Интервюто с Куртоа: Реал М да ме изчака две години

Тибо Куртоа е роден в Белгия, щастлив е в Англия, но си спомня с известна меланхолия за живота си в Испания. Признава се за „наполовина испанец”. В Атлетико Мадрид остави следа: взе дваж поред вратарския приз „Самора”, спечели Ла Лига, Лига Европа и Суперкупата на Европа, а бе и на ръба да го стори в Шампионската лига в онзи финал в Лисабон, след като на полуфинала бе отчаял настоящия си отбор Челси.

-         Мнозина не знаят, че кариерата Ви не започва между гредите…

-         До 10-годишен играех ляв бек, и то добре, но един ден ми дадоха избор и нямах проблем да застана на вратата. Тогава още не бях много висок, ала на 16 години дръпнах и стигнах до 1,93 м. Тъй като играех и волейбол, имах добри рефлекси и обичах да падам по земята. Мисля, че прекараните години далеч от вратата ми помогнаха за добрата игра с крака.

-         На кой вратар искахте да приличате в началото?

-         Винаги съм се вглеждал в Буфон и Ван дер Сар, комуто повече приличам физически. Колкото и да ходя във фитнесзалата, винаги ще си остана дълъг и слаб. Все пак, когато на 16 години видях Касийяс в Реал Мадрид, исках да приличам на него и вярвах, че и аз мога да имам неговите постижения.

-         И Вие като него сте предивременно развит…

-         И аз като него дебютирах на 16 години в професионалния футбол. После Челси искаше да ме прати пак под наем в Хенк, но на мен това не ми беше нужно. Тъй че се появи Атлети и ме изпълни с огромен ентусиазъм. В Испания се възхищавах от всичко, най-вече от скоростта на играта. Трите сезона в Атлетико ме направиха такъв, какъвто съм сега.

-         Какво научихте от престоя си на Мансанарес?

-         В Атлети разбрах важността на колектива. Могат да се печелят трофеи, ако в съблекалнята всеки един е готов да си даде живота за другия. А в Атлети е така. В първите ми седмици в Мадрид не говорех никакъв испански и само Филипе Луиш, Марио Суарес и Тиаго Мендеш се оправяха с английския. За щастие съм добър в езиците и, при все че едва връзвах по две думи, те ме водеха на всяка вечеря и бързо ме приобщиха към колектива. Сприятелих се най-вече с Хуанфран, Коке, Габи, Марио, Филипе, Диего Коща, Радамел Фалкао… все още сме в контакт. Когато съм в Мадрид, винаги гледаме да се видим.

-         Кое бе най-хубавото от всичко изживяно в „червено-бяло”?

-         Моментите с публиката. Винаги съм чувствал голяма любов от тях. Понякога отнесените от теб приятелства тежат повече от трофеите. В Атлетико отношенията са като в семейство, все още чувствам обичта.

-         Отложихте завръщането си в Челси…

-         Знаех, че след втория ми сезон в Атлетико ще искат да се върна. Жозе Моуриньо ми се обади за целта, ала аз натиснах да остана още един сезон, защото ми трябваше игрово време. Пък и отгоре на всичко спечелихме Ла Лига. За капак, отстранихме Челси от ШЛ след добра моя игра.

-         Продължава ли да Ви липсва Испания?

-         Да, но не само заради клуба, а и заради Мадрид и цялата страна. От първата минута се влюбих в Испания заради хората и начина на живот, храната… Все още продължавам да вечерям късно, да правя сиеста, да гледам предимно испанска телевизия… Чувствам се наполовина испанец.

-         Бихте ли желали един ден да се върнете в Ла Лига?

-         Когато си тръгнах от Испания, ми беше ясно, че един ден ще се върна там.

-         Кога?

-         Имам договор с Челси за още три сезона. През 2018-а, когато навляза в последната година от контракта, ще преценим дали е най-добре да го подновим, или да си тръгна.

-         Защото Реал Мадрид много Ви иска…

-         Чета за това само в пресата. Сигурното е, че Реал Мадрид направи много хубав жест към мен, когато след контузията ми в коляното ми изпрати факс с пожелания за бързо възстановяване. Но предполагам, че множество клубове ме наблюдават заради игровия ми профил. Аз бих могъл да се впиша във всякаква игра и във всякакъв отбор. За целта обаче ще трябва да изчакат до последната година на договора ми.

-         Кои са най-добрите Ви качества и кои неща смятате, че трябва още да изчиствате?

-         Добър съм един на един, рефлексите ми са много добри, гъвкав съм, бързо се разпъвам на земята, излизам добре на високи топки… При все това трябва да подобря разчитането на подавания в дълбочина. Наскоро направих три дузпи заради неразчетени излизания. Бях по-свикнал играта ми с крака да се базира на дълги пасове, но след контузията ми работих много по отношение на подаванията въобще.

-         Какво стана с Белгия на еврофиналите?

-         Имаме добър отбор, но Италия на Конте бе много подготвена тактически да ни преодолее. Не намерихме пробойна в никой момент, а и срещу система 1-3-5-2 винаги сме имали проблеми. Срещу Ирландия и Швеция играхме много добре. После дойде Унгария, която игра много открито, а ние обичаме да имаме празни пространства – на контраатака сме най-добрите в света. Срещу Уелс знаех, че ще ни е трудно. В квалификациите не се справихме с този тим, а системата им, пак 1-3-5-2, ни усложни живота. Започнахме добре, но след като поведохме, вместо да ги натиснем, ги оставихме да играят и ни изравниха. Разочароващо, защото срещу Португалия щяхме да имаме много добри шансове.

-         Как Ви се стори Испания на Евро 2016 и после в контролата наскоро?

-         Хареса ми до мача с Хърватска. Италия си подготви много добре осминафинала, днес виждам работата на Конте и в Челси. При Юлен Лопетеги обаче видях различни неща и те много ми харесаха.

-         Харесва ли Ви Диего Коща в Ла Роха?

-         Той има качествата да играе за Испания, но работата е там, че пресата (и испанската, и английската) му създават образ, който не съответства на действителния. Ла Роха дълго време игра без типичен нападател, но Диего умее да играе и търсейки пространства. Може да се приспособи идеално към системата на тима, пък и, при все че го боли от хорските приказки, обожава да играе за националния.

-         Да поговорим за треньорите Ви. Започнете с Диего Симеоне…

-         На практика живее за футбола и има огромен манталитет на победител. Всяка заложена от него капка отдаденост се връща от отбора му. Предава идеите си по невероятен начин, дори само с думи те прави по-голям и те кара да преодолееш границите си. Точно това ни направи сила: победата в мотивацията. Вярвахме, а да вярваш значи да можеш.

-         После сезон и половина при Моуриньо…

-         Работи много добре в тактически план и също е голям шампион. Близък е с играча си, но когато резултатите отсъстваха миналия сезон, усетихме, че се заражда определена дистанция.

-         И новият Антонио Конте…

-         Винаги мисли за футбол, тактически е много силен, знае отлично какво иска от отбора и ни предава идеята си чрез видеоклипове, тренировки и симулиране на ситуации, които после в мачовете се случват и виждаме колко е бил прав. При Конте знаем, че ако се трудим, мачовете ще ни се получават добре. Пък и идеята му за играта е да се гради от първата защитна линия, което ми приляга.

-         В максимата „мач за мач”, която Ел Чоло неспирно повтаряше като мантра до последно по пътя към титлата, вярвахме почти всички. И вие в отбора ли?