След като 9 звезди напуснаха отбора, Пламен Константинов започва да гради националния на гола поляна
"Сервис ни трябва, ей! С този начален удар ще ни разцепят кратуните" - гласът на Пламен Константинов се чува достатъчно ясно в малката тренировъчна зала на "Арена Армеец". Вторник следобед е, залата е като казино - по някаква причина прозорците са затъмнени отвън с черни найлони и чувството за време просто не съществува. От 16:00 до 18:30 с Константинов тренират 17 човека, после влизат други 18, за тях отговаря треньорът на Добруджа Мирослав Живков.
На пръв поглед екипът на Пламен е голям - освен Живков в щаба са българските треньори Даниел Пеев и Петър Шопов, италианецът Алесандро Пироли, сънародникът му Фабрицио Витали, който е физиотерапевт, българският му колега Петър Атанасов, новият треньор по физическа подготовка Венислав Наумов - мускулесто младо момче с татуировки, няколко статистици и разбира се, неизменният член на националния тим от 1994 г. насам д-р Динко Захариев. Край игрището обикаля и бащата на Матей Казийски - Илиян, по принцип той е натоварен с административни функции, но гледа да е полезен с каквото може - в случая събира топките, които летят във всички посоки. В този национален отбор непознатите лица са повече от познатите. Може би за първи път от много години момчетата от българските клубове са повече от легионерите. Неизбежно е, защото 9 от звездите вече не са в списъка. Владо Николов и Андрей Жеков се отказаха по биологични причини - колкото и душата да иска, в един момент тялото вече не може. Националната фланелка свалиха още Тодор Алексиев, Николай Учиков, Николай Николов, Теодор Салпаров, братята Георги и Валентин Братоеви, Данаил Милушев... Прекалено много класни играчи накуп, за да не се усети липсата им. Какво е това - подмладяване или чистка на неудобните? Задаваме на Пламен Константинов въпроса, който витае във въздуха. - За никаква чистка не може да става дума, към никого не съм се отнесъл като към неудобен - категоричен е националният селекционер. - Подмладяваме отбора, защото не успяхме да се класирахме за игрите в Рио и дойде моментът да мислим за следващия олимпийски цикъл - твърди Константинов. От това, което се вижда на тренировката, задачата не изглежда лесна.- Като смениш двигателя, практически тръгваш от нулата като изградени механизми на взаимодействие - разсъждава селекционерът. - Ние сменихме разпределителя (б.а., Георги Братоев) и сега много неща са различни, защото голям процент от играта минаваше през него. Трябва да се прояви повече търпение и да не те е страх, да не се притесняваш като треньор, че няма да се получи веднага.И да има някакви страхове, Константинов няма да ги признае на глас. И няма право да го прави. Някои реакции обаче издават известна нервност. След две наивни грешки новобранецът Розалин Пенчев е пратен да си събира ума на помощното игрище.- Не сте фигуранти! Трябва да им извадите душите на онези от другата страна на мрежата. Вие се познавате толкова добре, знаете си посоките на нападение, всичко... Какво ще стане утре, когато излезете срещу противник, за който не знаете нищо? - пита треньорът при едно от прекъсванията на тренировката, които сега определено са повече и по-наложителни. В едното поле разпознаваме новия основен състав: Цветан Соколов, Георги Сеганов, Тодор Скримов, Николай Пенчев, Теодор Тодоров, капитанът Виктор Йосифов и либерото Владислав Иванов. В другото са предимно момчета от новата реколта: Димитър Маринков, Розалин Пенчев (Трифон Лапков), Чоно Пенчев, Бранимир Грозданов, Светослав Гоцев, Алекс Грозданов, Мартин Божилов... Когато Соколов забива, защитниците от другата страна падат като кегли. Вижда се, че все още липсва стиковка с разпределителя Сеганов, и Цецо праща няколко топки в аут. "Кеглите" успяват да си поемат въздух. Но това е нормално - диагоналът е играч от висока класа, сред най-добрите 5 в света. Където и да се появи, ще изглежда като учител сред ученици. Удоволствие е да се гледа взаимодействието му на блокада с Теодор Тодоров и Виктор Йосифов, въпреки че Константинов им намира някакви кусури. Каквото и да улавя професионалното му око обаче, едва ли има нападател, който да е спокоен срещу тази китайска стена.Добре работят и посрещачите Тодор Скримов и Николай Пенчев, макар че сервисът от другата страна е сватбарски и едва ли може да се сравнява с бомбите, които ще се изстрелват срещу нашите на турнира "Хуберт Вагнер" в Полша (17-19 май).- Скримов, спри да си оправяш прическата и започни да мислиш за блокадата - нарушава комфорта на перничанина от Ревирве Милано треньорът. Колкото и да мисли, Тодор няма да стане 210 см, както и Ники Пенчев. Сравнително ниските посрещачи свалят средния ръст и може би ще затруднят работата на отбора във фаза блок-защита. В това отношение се усеща липсата на бившия капитан Тодор Алексиев, който години наред беше един от най-добрите блокировачи в тима. Истински голямата въпросителна обаче е кой ще е основният разпределител. Засега предпочитанията на Константинов очевидно клонят към Георги Сеганов. Роденият в Разлог плеймейкър на ЦСКА е висок 198 см и може да запълва дупките на блокада. Основната функция на всеки разпределител обаче е да изгражда облика на отбора. Блокадата, сервисът и играта в защита са вторични съображения. В подкрепа на това в залата за пореден път проехтява гласът на треньора:- Сеганче, не може топка на 4-тия метър да я вдигаш така, хайде малко по-точно. Раздразнен, Константинов вика контузения Любомир Агонцев, който е разтегнал сухожилие на бенефиса на Владо Николов и се движи предпазливо. Има някаква магия в паса на особняка от с. Баланово. И с два гипсирани крака да е, топката пак ще се лепи за ръцете му, а нападателите ще са като птици - свободни и щастливи. Но има обективен проблем - Агонцев е висок едва 184 см и в комбинация със Скримов (190 см) и Ники Пенчев (196 см) нещата стават притеснителни.- В момента Любо е на специален хранителен режим, поставил съм му задача да влезе в оптимална форма. Не съм съгласен с критиците, които виждат пречка в неговия ръст. Разпределителят на Франция Бенджамин Тонюти е висок 182 см, пък гледаме французите какво правят - разсъждава на глас Константинов. До дни в София ще пристигне и Добромир Димитров - вторият разпределител на италианския Перуджа. Той игра финал в Серия А1 и последен приключи с клубните си ангажименти. - При него проблемът е, че цяла година само е тренирал, липсва му игрова практика. Не знам в какво състояние ще дойде - признава тревогата си селекционерът. Константинов мълчи, но със сигурност знае, че в ръкава си има още един коз - разпределителя на Добруджа Георги Манчев, посочен единодушно от треньорите за №1 в Суперлигата. Сега 26-годишният Манчев (198 см) е в "Б" националния отбор. Но нищо чудно скоро да се озове в първия тим. Най-малкото защото след покойния Венцислав Тодоров в България не се е раждал друг разпределител с толкова качества. Малко преди да се разделим, Пламен Константинов подхвърля с типичното си чувство за хумор: - Видяхте, като "България търси талант" сме. Чака ни много работа, но няма да бутаме никого до безкрай. Търпението също си има граници.И ако България не намери това лято своя нов талант, треньорът може би ще трябва да търси Х фактора. Който да превърне талантливите младежи в мъже и мечтаното във възможно.Катерина Манолова, "7 дни спорт"