Изгубени
Лионел Меси, Луис Суарес на два пъти и Неймар. Тримата тенори имаха четири положения пред Диего Алвеш още преди изтичането на първата третина от игровото време. През януари в този момент резултатът вече щеше да е 3:0 и всички да започнат да мислят за ранно прибиране вкъщи, но тази Барселона заплати прескъпо своите грешки по подобие на онази епоха, когато се самосъжаляваше в ролята на вечната жертва. Диего Алвеш се превъплъти във вратаря на Валенсия от 1994 година Гонсалес, а Жерард Пике – в Мирослав Джукич с онази знаменита негова пропусната дузпа в последната минута. Това бе загуба за „лос кулес”, а можеше да завърши като сет на нула. Футболът е нещо невероятно. Страст!
МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ТИШИНА
Няма алтернативи – освен поставянето на Иван Ракитич на фланга за изсипване на центрирания, нито пък пейка, която да позволява задействане на План Б. Това Йохан Кройф, лека му пръст, не би позволил никога. Летящият холандец винаги казваше, че един отбор печели с 14 футболисти. Трите смени са завиването с отвертката във вече пробитата дупка, смяната на ритъма и потопяването на съперника, ако в отбора ти са най-добрите играчи в света. Тази Барса на индивидуалностите позволява само смяната на бек и някоя и друга на Ракитич, защото сега не е моментът за дозиране на минутите на Андрес Иниеста. Стените имат уши, а отвътре пазят многозначителна тишина. Смени няма.
РАЗБИТ НЕЙМАР
На коя спирка слезе Неймар? Бразилецът не комбинира нито с Меси, нито със Суарес. Има повече погледи към тях отколкото пасове, повече сериозност отколкото усмивки, макар че при гении като гореспоменатите Възкресение може да настъпи във всеки един момент. Неймар винаги е обичал топката, но и Меси, и Суарес смятат, че партньорът им играе с един финт повече от нужното за него. Вече няма размяна на позиции и пасове, няма стенички, няма я и лекотата от прежните дни.
ЛЕВАЧКАТА НА БЪЛХАТА
Меси е епицентърът. Гений, който се нуждае от застанал с мощна подкрепа зад него единен блок, ала „лос асулгранас” отново страдаха в частта с връщането на топката в свое притежание. Те просто мразят да тичат подир нея. Доказателство за това е вторият гол на „лос че” в последните мигове на първото полувреме: разиграване в безкраен квадрат, пас след пас и остро продължение на атаката срещу разпръснат сякаш на километри съперник, изгубен в позиционната игра и с мускулни крампи в краката.
MSN ВЕЧЕ НЕ ПРИКРИВА ПРЕГРЯВАНЕТО
Когато един отбор спечели требъл в даден сезон, а в следващия не може да се подсили със свежа кръв и играе в шест състезания (три дългосрочни и едно на друг континент), остава да разчиташ на лидерите му да вадят кестените от огъня през цялото времетраене на футболната година. Трио MSN с изумителните си показатели донесе усещането, че тимът не само ще е първият в историята, защитил трофея си в ШЛ, а и първият с требъл в два поредни сезона. Когато обаче прът се вклини в спиците на колелото и лошите резултати се появят, че и започнат да се натрупват, мозъкът започва да оголва замаскираното от успехите и победите телесно и умствено изтощение.
Меси, Суарес и Неймар са изиграли общо 16 058 минути за Барса в последните 12 месеца, докато за сравнение водещите нападателни тризъбци в Европа имат акумулирани 13 593 (Байерн), 11 274 (Манчестър Сити), 10 249 (Реал Мадрид) и 9843 (Атлетико Мадрид). Тримата тенори на (все още) шампиона на Европа и Испания, колкото и понякога да не изглежда възможно, също са хора. И затова могат да клюмнат под напора на избилата умора и зараждащите се страхове за изпускането от контрол на един сезон, който обещаваше толкова много само допреди две седмици. За Барса, изглежда, няма връщане назад.
Маркос Лопес, „Марка”