Най-доброто от футболната 2016 година

Може и да е била изключителна година заради политическите промени и починалите знаменитости, но 2016-а бе съвсем обикновена за живота на планетата на име Футбол.

Англия изрови дъното чак до магмата на исландски вулкан, а Жозе Моуриньо се премести в Манчестър срещу 12 млн. паунда годишно само за да докара вид по-злощастен от на Мориси. Големия Сам се възправи, после се срина, после пак се възправи, а Премиър Лийг продължи да се рекламира като най-големия спектакъл на земята, при все че нейните клубове спечелиха Шампионската лига само веднъж за последните осем години.

А Лестър – град по-известен с изравянето и пак закопаването на костите на един 500-годишен крал (Ричард III) – изкара отбор от шампиони. Който сега стои на две места над зоната на изпадащите. Така че в крайна сметка 2016-а бе напълно обикновена година. Преди да я изпратим обаче, нека възпеем нейните герои и позори.

НАЙ-ГОЛЯМ СМЯХ

Рейтингът на Скай падна с 19%, което доведе до голям смях сред ходещите по стадионите фенове, чиито животи биват стъжнени от настъпването на телевизиите във футбола. Карън Брейди се зарече пред инвеститорите от Ситито субсидираното от данъкоплатеца преместване на Уест Хам на Олимпийския стадион да изведе „стойността на бранда” на върховете, а после видя вакханалия и на терена, и по трибуните.

Най-чистата проба скъсващ ти корема смях обаче безпрекословно е от думите на Сам Алардайс на първата му пресконференция като мениджър на Англия на базата „Сейнт Джордж Парк”: „Мислите ли, че някой ден тук може да има зала на мое име? Дано! Човек никога не знае, нали? Май всичко зависи от това колко добре ще се представя в следващите две години.” О, колко бързо сладките сънища се превръщат в кошмари…

НАЙ-ДОБЪР ГОЛ

Сред кандидатите са този на Джейми Варди с 30-метров капещ лист срещу Ливърпул, този на Деле Али а ла Франк Уъртингтън с копване и воле с обръщане срещу Кристъл Палас, този на Джордън Хендърсън в горния ъгъл на вратата на „Стамфорд Бридж”, слаломът на Димитри Пайе в стил Рики Вийя през защитниците на Мидълзбро и скорпионът на Хенрих Мхитарян на Боксинг дей.

Предвид сцената, съперника и професионалния му статут обаче победителят трябва да е голът на Хал Робсън-Кану с обръщане а ла Крайф, с който Уелс се промъкна до полуфиналите на Евро 2016 за сметка на Белгия.

НАЙ-ДОБЪР ДВОЙНИК

Колко ли пъти хващахме кадър на новия кондиционен треньор на Ливърпул Андреас Корнмайер зад Юрген Клоп и колко ли пъти се налагаше да погледнем втори път! Видяхме и Марк Клатънбърг да прави стойката на Кристиано Роналдо при един пряк свободен удар. Нищо обаче не може да се сравни с описанието на Джоуи Бартън на главата на Йън Дауи, преминало в прякор – Боксовата ръкавица.

НАЙ-ДОБЪР ТУИЙТ

Бронзът е за Питър Крауч за отговора му на обвинение от някой си в Туитър, че му разбива живота с виртуалното си представяне на ФИФА 15: „Поне някъде да ме пускат в игра.”

Среброто отива при Джолиън Лескот, който туийтна снимка на своя нов Мерседес за 150 000 паунда, за да накара атакуващите го фенове на Астън Вила да замълчат, после осъзна колко зле изглежда всичко това и изпрати следното продължение: „Туийтът, изпратен от моя акаунт, включващ снимка на кола, е напълно инцидентен и е станал, докато шофирам, защото телефонът ми беше в джоба.”

Златото обаче безспорно принадлежи на Виктор Аничебе, след като ПР на Съндърланд го накара да туийтне нещо окуражително за феновете след загубата на гости на Уест Хам: „Можеш ли да туийтнеш нещо от сорта на: „Невероятна подкрепа вчера и огромен труд от момчетата! Труден резултат за преглъщане! Но продължаваме напред!”… И той го стори. Цялото. От-до. Наистина.

НАЙ-ГРОЗНА ГЛЕДКА

Марк Клатенбърг отново е намесен заради странното си превъплъщение в гущер по време на финала в ШЛ, когато необяснимо се превърна в Ханибал Лектър. Във всяка друга година селекционерът на Германия Йоахим Льов щеше с лекота да спечели в тази категория, след като бе хванат при всяко насочване на камерата към него по време на еврофиналите да си бърка във всяка възможна телесна дупка и после обиграно да си подушва пръстчето.

Това обаче бе годината, в която Алан Пардю реши да се превърне в тийнейджър брейк танцьор по време на финала за Купата на Англия, след като Джейсън Пънчън даде преднина на Кристъл Палас, а накрая вече бившият мениджър на отбора стана за посмешище след пълен обрат за Манчестър Юнайтед.

НАЙ-ЛОШ ЗВУК

Тракането на „Кинг Пауър” определено не бе най-добрият саундтрак за невероятното постижение на Лестър, а главата можеше да те заболи след Евро 2016 от слушането на скандирането от феновете „Ти предаде своята родина”, адресирано към млади английски национали като Деле Али.

Нищо обаче не можеше да те накара да си запушиш ушите като яхването на антикомерсиалния футболен морал от страна на английските депутати, които казаха на президента на Футболната асоциация, че неустойката от 1 млн. паунда за Алардайс след разтрогването на договора му е „отвратителна”, и добавиха: „Това е играта на народа, а се превърна в игра на алчността, прекалеността и манията по парите.” Говорим за същите депутати, които си гласуваха 11% увеличение на заплатите, докато отпуснаха от душите си за останалите работници от публичния сектор 1% увеличение.

НАЙ-ГОЛЯМО ЧУДО

Най-умствено здравите хора ще кажат, че има само един кандидат: Лестър Сити, който се превърна от аутсайдер със залог 5000/1 в шампион. Какво обаче да кажем за Роберто Мартинес, който си издейства неустойка от 10 млн. паунда след две години на болезнена посредственост в Евертън? Или за селекционера на Исландия Ларш Лагербек – зъболекар по втора работа, който направи така, че отборът му да изхвърли Англия от Евро 2016? Или пък за „необяснимото” прераждане на Челси, който от шампион свали гарда миналия сезон, а през този записа рекордните си 12 поредни победи в лигата в отсъствието на Моуриньо? Откъде произтича това чудо, знаят само Бог и 11 суперзвезди със суперего.

НАЙ-ДОБЪР ЦИТАТ

Или говоренето в цифри на Моуриньо за Уейн Рууни: „Той никога няма да е шестица. Ще бъде деветка, десетка, деветка и половина, но не и шестица или осмица.” Забрави само един номер, който скоро щеше да му даде: 12-ка.

Джосеп Гуардиола си издейства стар стил критики за непригодността на неговите отбори да играят в дъждовни вечери в Стоук с: „Аз не съм треньор по шпагатите, затова не тренирам шпагати.”

Победителят обаче трябва да дойде от устата на човека, който не само говореше сладко, но и действаше гладко. Говорим за Клаудио Раниери, когато празнуваше официалното класиране в Топ 4 в ПЛ: „Ей, човече, ние сме в Шампионската лига. Тадам тадам! Хайде бе! Говориш бла-бла-бла, но ние сме в Шампионската лига. Хайде бе, човече, фантастично, чудесно!”

НАЙ-СИЛЕН „ХОДЖСЪН” МОМЕНТ

Тук е туристическата разходка с лодка по Сена вместо разузнаването на следващия, и оказал се последен, съперник – Исландия. Тук е решението да се издигне осемметрова стена около тренировъчната база на Англия в Шантийи, за да спре шпионите да разкрият феноменалните му тактики.

Но нищо не може да обобщи по-добре жалкото представяне на Рой Ходжсън в два големи турнира от думите му на последната му пресконференция на поста: „Наистина не знам какво правя тук.” Най-накрая цялата нация да се съгласи с него.

Браян Рийд, „Дейли Мирър”