Интервюто с Пелегрини: Искам финал, но не с грозна игра

Предстои му най-трудната седмица, откакто е мениджър на Манчестър Сити: в сряда вечерта е полуфиналният реванш от Шампионската лига на гости на Реал Мадрид, а после е сблъсъкът с Арсенал, който може да реши съдбата на класирането в Топ 4 в Премиър Лийг. Мануел Пелегрини показва външно спокойствие, но със сигурност близостта между триумфа и провала кара сърцето му да бие по-лудо от обичайното

-         Как се чувствате?

-         Добре. Завършваме един сезон, който според мен се стече по-добре, отколкото очаквахме. Спечелихме отново Купата на лигата на „Уембли”, намираме се в зона Шампионска лига в таблицата в едно толкова силно първенство като английското и сме на полуфинал в ШЛ, след като никога не бяхме минавали груповата фаза. А и продължаваме да сме най-резултатният отбор в ПЛ в последните три години, което заслужава да се изтъкне.

-         Влязохте ли в онази фаза на сезона, в която вече нямате време за никого извън футбола?

-         Крайната фаза на сезона винаги е трудна, а и ни се наложи да играем, по различни причини, осем мача в последните 30 дни.

-         Променихте ли рутината си сега?

-         Не, действам по същия начин. Идвам два часа преди тренировка и оставам до 15:00 или 15:30 часа. После си отивам у дома, сядам на компютъра и прекарвам много следобеди в гледане на мачове и играчи.

-         Не е ли важно да се откъсвате от работата и да не забравяте за удоволствията в живота, за да намалите стреса?

-         Винаги е добре да изключваш по малко. Онези треньори, които казват, че се посвещават по 24 часа на ден на футбола, за мен не са нито особено умни, нито особено ефикасни… Смятам, че е важно да запазваш часове и за себе си.

-         През нощта повтаряте ли изиграния току-що мач в главата си?

-         Много пъти. Но най-лошото е, когато се събудиш след загуба – тогава виждаш последствията от нея, когато нивото на адреналин е спаднало. В този смисъл загубата винаги те цеди много повече.

-         С какво усещане си легнахте след 0:0 в първия мач с Реал Мадрид?

-         С впечатлението за лош футболен мач. Винаги съм адвокатствал на техничния футбол, а никой от двата отбора не съумя или не се опита да създава. Мисля, че ние искахме да градим атаки, а не успяхме. Според мен Мадрид нямаше голямо намерение да атакува, или поне не съумя, в 70 минути от срещата. Няколко ъглови удара накрая създадоха усещането, че са нападали повече, но всъщност не бе така. И двата отбора имат добри футболисти и спектакълът можеше да е по-красив. Освен това е трудно на полуфинал в ШЛ да прескочиш нещо толкова важно като нуждата да не допускаш гол на свой терен или идеята „не губи като гост” в случая на Мадрид. Тези неща донякъде обясняват видяното.

-         Даде ли ви импулс липсата на Кристиано Роналдо?

-         Би било абсурдно да отричаме, че Мадрид без Кристиано не е същото нещо като Мадрид с него. Заради броя голове и влиянието на Кристиано в последните шест години… Аз бях единственият, който имаше нещастието да е без него за цял месец и половина, а и се върна точно за гостуването на „Камп Ноу” срещу Барселона. Докторът ми каза да го извадя в 60-ата минута, защото не би могъл да издържи повече. В онзи момент резултатът бе 0:0 и с още 30 минути от Кристиано историята би била много различна. На отсъствието на Кристиано срещу нас се отдаде много значение, но едно полувреме изигра Карим Бензема, а и забравиха, че за нас също едно полувреме игра Давид Силва, а изобщо го нямаше Яя Туре. Тези липси също са от огромно значение.

-         Отсъствието на Силва на „Бернабеу” какво значи?

-         Давид ни дава съзидателност. Игра само 45 минути, а това съвпадна с най-добрите изяви на нашия отбор. Нито Мадрид, нито Сити обаче трябва да зависят от само един футболист.

-         Липсваше ли ви Кевин Де Брайне в първия мач?

-         Ако анализираме мача, никой не може да обяснява случилото се нито с Кун (Серхио Агуеро), нито с Хесус Навас, нито с Бензема, нито с Гарет Бейл, нито с Лука Модрич, нито с когото и да било от съзидателните футболисти на двата отбора, защото никой от тях не създаде положения. Коя беше основната фигура? Джо Харт с двете си спасявания след споменатите два корнера, Пепе имаше няколко изключително важни намеси… За нещастие обаче мачът не бе особено привлекателен.

-         Ще Ви бъде ли също толкова хубаво, ако отидете на финал след два грозни мача?

-         За мен най-важното е победата. Предпочитам обаче да не печеля след съдийска грешка, както ми се случи с Малага на четвъртфиналите с Борусия (Дортмунд), защото тогава усещането остава непълно. Не съм привърженик на идеята така да градя мач, че да се класирам по всякакъв начин, например да се чисти топката напосоки в трибуните. Това не ми се нрави, когато говорим за полуфинал пред пълен стадион и милиони пред телевизорите. Шансовете да се класираш за финал са много по-големи чрез добра игра отколкото чрез поставяне на капани. Или разчитане на грешки.

-         Как би повлияла липсата на Кристиано и Бензема върху треньорската подготовка на подобен голям мач?

-         Би било много лошо да мислим само за това дали ще играят тези двамата, или няма да играят. Според мен една нападателна линия от Бейл, Иско и Хамес Родригес ще е също повод за огромни тревоги. Трябва да подготвяш отбора си, без значение от имената насреща, а накрая вече можеш да пипнеш последните детайли преди мача.

-         Мислил ли сте какво ще кажете на отбора преди мача, или ще импровизирате?

-         Много пъти мисля предварително какво ще кажа преди мач. Казвал съм го, когато играхме полуфинала с Виляреал и четвъртфинала с Малага: най-важното е, ако бъдеш отстранен на елиминационен етап на подобен велик турнир, е да е само заради това, че съперникът ти е бил по-добрият отбор от теб. Това ще им кажа. Онова, което не можем да направим, е да излезем от сблъсъка с угризения защо не сме били същият отбор като винаги преди това. Затова ти трябва характер, манталитет на победител и игра на голям отбор.

-         Бихте ли казали, че срещу Мадрид отборът Ви успя да удържи напора, което е може би най-голямата промяна у Сити в последните години?

-         Този отбор е получавал много критики в Европа, защото преди мен не бе печелил дори един мач в груповата фаза. В моя първи сезон взехме 15 от 18 възможни точки в групата с победа и загуба срещу Байерн (Мюнхен), а после ни отстрани Барселона. Не бе днешната голяма Барса, но все пак играхме и двата мача с по 10 души. Следващия сезон не се представихме добре в групата, ала когато ножът опря до кокала, бихме Рома навън и Байерн в Манчестър. Успяхме да изстрадаме победите. После пак ни отстрани Барселона, макар че този път каталанците бяха по-различен тим и взеха турнира впоследствие. Този сезон спечелихме групата си и се класирахме на четвъртфинала с победа навън. Ще продължавам да правя винаги онова, което за щастие правих в продължение на 25 години в моята кариера: да оставям клуба си в по-добро състояние, отколкото съм го заварил.

-         Да поговорим малко за тактика. На този етап най-важното нещо е главата…

-         Тактиката е важен компонент, но срещу Барса в двата осминафинала миналата година и в предходните две години ни се случиха съществени неща, които промениха рязко целия ни замисъл. В идеално планирани тактически мачове вървяхме 0:0 и изведнъж идваха дузпи с червени картони – край на мача, край на тактиката, край на всичко! Срещу Барселона изиграхме три от четирите мача с човек по-малко… Причината може да се крие в обстановката, тъй като в такива моменти адреналинът взема връх над хладнокръвието, тъй нужно на всеки футболист. Много детайли са намесени в развитието на един мач, а някои имат огромно значение.

-         Подобрихте ли се като треньор с престоя си в Англия?

-         Мадрид ще влезе в мача с 24 часа повече почивка от Сити…

-         Английската Футболна асоциация би трябвало да вземе мерки да осигури предимство на своите отбори в Шампионската лига. За съжаление, може би телевизиите не го позволяват. Това обаче е нещо, което да се ревизира в бъдеще. Сега има друг приоритет.

Гийем Балаге, „АС”