Чоно Пенчев: Мечтая да се съберем в един отбор с братята ми
За втора поредна година Чоно Пенчев ще бъде разпределител на гръцкия Ираклис (Солун). През последния уикенд той бе в Дупница, където взе участие в силен международен приятелски турнир, в който отборът му завърши на второ място в крайното подреждане. В надпреварата участие взеха още домакините от Марек Юнион Ивкони, Пирин (Разлог) и румънският Университатя (Крайова). За турнира, за живота в Гърция, за братята си (Розалин играе в Италия, а Николай - в Полша), както и за родния им клуб, 22-годишният разпределител говори в специално интервю за BGvolleyball.com:
- Какви са впечатленията ти от турнира в Дупница?
- Като цяло, не започнахме много добре, имаше някакво излишно напрежение в нашия отбор, но не знам на какво се дължи. Нямаше атмосфера в отбора и всички бяха леко покрусени, но в първия ни мач другият отбор (б.р. Марек) беше още по-нервен, те са млади момчета. Дойдохме тук, за да спечелим турнира, но за съжаление не успяхме. Поне ще си видим грешките. И да се подготвим по най-добрия начин за предстоящия първи мач срещу Орестиада на 22-и октомври.- За втора поредна година си в Ираклис, как се чувстваш в този отбор?
- Чувствам се нормално и, да кажем, полу-грък. Започвам да уча гръцки да го говоря лека-полека. С момчетата се разбирам много добре, страната много ми харесва, доволен съм от условията и тренировките се получават. Мисля, че за моята възраст, това е най-подходящото място за мен.- Имате и други чужденци в отбора, какви са те?
- Диагоналът ни е руснак, добро момче. Миналата година е играл в Русия, като до преди този сезон не е излизал извън страната си. Другото момче е сърбин, като не знам много къде е играл преди.- През новия сезон тримата братя Пенчеви ще са разпръснати по различни краища на Европа...
- Не е за първи път, през миналата година пак бяхме така. Единствената лоша новина е, че на тази Нова година ми се струва, че няма да можем да се съберем всички заедно и по-точно четиримата, защото имаме още един брат. Живот и здраве, ще се видим лятото.- Колко често се чувате, когато сте разделени от разстоянията?
- Общо взето, с моя брат-близнак Розалин говорим почти по цял ден, когато имам свободно време и когато не спя. С другите двама се чувам по-малко, но достатъчно.- Успяваш ли да им гледаш техните мачове?
- Когато имам възможност, им следя мачовете. С баща ми, който дойде да ме гледа в Дупница, искахме да гледаме заедно двубоя на Розалин от италианското първенство, но не намерихме тв канал, който да го предава, а и той, за съжаление, не игра, защото бе настинал през последната седмица.- Може ли след време да ви видим и тримата в един клубен отбор?
- Надявам се! Ние имаме договор с един и същи клуб (б.р. полският СКРА Белхатов), но това зависи от нас, а и от тях. Дали аз и Розалин ще израстнем достатъчно и дали Николай ще преподпише. Има такава вероятност да се съберем... Като цяло, това ни е мечтата.- Като че ли тази възможност може да се реализира и в националния отбор на България?
- Категорично това е цел и на тримата и си го пожелавам. Работим по въпроса. Нещата зависят и от треньорите.- Преди началото на клубния сезон и тримата тренирахте заедно с отбора на Виктория Волей (Пловдив)...
- Това е нашият дом, ние сме тръгнали от този клуб и дължим на него една голяма част от нашето развитие като млади състезатели. Винаги, когато сме в почивка и започваме подготовка преди нов сезон винаги с отбора на Виктория Волей.- Какво ще им пожелаеш през новия сезон?
- През тази година те ще бъдат още по-млад отбор. Пожелавам им най-вече да са здрави и да израстват възможно най-добре.