-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
След 15-годишна битка, ракът победи най-честния
След 15-годишна битка, ракът победи най-честния
- 11 ное 2016 | 11:37
- 11090
Един от най-добрите треньори по волейбол Брунко Илиев загуби битката с рака. Тя продължи 15 години, мина през 4 тежки операции, множество химиотерапии и лъчетерапии. Докато Брунко се бореше с коварната болест, синът му Ивайло Гаврилов - бивш национал, а по-късно лице на Българския спортен тотализатор, изчезна безследно. И в най-мъчителните моменти от живота си Илиев беше болезнено откровен. Говореше истината и само истината. За болестта, за причините, подтикнали Иво да се изпари. За статистиката Брунко Илиев ще остане един от най-успешните треньори в историята на българския волейбол. Но освен с титлите и медалите хората ще го помнят с рядко срещаната му честност и с дарбата да прощава. В нашия лъжлив свят това значи много
За първи път го видях отблизо през 1994 г. на световното първенство по волейбол за мъже в Гърция. Беше треньор на националите, а аз - невръстен репортер на първата си задгранична командировка от "7 дни спорт". Не му беше лесно на Брунко тогава. В състава беше синът му Ивайло Гаврилов, който играеше на един пост с намиращия се в топ форма Любо Ганев. Ивайло се появяваше рядко в игра, за да не се създава напрежение от типа "този бута сина си". Напрежение обаче имаше. При посрещачите за две места се бореха братята Найден и Людмил Найденови, Мартин Стоев и младият Ивайло Стефанов. В същата предварителна група в Солун беше и Италия, онзи неземен отбор на аржентинския треньор Хулио Веласко с Андреа Зорзи, Паоло Тофоли, Лука Кантагали, Андреа Лукета, Андреа Джани... Големи играчи, големи мъже. Преди срещата с България отидох в хотела им да видя как се готвят и ако имам късмет, да разменя по няколко думи, с когото мога. Имаха разбор и се наложи да чакам. Когато приключиха, Зорзи седна зад рояла във фоайето и започна да свири. Не като Ричард Клайдерман, но почти. Ето такива бяха онези хора. На игрището бяха същите и, честно казано, не се очакваше момчетата на Брунко Илиев да ги победят. Но българите не излязоха със свалени гащи Взеха гейм, бореха се за всяка точка. В една от многото критични ситуации Брунко се обърна към квадрата с резервите и направи знак на Мартин Стоев да съблича анцуга. 23-годишният посрещач го изгледа равнодушно и подхвърли "Остави ги да се насе*ат". Нашите паднаха с 1:3, а след мача Брунко изпрати Мартин за София. Без него отборът завърши на девето място, след като загуби от Южна Корея за влизане в четворката. Само няколко месеца по-рано българите бяха станали четвърти при първото си участие в Световната лига, пак с Брунко Илиев, и деветото място не се прие добре. Илиев е единственият треньор, водил три пъти националния отбор - през 1994, 1999 и 2004 г. Професията го среща с Мартин и през 2000 г., когато е треньор на Левски-Сиконко, а Стоев подписва договор с клуба по настояване на президента инж. Данчо Лазаров. Но няма и помен от онзи гръмовен скандал в Гърция. "Всичко вече е забравено. Очаквам от Мартин да покаже професионализма, на който всички знаем, че е способен - казва пред медиите Брунко Илиев. - Той е малко чепат характер, особено на тренировки, но ако превъзмогне това, всички ще сме доволни.".После обаче идва болестта. Получава кръвотечение при едно гостуване на Левски-Сиконко в Белгия. " Помислих, че е от хемороиди. После вече се разбра, че е карцином. Знаете, че като се закъснее при рака, лечението става много трудно. Има хора, които ходят на химиотерапия в Турция, в Испания, недоволни от лечението в България. Но аз много по-рано отидох на лекар и туморът беше хванат в начална фаза. Майка ми е имала рак на гърдата. Получила разсейки в белия дроб и починала. Може би има нещо наследствено, че и аз да се разболея. Причината може и да е в треньорската професия, че сме подложени непрекъснато на стрес. Където и да съм бил, ако не върви отборът, махат треньора. Нашата работа не е лесна.", разказва Брунко Илиев пред в. "Доктор".През 2001 г. го оперират от карцином на дебелото черво, след това има още три операции. Последната е през 2006 г.По това време е треньор в град Коня, Турция. Получава рецидив и лекарите в Турция му предлагат да го оперират веднага. Операцията обаче е скъпа, а клубът отказва да поеме разноските. "Прекъснах договора и се върнах в България. Операцията направи проф. Вили Димитрова от Първа хирургия на Александровска болница. От нея съм най-доволен, защото никой друг не искаше да ме оперира тогава. Проф. Димитрова ми каза: “Ако искаш, се оперирай. Това означава да продължиш да живееш. Ако не, знаеш...”. И този път Брунко оцелява. Но три години по-късно съдбата му нанася нов удар - синът му Ивайло Гаврилов изчезва. Говори се, че е задлъжнял на много хора заради хазарт. Още преди това обаче баща и син развалят отношенията си"Някак си загубихме връзката с него, тъй като се изпокарахме на семейни начала. На мен не ми се обажда, разговаря с майка си сравнително често. Единственото, което знам за него, е, че може би се намира в Италия. Това си е негова работа. Но мисля, че става дума за някакви комарджийски истории. Вероятно някакви кредити е имал и това го е принудило. То като започнеш да играеш на такива неща, и навлизаш в разни неприятни територии", споделя голямата си болка Брунко на 70-ия си рожден ден миналата година. Преди да затъне в дългове, Гаврилов прави фурор покрай участието си в несъществуващото вече телевизионно шоу “Вот на доверие” с водещ Иван Гарелов. Тогава баща му не изпуска предаване и искрено се гордее. "Бях много доволен от участието му. Като малък Иво много четеше и се интересуваше от всякакви неща. Беше изненада, че един спортист се задържа толкова в това предаване и въобще, че знае толкова. Това говори добре за волейбола и интелектуалното ниво на повечето хора, които го практикуват. След това го поканиха да води предаването на Българския спортен тотализатор, което също беше своеобразно признание.".Така и не вижда повече сина си, но продължава да живее, заобиколен от малки, големи и още по-големи момчета в школата на Славия, където приключва треньорският му път. Има славата на един от най-добрите специалисти в работата с младежи. Създал е десетки волейболисти. "Има треньори, които се занимават с най-малките и успяват да направят така, че те да се влюбят във волейбола. На мен силата ми винаги е била в младежките гарнитури, въпреки че и с мъжкия национален отбор имам резултати. Но винаги ми е било приятно да работя с подрастващи. Още повече че като видят някакво известно име с авторитет, и попиват всяка дума, изпълняват и нещата се получават. Колкото и да си добър като треньор обаче, без качествен материал не може да постигнеш кой знае какво. Аз съм имал късмета да работя с таланти като Венци Тодоров, Найден Найденов, Матей Казийски и много други", признава в разговор с в. "24 часа" Брунко Илиев.Селски е с големия актьор Григор ВачковБрунко Илиев е роден в с. Трънчовица, откъдето е и големият актьор Григор Вачков. "Двамата сме най-известните хора от нашето село - разказва преди време треньорът. - Когато моят син Ивайло беше малък, минавахме покрай стадиона на Трънчовица и му казвах: “Тук съм станал спортист”. Влизахме в центъра и там - народно читалище “Григор Вачков”. Актьорът беше починал вече, когато кръстиха читалището на негово име. Тогава синът ми вика: “Ей, татко, ти като починеш, ще кръстят стадиона на твоето име.” Като дете Брунко Илиев играе футбол. Започва да тренира волейбол едва на 19 г., когато е в казармата. Разпределят го в Строителни войски, но треньорът на Славия Тодор Пиперков го забелязва и му предлага да го премести в спортната рота. На 23 г. го викат за първи път в националния отбор. Има над 200 мача с екипа на България, а през 1970 г. е в тима, който печели сребърните медали на световното първенство в София. КАТЕРИНА МАНОЛОВА, "7 дни спорт"