Рууни вече не е специален... Ами Жозе?

За доста от феновете на Манчестър Юнайтед е видимо, че капитанът на любимия им тим Уейн Рууни вече не е специален, но по-важният въпрос на „Олд Трафърд” сега е дали още е Специален техният мениджър. Жозе Моуриньо бе доведен като човека, който със сигурност ще върне титлата на Премиър Лийг в нейния дом след три години на лутане и упадък при Дейвид Мойс и Луис ван Хаал.

Само че португалецът изгуби три поредни мача, докато съседите от Манчестър Сити летят все по-нависоко с Джосеп Гуардиола. Моуриньо получи огромна подкрепа на трансферния пазар и до голяма степен пълна автономия при вземането на спортните решения на „Олд Трафърд”. Преди дни директорът Ед Уудуърд заяви пред инвеститори, че португалецът ще върне „червените дяволи” на върха на световния футбол, ала ето, че трите поражения в рамките на осем дни дават повод за отхвърляне на тази вяра.

Дали Жозе вече не е Специалния? Дали си е изпял песента? Редактори и колонисти на вестник „Мирър” дават своя отговор на горещия въпрос.

ДЕЙВ КИД

Силите на Моуриньо и авторитетът му като върховен тактик и треньор сякаш са в упадък след спечелването на титлата с Челси през 2015 година. Още е твърде рано да се говори за времето му в Юнайтед, ала трите поражения за осем дни го оставиха без истински отговори на проблемите, като изключим хленчовете спрямо съдиите и обвиненията към конкретни свои играчи (някои от тях като Антони Марсиал и Люк Шоу наистина сбъркаха фатално в неделя, но след като бяха оставени в игра в здравно състояние, неадекватно за подобно ниво футбол).

Уотфорд просто бе по-добрият отбор от Юнайтед в огромната част от мача – това е чистата истина. В контраст, мениджърът на Сити Гуардиола взема куп трудни решения извън терена и му се получават отлично – нещо, което Моуриньо също правеше в пика си. Днес той е длъжен да си отвори очите за нуждата от отнемане на важността на ролята на капитана си Рууни и може би това ще предопредели развоя на бъдещата му кариера в клуба.

С изключение на Алекс Фъргюсън, великите треньори и мениджъри обичайно се наслаждават на величието си в рамките на около десетилетие. Може би просто десетилетието на Моуриньо е минало.

ДЖОН КРОС

Моуриньо не може да си позволи да отпадне от Нортхамптън за Купата на лигата, при все че този турнир не е топ приоритет за него. Просто защото четвърта поредна загуба би била опустошителна, а победата би била от огромно значение за обръщане на тенденцията и връщане на част от изгубеното самочувствие. Още повече че в следващите четири кръга в ПЛ предстоят сблъсъци с шампиона Лестър, вечния съперник Ливърпул и съживения Челси.

Аз лично си мислех, че Юнайтед ще спечели лигата с Моуриньо и неговите покупки. Отборът ще се върне на правия път, но португалецът играе опасна игра, обвинявайки играчите си. Това му изкопа гроба във втория етап в Челси, макар че и проработи в първия в индивидуален план с Джо Коул. Преди всичко друго обаче е ясно, че ще отнеме повече време от очакваното за завършването на ремонта от Моуриньо.

ДАРЪН ЛЮИС

Не, не е загубил вълшебството си. Много хора ще да се наслаждават на страданията му и ще да усещат краха му. Само че не ставаш шампион в четири различни страни и победител в ШЛ с два различни клуба (в единия случай с исторически требъл), ако не си по природа талант. Португалецът преживява вероятно най-трудното изпитание в кариерата си, ала има играчите и уменията да го преодолее с успех. Той ще се завърне!

ДЖЕЙМС НЪРСИ

Няма начин, стига само един поглед към визитката му, за да се разбере защо има прякор Специалния. В момента сме свидетели на наследството от бедственото управление на Ван Хаал, оставило футболистите без капка самочувствие. Това се видя нагледно в загубата в дербито с Ман Сити.

Моуриньо има много върху какво да мисли – за ролята на Рууни, за позицията на Погба и куп други въпроси. Успешен първи сезон за него би било завръщане в ШЛ и печелене на някакъв трофей, а всичко това е още напълно постижимо. Прибързва се с обявяването на футболната му смърт.

МАЙК УОЛТЪРС

„Изпята песен” е леко пресилено определение за тип с неговите успехи, но расте папката с доказателства по обвинението, че Специалния губи вълшебството си. Той изгуби 14 от последните си 32 мача начело на Челси и Юнайтед, а няма как да е бил ограбен във всички тях. Тимът му тича най-малко от всички в лигата. Най-тревожното от всичко е внезапното му лутане на трансферния пазар.

Миналия сезон единствените му големи покупки лятото бяха Радамел Фалкао и Педро, които се оказаха провали. А съдейки от мача с Уотфорд, донесъл първото поражение от 30 години на „червените дяволи” на „Викъридж Роуд”, тези дни £90 милиона (Погба) и £30 милиона (Ерик Байи) не могат да ти купят нещо ценно.

ЕД МЕЙЛЪН

Да се твърди, че е изгубил вълшебството си е леко пресилено… засега. Няма обаче съмнение, че Моуриньо е далеч по-малко ефективен отпреди. Огромната част от успехите му дойдоха в около шестгодишен период преди около десетилетие, когато футболът в Европа бе в дефанзивен етап и с далеч по-малко вкарвани голове средно на мач от сега. Идването на сцената на Пеп Гуардиола и вечната цикличност на футбола отключиха завръщане към атакуващата игра и португалецът спечели само две шампионски титли в последната декада. Днес Гуардиола го бие редовно, а и не него, а Диего Симеоне смятат за архипрагматика на нашето време.

ААРЪН ФЛАНАГАН

Когато Моуриньо дойде за пръв път в Англия през 2004 г., бе един от най-ексцентричните характери във футбола и гледахме на него със същата обич, както днес към Юрген Клоп и Антонио Конте. След второто си пришествие в Челси обаче изгуби вълшебството си и вече не е забавен. Всъщност дори е скучен.

Все едни и същи хленчове и извинения отново и отново: съдията тук, малшансът там. Няма абсолютно никакъв начин да видим днешния Моуриньо да спринтира към флагчето за корнер, за да отпразнува гол, както го стори за Порто на „Олд Трафърд” преди 13 години. Със сигурност промененото му поведение се предава и на играчите му. Човекът, който навремето бе пълен с позитиви, днес е ходещ негатив.

АЛЕКС РИЧАРДС

„Мирър”