Недолюбваните масово къси корнери носят повече голове

По време на коментирането на победата на Ливърпул с 6:1 над Уотфорд в неделя имаше един момент, който показа красноречиво общото гледище във Великобритания за ъгловите удари. На един прост пас назад се гледа като непременно негативен ход, а корнери, при които топката не се центрира направо в наказателното поле, почти винаги са посрещани с колективна въздишка на отрицание от публиката.

Съкоментаторът на двубоя на „Анфийлд” Анди Хинчклиф разказваше как е станал първият гол – дело на Садио Мане след точен удар с глава, след като Филипе Коутиньо бе изиграл къс корнер с Джеймс Милнър. „Те изпълниха къс корнер и си помислих, че вече няма шанс да вкарат”, възкликна Хинчклиф по време на третото повторение на положението, сякаш Ливърпул е взел напълно грешното решение как да изпълни ъгловия удар.

И тази гледна точка е споделяна от огромен брой хора в тази страна: че ако избереш да НЕ пратиш топката право в ОПАСНАТА ЗОНА, мигом си пропилял голямата си възможност да стигнеш до попадение.

Макар това да е несъмнено вярно на ниво аматьорски футбол, където всяко центриране пред вратата неизбежно води до хаос, отборите в Премиър Лийг са толкова добре оттренирани за статичните положения, че ъгловите удари рядко носят голове. (Често топката се изчиства от раз и това може да е аргумент, че подобен подход позволява повече и по-опасни контраатаки.)

Всъщност едва около 3% от корнерите всъщност водят до голове. Предвид факта, че тимовете имат средно по около пет ъглови удара на мач този сезон, шансовете да се разпишеш в подобна ситуация наистина не са особено големи. Така че изпълняването на къс корнер може всъщност да е мъдър избор по отношение на новаторството.

Подобен род ъглови удари по никой начин не вредят на създаването на голови опасности, а вместо това създават нов вид от тях. Както видяхме при гола на Мане в неделя, едно бързо двойно подаване между Коутиньо и Милнър създаде позволил на бразилеца да центрира ъгъл, а сенегалецът използва траекторията и скоростта на топката, за да я пренасочи със съвсем леко чукване с глава извън обсега на безпомощния Еурельо Гомеш. Тази тактика не е твърде сложна за кой да е отбор на това ниво.

После вижте и последния гол на Ливърпул в неделя. Даниел Стъридж би бърз къс корнер при неподготвена и недоподредена все още защита на Уотфорд и „червените” си пробиха с пасове пътя в наказателното поле, преди накрая Джорджиньо Вайналдум да се разпише с добавка. Така Ливърпул вкара голове в два от шестте си ъглови удара в мача (или 33%), и двата след къс начален пас.

Интересно е, че пропорцията на довели до голове ъглови удари е на най-високо си ниво в последните 11 сезона в Премиър Лийг. Едва 2,4% бяха вкарани през 2006/07, след което изглежда, че отборите „се светнаха” за неефикасността не само на традиционните корнери, а и въобще на центриранията.

При все по-честото срещане на къси корнери, сега и центриранията са по-редки в ПЛ. В последните седем сезона има постоянен спад в броя на опитаните центрирания, а общият спад от сезон 2010/11 е цели 15,2%. Междувременно обаче процентът на довели до голове центрирания си остава в общи линии един и същ.

Но какво значат тези цифри?

На първо място, че защитите стават все по-добри в справянето си с центрирания, затова и има промяна в тактиката. Традиционните крила от старата школа вече не са така популярни и са заместени от инсайди, играещи на „обратния” фланг, и придвижващи се навътре към центъра плеймейкъри. Например Еден Азар, Антони Марсиал, Алекс Иуоби, Кристиан Ериксен и Филипе Коутиньо – те тръгват от фланга навътре вместо към аутлинията.

Отборите поставят по-малко ударение върху центриранията, което може да се дължи донякъде на това, че централните нападатели вече не са груби и едри, а все по-подвижни и технични. Пък и играчите вземат все по-добри решения относно това кога да центрират в наказателното поле. Слепите центрирания все по-рядко водят до нежеланата загуба на владението на топката.

До голяма степен подобна е и тенденцията при ъгловите удари. На центрирането от такава позиция се гледа много повече като „рискуване на владението на топката”, отколкото като истинска надежда за гол, при все че реакциите на феновете си остават до голяма степен еднакви.

Този сезон Ливърпул е залагал на къси корнери в 36% от общия брой (по-висока пропорция в сравнение с всеки друг тим в ПЛ) и е вкарал най-много голове от статични положения – 8, макар че 4 от тях са от дузпи.

Алистър Туийдейл, „Дейли Телеграф”