Челси ще е в шок от Италианския Моуриньо

Първата нощ на брачно блаженство приключи за Матия Дестро с обаждане за събуждане в 5 часа сутринта. Той целуна булката си за сбогом и се запъти към Флоренция. Очакваше го тренировка на националния отбор на Италия. „Ако зависеше от мен – усмихна се Антонио Конте, – той щеше да е хванал пътя за насам още след разрязването на сватбената торта.”

Селекционерът на „скуадра адзура” би отменил и Коледа, ако правилата му го позволяваха, а това биха ви потвърдили и бившите му играчи в Сиена. Втори в Серия Б навремето, те бяха изгубили от Варезе в последния си мач преди зимната пауза през 2010 година. При завръщането си на работа в деня след Рождество Христово те се озоваха в шоково състояние. „Събирайте си багажа!”, им бе наредено. Чакаше ги наказателен тренировъчен лагер на 600 км разстояние в Сицилия. Останалата част от празничния период те прекараха в постоянно изкарване на омразния бийп тест (б.р. – многостепенен тест с различни задачи с цел да покажат максималното ниво на поет кислород от спортиста).

Ако играчите на Лестър имаха едно наум за иначе вечно дружелюбния наглед Клаудио Раниери предвид репутацията на италианските треньори за изцеждането на всяка капка усилие от своите отбори, тези на Челси по-добре да затегнат коланите, защото последните няколко месеца при Гуус Хидинк вероятно ще им се сторят като разходка в парка.

В Италия Конте е известен като martello – чук. Той постоянно го размахва пред теб и никога не спира, без значение дали се казваш Джон Тери или Кенеди. Репутацията е нещо, което е от твърде малко значение за Конте. Както и талантът сам по себе си, както разбра на своя глава Марио Балотели. Значение имат само последният ти мач, последната ти тренировка. Конте иска да хвърляш пот. „Изяжте тревата!”, бе максимата в Ювентус. Той очаква да покриеш всеки сантиметър от терена и да правиш същите жертви, каквито той правеше като играч. Не го изпълняваш – изхвърчаш.

Конте обича да казва на повиканите в националния отбор, че „вратите на базата в Коверчано са като въртящите се врати в хотела ви – могат да ви изпратят обратно у дома също толкова бързо, колкото са ви вкарали вътре”. Тези думи са се запечатали в главата на бека на Манчестър Юнайтед Матео Дармиан. Точно затова и Конте винаги ще избира играч като Грациано Пеле от Саутхамптън пред Балотели – защото каквото му липсва като звезден ореол или талант, го компенсира с жажда за игра и усилен труд. Така се печели уважението на Конте.

Франк Лампард несъмнено ще получава съобщения с молба да пита съотборника си в Ню Йорк Сити Андреа Пирло какво трябва да се очаква. Особено Тери трябва да има едно наум за това колко несантиментално се държа Конте в момента, в който трябваше да отпрати клубна легенда като Алесандро Дел Пиеро в Ювентус.

Човек може да си представи, че първият съвет ще е към онзи, чието шкафче е най-близо до вратата на съблекалнята: смени го възможно най-бързо! Пирло твърде добре си спомня, че това място на „Ювентус Стейдиъм” е било „най-опасното в цяло Торино”. Течната вода се вледенявала, докато Конте хвърлял бутилки срещу стената. Маркери също. Толкова неща са хвърляни по времето на Конте там, че съблекалнята на Юве получи прякора Кейп Канаверал.

Всичко това било с цел, естествено, и тя е да се изземе цялото внимание на играчите. Привличането на фокуса им върху наставленията водело до пълното възприемане. Психологията е специалитет на Конте. Той знае как да жилне егото на футболистите си. Преди един квалификационен мач с Хърватия залепил интервю на техния капитан Дарио Сърна пред „Гадзета дело Спорт” на стената на тренировъчната база. „Момчета, ето какво те казват за нас”, надъхал Конте играчите си.

Неговите речи биха накарали героя на Ал Пачино от „Всяка една неделя” да се изчерви. При навлизането в крайните етапи на първия му сезон в Юве той казал на футболистите си, че за да ги изместят от върха, от Милан „ще трябва да с.рат кръв”. И всичко това, след като изразил тревога от всичките похвали за „и бианконери”. Плашел се, че възпитаниците му ще се отпуснат: „Всички тези работи са чудесни, но каква е действителността? Действителността е на терена. Действителността е в нашата пот, в нашата жертвоготовност. Точно това ни доведе толкова далеч.”

Той държи напрежението високо. И при все целия интензитет и изисквания, вдъхновява зверска лоялност вместо отвращение. Артуро Видал казва: „Ако трябва да отида на война, бих взел Конте с мен.” Пирло го смята за най-добрия свой треньор. „Ако Ариго Саки е гений, какъв е Конте тогава?”, запитва той в книгата си „Мисля, следователно играя”. Доказателство за това е навикът на наставника да казва на своите играчи как точно ще се развие даден мач. Това се е случвало безброй пъти и е оставяло с отворени усти футболистите. Предвиждайки проблемите, пред които те ще се изправят, той може да им предложи и нужното им за надделяването в двубоя решение. Подготовката е детайлна.

Всеобщо правило при анализа на съперниците е, че сесиите не бива да продължават повече от четвърт час, защото след това играчите губят интерес. Конте обаче ги прави по час и 20 минути и така футболистите научават всичко, което им е нужно, за да победят. И те побеждават. Пирло споделя, че е научил повече от Конте отколкото от който и да било друг треньор. Пол Погба и Карлос Тевес сравниха работата с него с ходене във „футболния университет”.

Свършената от Конте работа в Ювентус поразително напомня на тази, която трябва да се свърши сега в Челси. „И бианконери” бяха завършили 7-ми две години поред и бяха извън евротурнирите, когато той пристигна и на мига, напук на всякаква логика, върна Старата госпожа на трона, за да не слезе от него оттогава и до днес.

В първия му сезон отборът остана непобеден в първенството и направи поход от 49 мача без поражение – същия като на Непобедимите от Арсенал. Във втория Юве взе повече точки, вкара повече и допусна по-малко голове. В третия и последен спечели всеки мач у дома и бе първият, който счупи бариерата от 100 точки в историята на Серия А.

За да го стори, Конте прибягна до неортодоксални мерки, както разказва Алесандро Алчато в „Методът Конте”. „Бяло-черните” вече бяха си осигурили скудетото и празнична обстановка бе обляла стадиона преди домакинството срещу Каляри. Конте се страхувал, че тимът ще отнеме от газта, и свикал среща на колектива. Капитанът Джанлуиджи Буфон закъснял само с минута и нещо за нея, ала за изненада на всички треньорът го направил на пух и прах.

Буфон е смятан за недосегаем. Конте знаел, че точно заради това потресът ще е още по-голям и търсеният ефект на раздрусване се получил. На следващия ден Юве би Каляри и написа история. Вместо да укори Конте за случилото се, Буфон по-късно призна величината на този психологически ход и с радост прие ролята си на мишена. Целта оправдава средствата и точно тази непреклонност ще се изисква от Челси в една Премиър Лийг, която догодина ще има със сигурност Джосеп Гуардиола и вероятно Жозе Моуриньо.

Побеждаването е в ДНК на Конте. Той превърна победата в такава основополагаща част от своята идентичност, че дори кръсти дъщеря си Витория. За него няма нищо по-болезнено от замесването му в скандала с уреждането на мачовете с Новара и Албинолефе, докато е начело на Сиена. За да сме ясни, той не е обвиняем, а провинението му е „несъобщаване на данни”, което в повечето други държави дори не би донесло наказание.

Освен това бе поставена под въпрос достоверността на единствения му обвинител – неговия бивш играч Филипо Каробио. Смята се, че той е затънал в толкова много проблеми в други части на разследването, че е сключил сделка с прокурорите да им поднесе голямо име. Версията на Каробио (че е имало среща на отбора, на която Конте е казал на играчите си, че е уговорено равенство) не бе потвърдена от нито един друг от присъствалите футболисти.

Безкомпромисен, спорен и блестящ; ако Челси търсеше по-млад и по-свеж Специален мениджър, кой друг би бил по-добър от треньора, когото италианците смятат за своя Моуриньо?

Джеймс Хорнкасъл, „Дейли Телеграф”