-
Sportal.bg
-
Волейбол
-
Виктор Карагьозов: Никога не сме били толкова зле
Виктор Карагьозов: Никога не сме били толкова зле
Взеха се много грешни решения и резултатът е налице, споделя треньорът по волейболЗащо волейболът се пусна по нанадолнището? Грешки в управлението, липса на поколение, неграмотни треньори или друга е причината за срива на всички фронтове? "7 дни спорт" започва дискусия по най-наболелите въпроси. Първият ни събеседник е Виктор Карагьозов.- На какво се дължи отстъплението във волейбола, г-н Карагьозов? - В никакъв случай не може да се каже с едно изречение каква е причината. Аз не си спомням, откакто се занимавам с волейбол, нещата да са стояли по такъв начин, да са били толкова зле. Тази катастрофална година е съвкупност от много неправилни решения, свързани с организацията, подготовката и селекцията на състезателите. Много от нещата не се казват с истинските думи.- Например? - Говори се, че има отстъпление, че не се работи в детско-юношеските школи и че България е малко по-назад от другите европейски държави. Аз не съм много съгласен с това, защото, ако се върнем 10 години назад, ще видим, че условията в България не са се променили кой знае колко. Дори има лек прогрес - построени са нови зали, което действително беше огромен проблем. Има зали в Сливница, в Дупница, в Пловдив, в Русе...- Зали има, но наемите са високи, а клубовете - бедни. - Наемът на залите в Дупница и в Сливница не е кой знае колко голям. Предполагам, че и в Русе е така. Ако коментираме финансирането на клубовете, картинката е такава, каквато беше. Но преди години имахме резултати. Винаги сме били в спора за медали, за първите места, а тази година се видя, че мъжкият национален отбор отстъпва много на световните сили. - Казват, че една от причините за отстъплението е липсата на качествени български треньори. - Пълен абсурд е да кажем, че няма подготвени треньори. Преди известно време имах сериозен дебат с националния селекционер по тази тема. Той също изрази мнение, че в България няма подготвени треньори. Аз не споделям мнението на Пламен Константинов. Ние сме малка държава, колко треньори трябва да имаме - 50, 100?! Аз съм убеден, че има 20-30 треньори в различните гарнитури, които са на добро европейско ниво. Проблемът с треньорите не е водещ. Основният проблем е вземането на грешни решения.- Какво имате предвид? - По отношение на организация, подготовка и визия за отбора, както и за селекцията.- Какво й куцаше на селекцията на мъжкия национален отбор това лято? - Говореше се за нулева година, за подмладяване на отбора. Според мен това подмладяване не беше направено по най-правилния начин. Не разбирам защо на разпределителя Георги Сеганов му се гласува такова доверие. Даде му се шанс да се наложи в отбора, а други състезатели не получиха такъв шанс. Не смятам, че подмладяването трябва да се прави по този начин - с изключването на състезатели от националния отбор, които имат голям авторитет в световния волейбол. Те трябваше да останат и покрай тях да се учат младите. Прилича ми на разчистване на отношения на лична основа, което не е професионално. - Кои от "пенсионираните" звезди са отстранени на лична основа според вас? - Причините, поради които някои доказани състезатели не бяха повикани в националния отбор, останаха недоизказани. Говорим за Георги и Валентин Братоеви, за Тодор Алексиев, за Ники Николов и Теди Салпаров. Ние реално имаме 6-7 волейболисти на световно ниво, а сами се отказваме от тях. Процесът на подмладяване щеше да има смисъл, ако тези състезатели бяха останали в тима. Няма как по друг начин да се случат нещата. В същото време се даде пълен картбланш на хора, които според мен все още не са готови да поемат тежестта на националната фланелка.- Само това ли е причината да стигнем до там, че да се радваме на победи с 3:2 срещу Австралия? - Никога досега ние не сме изпадали в толкова абсурдно състояние. Не искам да влизам в подробности, но резултатите сами говорят. Най-лошото е, че не се казва в прав текст какви са причините за тази криза в българския волейбол. Трябва да се знае треньори ли стоят начело на националните отбори, мениджъри ли, или PR агенти. За да се знае каква е действителната функция на тези хора. - Пламен Константинов ли визирате? - Не бих искал да споменавам имена. - Призовавате да се говори открито, а не искате да споменавате имена. - Не искам да оценявам Пламен Константинов. Той сам трябва да прецени каква е неговата функция и къде е мястото му в българския волейбол. Също така и хората, които са му гласували доверие. Определено Пламен се ползва с голям комфортВръщайки се назад във времето, не си спомням такъв случай загубите да се маскират и да се поддържа примиренческа линия за развитие на волейбола. Всички помним какво се случи с Мартин Стоев и със Силвано Пранди за много по-незначителни проблеми. Абсурдно е липсата на резултати да се неглижира така. Лично аз нямам логично обяснение защо се прави. - Кога се видяха първите признаци на кризата във волейбола? - Винаги е имало признаци в годините назад. Знаехме, че нещата не са така, както трябва да бъдат, но въпреки това правехме всичко възможно да защитаваме името на българския волейбол. Ако погледнем реално, упадъкът започна след олимпиадата в Лондон през 2012 година. Тогава се изкриви посоката.- А ролята на федерацията къде е? - О, не ме карайте да коментирам федерацията.- Ще ви задам въпроса по друг начин тогава. Загуби ли, или спечели волейболът от решението на федерацията да не разчита на чужди специалисти? - Имаше чуждестранни треньори, които дадоха своя принос за развитието на българския волейбол, но те са единици. Имам предвид Силвано Пранди и Марчело Абонданца. Това са треньорите, на които си заслужаваше да им се даде възможност да предадат своя опит на българските си колеги. Те оказаха благоприятно влияние върху отборите, с които работиха. И въпреки това аз твърдо заставам зад възможностите и честта на българските треньори Смятам, че те имат големи възможности, стига да им се даде шанс и нормални условия за работа. Българските специалисти са сред водещите в Европа.- След провала на младежите на европейското първенство селекционерът Владимир Николов обяви, че ще инициира нарочна среща с всички треньори в мъжкото направление, за да се създаде единна методика за работа. Това ли е пътят? - Хубаво е, че Владо Николов иска да направи такова нещо. Той може да сподели своя опит като дългогодишен играч от висока класа. От него много неща могат да се научат. Като генерален секретар на федерацията може да свика подобна среща.- Според него в България не се създават посрещачи, либера и разпределители. Така ли е наистина? - Може да има някаква пробойна, но не бих казал, че проблемът е само там. Според мен трябва да се развиват състезатели на всички постове, ако искаме да се върнем сред водещите волейболни нации. - Видя се, че в младежкия национален отбор има качествени момчета, които обаче не успяха да разгърнат своя потенциал и останаха осми, вместо да се борят за медалите. Смятате ли, че ако на пейката имаше не просто голям играч, какъвто безспорно беше Николов, а опитен треньор, нещата щяха да изглеждат по друг начин? - Не мога категорично да кажа дали решението за назначаването на Владо е правилно, или грешно. Видяхте какво се случи с Мартин Стоев преди години. Директно от игрището му беше даден шанс да води мъжкия национален отбор и той постигна големи успехи. - Може би трябва и доза късмет... - Без късмет не може, но късметът идва при този, който знае и може Мисля, че ние имаме 3-4-ма състезатели, които спокойно могат да бъдат гръбнакът на националния отбор - Пламен Шекерджиев, Радослав Парапунов, Алекс Грозданов, Гордан Люцканов. Когато от един набор излязат толкова състезатели на добро европейско ниво, това не означава, че българската школа не работи. И че няма способни треньори.- Какъв е възможният изход от кризата? - Промяна на всички равнища - мислене, кореспонденция, вземане на решения. - Имате ли поглед върху процесите в женския волейбол. Там момичетата дори не искат да носят националната фланелка.- Преди 3-4 години, по времето на Марчело Абонданца, ние биехме водещите сили и играехме на много сериозно европейско ниво. Сега се вижда, че някои от най-добрите български състезателки не са в националния отбор. Каква е причината - не мога да гадая. - Повечето отбори в женското направление бяха поверени на хора, които реално не практикуват треньорската професия. Оправдана ли е тази стратегия? - Този въпрос трябва да бъде зададен на тези, които са ги назначили. Много от споменатите наистина не работят в клубни отбори, а са им поверили национални гарнитури. Но пък по тази логика и Пламен Константинов не трябва да е треньор на националния отбор, защото той една година нямаше клубен отбор. МАЯ ДИМИТРОВА, "7 дни спорт"