Защо всички фаворити в Ла Лига този сезон са зле
Беше симптоматично за този сезон в Примера, че в последния кръг преди последната пауза за международни мачове през октомври никой отбор от Топ 6 не спечели двубоя си.
Виляреал завърши онзи уикенд начело на таблицата с класирането, при все че допусна ужасяваща загуба от слабака Леванте с 1:0. Техните 16 точки бяха достатъчни да ги задържат на първо място – най-ниския сбор от лидер на този етап от първенството от сезон 2006/07 насам. Тогава Барселона и Валенсия споделяха водачеството, преди Реал Мадрид накрая да вземе титлата с едва 76 точки (миналия сезон Барса я спечели с 94, а Реал Мадрид взе 92).
Тогава бе последният път, когато Ла Лига бе спечелена с по-малко от 80 точки, и, въпреки че няма някакви очевидни показатели за повторение на случилото се, изглежда, че границата от 100 точки едва ли ще бъде достигната. Този път това може да се дължи изцяло на слабостите на водещите отбори и тяхното непостоянно, а и също толкова тревожно, моментно състояние.
За да стигнем до дъното на проблема, е най-добре да започнем от върха. Водачът след по-миналия кръг Виляреал страдаше срещу Леванте и много от това се дължеше на един от няколкото общи минуси сред всички тимове – очевидна празнина в състава. „Жълтата подводница”, при все изобилието от талант в предни позиции, е слаба по отношение на съзидателността. Като се сбогува с Джовани дос Сантос, Кани и Денис Черишев, изпусна трима атакуващи полузащитници, способни да отключват защитите.
В замяна на това само Денис Суарес – късно лятно попълнение, адресира проблема. Добавете и допълнителния товар от Лига Европа и се вижда защо струните се опъват близо до точката на скъсване за къси състави като този на Виляреал.
МЪКИТЕ НА МАДРИД И БАРСА
После иде ред на Реал Мадрид. Момчетата на Рафаел Бенитес, поне на хартия, изглеждат в отлична позиция. Вкарали са 18 гола и са допуснали само два, още нямат поражение. Всичко е чудесно, нали? Бъркате.
Бенитес не се бе изправял пред голямо изпитание преди дербито с Атлетико Мадрид, а когато го стори, неговият тим се прегъна за първи път. Вече се бяха появили съмнения за свободата и плавността в играта на отбора, тъй че когато започна да се пази крехката преднина от един гол на „Висенте Калдерон”, нервите само се опънаха още повече.
Планът на Бенитес в крайна сметка се обърна срещу него и Атлети спечели една точка, като повдигна първите големи въпросителни относно режима на бившия треньор на Валенсия и Ливърпул досега. Мадрид се дръпна назад и заигра прекалено предпазливо, липсваше му нужната смелост да разкъса един съперник, който бе останал извън мача. Съперник, който беше готов за превземане, ала Бенитес се дръпна назад.
Продължават и слуховете за сложни отношения между треньора и някои играчи, по-специално Серхио Рамос и Кристиано Роналдо. Би било интересно да видим и как Бенитес се справя и със завръщането на Хамес Родригес. Колумбиецът не е проблем като индивидуалност, което показа с начина, по който се справи с контузията миналия сезон. Как обаче неговият треньор използва качествата му, ще е решаващо в следващата глава от книгата за сезона на „белите”.
За Барса междувременно проблемите са по-ясни. Е, донякъде. Многобройните им контузии (особено тази на Лионел Меси) плюс очевидното им изоставане във физическата подготовка за началото на сезона ги удариха много тежко. При все че разполагат с удивителна титулярна единайсеторка, подобно струпване на кондиционни проблеми изтиква до лимита му един състав, който и без това е отънял заради трансферното ембарго. Молбата за включване на Арда Туран още на момента можеше при успех да помогне много, но няма как да се разчита на това.
После иде ред и на въпроса с мотивацията след големия успех и задържането му. Това може да обясни липсата на жажда или острота в играта. Все повече положения се пропускат и все повече дупки се появяват в отбраната. Барса вече чу няколко аларми за събуждане този сезон, но продължава да натиска копчето на телефона за отлагане и да го завива под чаршафите.
ТВЪРДЕ МНОГО, ТВЪРДЕ СКОРО
През лятото никой испански отбор не бе помпан повече от Атлетико. „Лос рохибланкос” може и да изгубиха големи имена (Жоао Миранда, Раул Гарсия и Арда Туран), ала добавиха вълнуваща серия новаци към своя изпълнен със скорост, техника и глад състав – все предпоставки за успех в един клуб, пословичен с това как шлифова бъдещи звезди.
Тъй че какво тръгна в грешна посока? Толкова много нови лица плюс чисто нова система на игра с повече акцент върху владението на топката някак успяха да сложат прът в колелата на големите планове на Диего Симеоне. Ел Чоло не бе доволен от работата на пазара по-миналото лято, но този път получи исканите попълнения, затова няма извинения. Новодошлите, с изключение на отличния Анхел Кореа, все още не са се приспособили истински.
Всъщност именно прекомерното разчитане на Кореа се превръща в тревога. Аржентинецът все още си търси пътеката и прави немалко грешни решения по време на мач, ала точно сега той е филтърът, ползван от Атлети за всяка атака. Джаксън Мартинес трябва да направи крачка напред и да вкарва малкото създавани положения. Само един удар във вратата срещу Виляреал бе красноречив, а колумбиецът не може да осигурява головете, ако не му се дава топката в опасни позиции.
Висините за Валенсия са невероятни – клубът обедини целия град и привържениците, които бяха тъй зажаднели за успех. Низините обаче могат да са брутални. Малко клубове понасят удари като Валенсия, а точно в такава позиция се намират в момента „лос че”.
Дали ще е собственикът Питър Лим, Жорже Мендеш, управата, треньорът Нуну Ешпитиру Санту или дори някой от играчите, феновете все по-отчаяно чакат отговори. Нуну особено пое най-много негативи от критиките. Тактиката му често изглежда твърде опростена и лесна за дешифриране, докато генерално мотивацията липсва на отбора му, както се видя в мача с Еспаньол.
Това чувство на недоволство продължава да ври и е твърде познато на клуба. Добрите дни, които уж предстояха съвсем скоро, сега сякаш са се обърнали назад, побягнали са по улицата и са отпрашили извън града.
СПАСЕТЕ СЕВИЛЯ!
И накрая е ред на Севиля – шампиона на Лига Европа и очевидно готов за някакъв вид атака на титлата в Примера. Ако в Барса си мислят, че положението им откъм контузии е лошо, само трябва да погледнат надолу в таблицата за класирането към андалусците.
Нещо лошо се обърка в предсезонната подготовка. Тимът на Унай Емери изглежда лишен от енергия и, досущ като каталанците, получи жестоки удари по отношение на травмите. Онези, които са здрави и играят, омекват след първите 20 минути на всеки мач. Това е тревожна гледка.
Както е и при Атлети, имаше многобройни нови попълнения за внедряване в отбора. Едно от тях – Евхен Коноплянка, трябва да се приспособи по-скоро от останалите. Той е потенциалната звезда на тима и играчът, когото усещате, че може да стане основа на бъдещи успехи. Ако стане талисман за Емери и сие, сезонът може да поеме по пътя нагоре. Може би дори вече е поел натам.
Такъв е спадът на традиционните големи в Ла Лига, че тимове като Селта и Ейбар се движат в горните ешалони на таблицата. Макар „небесносините” от Виго да делят челото с двата гранда и да са вълнуващ отбор, те се движат на инерцията от силния си старт и всичките им шансове да продължат в този ритъм ще бъдат определени от решението на Нолито дали да премине в Барса през януари. Ако остане, място в зона Лига Европа изглежда напълно възможно накрая.
Дейвид Картлидж, „FourFourTwo”