момент. Виктор и Теди са най-добрите и за това е плюс. Ще мога да се уча от тях и да се развивам.- Каква бе емоцията от финала за Купата на България с ЦСКА?
- Емоцията не може да се опита. Тя трябва да се изживее. Исках много да спечелим трофея, но за съжаление не се случи.- Мечтаете ли за подобни постижения извън България? Все пак практика на родните волейболисти е да търсят реализация извън страната ни - предимно Италия.
- Няма значение къде играеш. Един спортист винаги трябва да се цели във върха.- Във визитката ви пише, че обичте да гледате филми с приятели в свободното си време. На кино ли ходите, или се събирате у някого? Какво обичате да гледате?
- Ходя предимно на кино. По-рядко се събираме с приятели.- Любимият ви сериал е "Дневниците на вампира". Заради Нина Добрев ли е така, или просто това е твоя жанр?
- Честно казано, и двете (смее се).- А имате ли си приятелка?
- Имам, да. Заедно сме от 3 години. Светлина ме подкрепя непрекъснато.- Студент ли сте и какво учите?
- Не. В момента изцяло съм съсредоточен върху кариерата. Разбира се, някой ден може би. Но сега за мен най-важно е развитието като спортист.- Оптимист ли сте за класиране на националите ни за олимпиадата в Рио?
- Разбира се, да. Всеки един от волейболистите трябва да е оптимист. Иначе няма смисъл.- Смятате ли, че подобни инициативи като тази на "Стандарт" са необходими на българския спорт?
- България трябва да знае своите таланти, така че да.Димитър Пенев и Сава Чорбаджиев, в."Стандарт"