По празниците в Англия блаженството за феновете е тегоба за играчите
Като играч Греъм Льо Со моментално насочвал погледа си към декември, когато получел програмата за новия сезон в Премиър Лийг. Неговите съотборници обичайно се съсредоточавали върху съперника на старта на първенството, върху големите дербита или проверка дали последният мач е домакинство или гостуване. Льо Со винаги имаше един приоритет: да открие дали графикът е гаден, или е хубав.
„Ключовото нещо бе дали Коледа е добра към теб – казва той. – Ако в този период си имал два домакински мача или поне не си пътувал надалеч, това правеше огромна разлика и определяше всичко. Това бе първото нещо, което търсех: къде ще сме на Боксинг дей?”.
Почти е невъзможно да се преувеличи значението на седмицата между Рождество Христово и новогодишния ден за английския футбол. Това е свързано с отколешна традиция, датираща от над век назад, но е и фундаментален елемент на ултрамодерното брандиране на ПЛ в международен план, възможност за нея да установи с нова сила могъществото на своята популярност над конкурентните първенства, докато те са в зимен сън. Тя е източник на огромна гордост, крайъгълен камък на идентичността на лигата като най-натоварената физически и психически на планетата – може да се наложи да изиграеш три мача в крайно сбит период от седем дни.
Популярността на празничната седмица се подчертава от факта, че повечето стадиони са разпродадени за мачовете в нея, макар че и без това по принцип са доста запълнени. Миналата година например 96% от капацитетите бяха продадени за сезона в ПЛ, а на Боксинг дей цифрата се покачи до 98%. Следващият кръг мачове, игран по-малко от 72 часа по-късно, постигна същото ниво – 98%.
И тази любовна афера не е само на местно ниво. Двубоите от ПЛ около Коледа и Нова година редовно са най-гледаните от целия сезон по целия свят. Съперниците, най-вече тези от френската Лига 1, са на мнение, че това дава на английския футбол конкурентно предимство в глобалната битка за зрители. Дори Жан-Мишел Олас, президент на Лион, предложи във Франция да преоформят шампионатния календар с кръг на 26 декември. Свещената седмица на английския футбол е гледана със завист и възхита навсякъде.
С изключение, може би, на тези „отвътре”. За милиони фенове мачовете на и след Боксинг дей са апотеозът на годината. За натоварените с тежестта да осигурят забавлението обаче те са не толкова период за наслаждение, колкото за оцеляване. А за мениджърите тези дни ще са прекарани в молитви и ядене на ноктите, докато гледат как техните мултимилионни активи биват подложени на максимално натоварване при целия този огромен залог и съответно на риск да се сринат от чисто изтощение.
„Много е тежко – казва мениджърът на Евертън Роналд Куман. – Големите клубове имат повече играчи на едно ниво и могат да си позволят повече въртене на състава. Телевизиите плащат добри пари, стадионите са пълни, състезанието е голямо. Нямам никакъв проблем с това, но според мен играчите имат нужда от почивка.”
Днес в средите на английския футбол все повече смятат Куман за прав. Мнозинството клубове в ПЛ подкрепят някаква форма на зимна ваканция, а Футболната асоциация също в общ план подкрепя идеята. Ако и когато обаче тя бъде въведена, идеята е да е след празничния цикъл. Тази седмица е твърде специална, за да бъде пипана. „Ако има почивка, ще е по някое време през януари – казва мениджърът на Стоук Сити Марк Хюз. – Виждам смисъл в това. Не мисля, че дълбоко у себе си някой иска да променя празничната програма, защото тя е уникална за тази страна.”
За играчите физическите натоварвания са само част от проблема, поставен в това време на годината. „Единственият мач по празниците, за който си 100% подготвен, е първият – коментира Льо Со. – И дори при все това подсъзнателно се пазиш, защото знаеш, че няма да имаш много време за възстановяване. Ако водехме убедително в мача на Боксинг дей, все си мислех: „Този бяг няма да го направя сега.” Моментално започваш да си пазиш енергията само за да имаш силите да оцелееш в празничния цикъл, което повдига въпроса дали феновете всъщност получават онова, за което са си платили в тези мачове.”
При все че обещанието за зимна ваканция след празничния период може да пооблекчи физическите тревоги, психическите си остават. Обрисуваните от играчите картини за техните Коледи са в сиво-черни краски. Дани Уелбек описва прекарването на една Бъдни вечер в хотелска стая в очакване на мач на Манчестър Юнайтед на Боксинг дей като „една от най-лошите страни” на живота на професионалния футболист. Джоуи Бартън, който тези дни отиде в Бърнли, веднъж написа как прекарал Рождество, гледайки „завистливо” как семейството му „нагъва пуйката и пие вино”. Това може, разбира се, да е особено трудно за чужденците, които не са свикнали за непрекъсвания ритъм на ПЛ. „Не мога да кажа, че на някого от тях това му харесва. Те ни мислят за откачени”, споделя Марк Хюз.
Тази е присъдата определено на нападателя на Байерн (Мюнхен) Томас Мюлер. Да се играят три мача за седмица, когато можеш да си почиваш около Рождество и Нова година? „Луда работа”, казва Мюлер.
Всъщност, при всичките тези обичайни хвалебствия за празничния период от страна на чуждестранните попълнения, огромното мнозинство гледа, в най-добрия случай, двусмислено на въпроса. Хюз призна, че макар да се наслаждава на мачовете, е по-малко ентусиазиран от това „да трябва да се идва на тренировки, когато всички останали хора се радват на живота”.
Малцина футболисти от ПЛ имаха голяма почивка по Рождество. Повечето клубове дадоха малко свободно време на играчите си в началото на миналата седмица, за да го прекарат със своите семейства и да си починат преди най-изнурителния етап от сезона. Само един от елитните отбори – Тотнъм, прекара деня на Рождество по своите домове.
За останалите е само работа, работа и пак работа. Клубовете тренират в различен график: някои викат играчите си малко по-рано, за да се порадват на обяд със семействата си; други тренират следобед, за да дадат възможност на футболистите да прекарат сутринта с децата си при отварянето на подаръците. Някъде, в това число в Нюкасъл Юнайтед, демокрацията царува: мениджърът Рафаел Бенитес обичайно пита възпитаниците си какво предпочитат и мнозинството печели.
По-късно играчите, за които коледната програма не е била благоразположена, ще тръгнат за гостуване в ранната вечер и ще прекарат нощта в хотел. Това важи със същата сила все повече и за домакинстващите заради тенденцията за лагер преди мач. Откъсващото те от семейството задължение води според Льо Со до чувството на „вина поради отсъствието ти”.
Това, признава обаче той, е част от танца, който си приел да изтанцуваш; наказание за привилегията да живееш живота на професионален футболист. А и можеше да е по-зле: до 1959 г. английските клубове са играли в два поредни дни на разменено гостуване с един и същи съперник на Рождество и Боксинг дей. В далечната 1919-а Хъл Сити е играл на 25, 26 и 27 декември. Загубил първите два мача срещу Тотнъм, после бил с 10:3 Уулвърхамптън. Нищо чудно тогава, че идеята за футбол по празниците е запалила масите и ги държи и до днес.
Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”