Ливърпул е загубен и времето на Роджърс изтича

Навремето един мъдър човек бе казал: „Толкова много красиви жени, толкова малко време”. За Брендън Роджърс този цитат може да бъде приспособен към далеч по-малко сексисткото, но доста по-ясно послание „Толкова много играчи, толкова малко време”.

Времето наистина изтича за мениджъра на Ливърпул, който взе 17 футболисти в последните две лета. Някак си той трябва да ги изгради, или поне неизпъдените в последните 12 месеца от „Анфийлд”, в отбор, способен да завърши в Топ 4.

На „Олд Трафърд” в събота този вариант изглеждаше далечна, почти изгубена надежда. И, което е по-мрачното за Роджърс, много фенове на „червените” вече не я наричат „надежда”, а по-скоро „утопия”. Срещу Манчестър Юнайтед неговият отбор изглеждаше точно това, което е всъщност – сбор от нови лица в търсене на самоличност. И предвид болезненото страдание на разпокъсания му и объркан тим на терена срещу откровено казано средняшки съперник, изглежда, че това отчаяно търсене на самоличност се разширява и до самия Роджърс.

Той бе първият, който го призна след двубоя. Неговата кариера на „Анфийлд” е далеч от почетна процесия, или поне гладък път, ала поне преди имаше ясна философия и идентичност. Отборът му владееше топката и я разиграваше, беше съзидателен и се уповаваше на умението си да вкара повече голове от противниците, без значение от слабостите в защита.

Тази философия сякаш бе временно захвърлена настрана миналия сезон, ала бе преоткрита за достатъчно дълъг период (точно след поражение на „Олд Трафърд”), за да бъде спасена поне работата му и да му даде още един сезон да опита да потвърди сериозността на заявката на Ливърпул за завръщане в Топ 4.

А ето, че на Театъра на мечтите този тим изглеждаше на километри разстояние от тим на Роджърс. Липсваше му амбиция, липсваше му съзидателност, липсваше му топката – 27% владение в първата третина на първото полувреме разказва срамна история.

Това остави като вариант единствено изсипване на дълги безцелни топки към Кристиан Бентеке – нещо, което не би ви дошло на ума за отбор на Роджърс или даже за отбор с помощници Гари МакАлистър и Шон О’Дрискъл.

Видяното като че тормозеше много мениджъра след срещата и той с тежка въздишка се тюхкаше, че тимът му „трябва да е технически много по-добър и да пази топката за по-дълги периоди, играчите трябва да се откриват за получаване на топката и да са инициативни, за да се изгради желаната атакуваща инерция”.

Роджърс говори за това как съзидателността ще се върне със завръщането в състава на Даниел Стъридж и Джордан Хендерсън след контузии. И все пак той има твърде малко време, защото му предстои домакинство с Норич (след срещата в Бордо от Лига Европа в четвъртък), а това е задължителен за печелене мач с оглед на предстоящите гостувания на Евертън, Тотнъм, Челси и Манчестър Сити.

Настъпи часът той да се върне към себе си и своите вярвания. Ако има критики към мениджъра на мърсисайди, те са свързани с това, че не го прави, което подсказва на висок глас продължаващото налагане на Лукас, след като цяло лято бе тикан към изхода.

В професията на мениджър трябва да си безмилостен, когато защитаваш своята преценка. Брендън Роджърс трябва да още сега да го направи… ако въобще му е останало време.

Дейвид Мадок, „Мирър”