Меси, имаме проблем: дузпите

Та значи Лионел Меси в крайна сметка е човек. Той може сам да бие съперников отбор. Може сам да премине цялата съперникова защита и да мушне топката покрай вратаря, където си поиска. Може да вкара и 101 гола за сезон (ако Кристиано Роналдо реши да вкара 100). Но дори при царя на съвременния футбол има едно петно в характеристиката.

Срещу Атлетик Билбао вчера Меси пропусна дузпа. Стори го за 14-и път с екипа на Барселона от 63 опита (77.7% успеваемост). Стори го за 5-и път от последните 11 наказателни удара за „блаугранас”. Стори го за четвърти път в последните шест години – това да изтърве първия си шут от бялата точка за сезона.

Къде се крие проблемът? Може би ще открием това при преглед на две негови изпълнения в рамките на година срещу един и същи противник и на един и същи стадион.

В края на февруари Барса водеше срещу Манчестър Сити на неговия стадион „Етихад” с 1:2, когато Меси си спечели дузпа и сам я изпълни. Джо Харт обаче спечели спора и Сити запази шансове за реванша, макар и минимални.

Дванайсет месеца по-рано Бълхата се разписа при 0:0, след като изчака Харт първи да направи ход и после изтърколи топката в другия ъгъл. Настройката в двата случая беше коренно различна. Във втория Меси нямаше търпението да изчаква движението на вратаря, който пък от своя страна забави хода си.

Гореспоменатите пет пропуска от последните 11 дузпи се получиха, след като аржентинецът промени стратегията си от бялата точка. До към края на по-миналия сезон той използваше метода „В зависимост от вратаря”. Ще рече да изчакаш вратаря да направи първи ход, след което да пратиш топката в освободения ъгъл. С времето този метод се доказа като по-успешния. Днес го ползват например Еден Азар, Яя Туре и Марио Балотели, но е по-труден от метода „Без зависимост от вратаря”, според който си избираш предварително къде да биеш.

Най-фамозният и скъпоструващ провал на Меси при използването на „В зависимост от вратаря” дойде в полуфиналния реванш от ШЛ с Челси на „Камп Ноу”. В онзи момент, четири минути след почивката, Барса водеше с 2:1 (общ резултат 2:2) и бе с човек повече след изгонването на Джон Тери през първото полувреме, когато Дидие Дрогба събори Сеск Фабрегас в наказателното поле.

Петер Чех бе изучавал методологията на Меси и знаеше, че той изчаква вратарите да направят първата крачка. Затова не я направи. Изчака ли, изчака, принуждавайки аржентинеца да вземе ново решение в движение. Меси потърси горния ъгъл, удвоявайки шансовете за грешка (можеш прати топката твърде високо, но никога твърде ниско), и шутът му разтресе горната греда.

Вкарването на тази дузпа, най-вероятно, би елиминирала Челси. (Сякаш за да продължи съперничеството във всички показатели, предната вечер Кристиано Роналдо също изтърва важен наказателен удар за Реал Мадрид при дузпите срещу Байерн (Мюнхен) и така в рамките на 24 часа двамата най-добри в света бяха отново заедно и в бедата.)

Нямаше обаче дузпен махмурлук след съкрушителното поражение от Челси за Меси: в следващите три мача той се разписа четири пъти от бялата точка, всеки път с метода „В зависимост от вратаря”. Всъщност след онзи кошмар той е нанизал 25 дузпи по този начин.

Нещата обаче се промениха в края на по-миналия сезон. Докато вдъхновяваше Барса за 5:0 в гостуването срещу Леванте миналия септември, той премина към „Без зависимост от вратаря”. Не погледна към стража нито веднъж преди шута си високо и със сила, този път към неестествената му страна (за левичар това е посока в негово ляво). Последва спасяване. Няколко седмици по-късно в контрола на неговата Аржентина срещу Бразилия стори същото – този път изпусна въобще вратата.

Срещу Ман Сити, 12 месеца след правенето на вкарването на дузпата да изглежда тъй лесно, Меси пак се провали. За негова радост пропускът не бе решаващ. Той е сам признавал в миналото, че нервите му влияят отрицателно преди важни дузпи. Стресът може да покори дори най-добрите футболисти на света.

Това обаче не е само технически проблем. И двете възможности пред Меси и Барселона занапред включват огромни психологически стъпки и за него, и за съотборниците му. Едната е той да отстъпи отговорността за изпълнението на дузпите на отбора на Неймар – майстор на метода „В зависимост от вратаря”.

Това вече се случи в края на миналия сезон в гостуването срещу Кордоба и в полуфинала за Купата на краля срещу Виляреал. При 2:1 за Барса срещу „жълтата подводница” Меси изненада всички, като взе топката и я предостави на Неймар. Серхио Асенхо спаси шута на бразилеца. В защита на последния, той изглеждаше изненадан, когато му бе прехвърлена отговорността за изпълнението. Пропускът направи варианта с превръщането на Неймар в главен дузпаджия по-трудно въобразим.

Другата опция е Меси да се върне към стратегията, която работеше толкова добре за него в миналото – да изчаква вратарите първи да вземат решение.

И двете включват огромна доза скромност, която често ни напомнят, че е част от онова, превърнало аржентинеца в толкова голям в последното десетилетие.

Ще е запленяващо да видим как ще постъпи Меси следващия път когато съдията посочи бялата точка.

Бен Литълтън, „Евроспорт”