Сасуоло показва на цяла Серия А как се прави
По времето си като селекционер на националния отбор на Италия настоящият мениджър на Челси Антонио Конте обичаше се жалва как на италианските таланти не им се дава възможност да покажат себе си в Серия А. Може и да е имал право.
От играчите, които представиха Удинезе в първенството миналия сезон, само 14,3% бяха италианци. Ювентус може и да има изцяло италианска защитна линия (и то каква!), но от останалата част на предпочитаната си титулярна единайсеторка в миналата състезателна година единствен Клаудио Маркизио бе с гарантирана стартова позиция. До пристигането на Стефан Ел Шаарауи само Алесандро Флоренци и ветераните Даниеле Де Роси и Франческо Тоти (Ил Капитано е вече на 39 години) играеха сравнително редовно за Рома като италиански представители.
Има обаче и едно изключение. Крачка напред, Сасуоло! Този малък клуб миналия сезон използва едва четирима чужденци през цялото времетраене на надпреварата. Двама от тях – Грегъри Дефрел и Алфред Дънкан – са прекарали цялата си кариера на Апенините. И не е работата само в това, че „и нероверди” залагаха масово на домашно отгледани кадри, а и че го правеха ефикасно – отборът на старши треньора Еузебио Ди Франческо завърши над големи клубове като Лацио и Милан в крайното класиране, за да си спечели място в квалификациите на Лига Европа.
Идващ от град с население едва 40 000 души, може с успех да се спори, че Сасуоло днес е най-добре управляваният клуб в Италия.
За разлика от повечето други, той притежава стадиона, на който играе. Придобиването на „Стадио Чита дел Триколоре” от Мапеи Груп позволи да бъдат направени подобрения, които другаде се губят по трасето между различните чиновници и бюрократи. Днес наричащ се „Мапеи”, стадионът има нагревателни лампи, които помагат на тревата да расте през зимата, нови седалки в главната трибуна и подобрена инфраструктура, което му позволи да домакинства на финала на женската Шампионска лига 2016.
На пръв поглед може да ви изглежда, че Сасуоло е Ювентус без тлъстия бюджет. Има обаче и друга страна на медала. Емилианският клуб е притежание на Джорджо Скуинци, главата на гореспоменатата Мапеи Груп. Това доведе до критиките, че проектът не е нищо повече от играчка за богаташ. Сасуоло има най-големият договор за спонсорски надпис върху фланелките, като даваните от Мапеи Груп 22 млн. евро надскачат 17-те милиона, които получава шампионът Ювентус от Jeep.
Счетоводните баланси от 2014 година посочиха загуби в размер на 15,98 млн. евро, като Мапеи Груп се намеси да покрие 9,5 милиона от тях. Може ли високата позиция на „и нероверди” в Серия А да бъде отдадена на финансов допинг, а не на интелигентно менажиране?
Макар тази теза да може да бъде защитена, би било несправедливо да смятаме Сасуоло за поредната Парма. Вместо да хвърля чували с пари да купува най-добрите футболисти на пазара, емилианският клуб се съсредоточава върху младите таланти. Шиме Върсалко дойде от Дженоа за 3,5 млн. евро и бе продаден за 15,7 милиона на Атлетико Мадрид. Продажбата на Симоне Дзадза в Ювентус донесе 18 млн. евро, а тази на Никола Сансоне във Виляреал – печалба от 10 милиона.
И докато статутът на Сасуоло значи, че той винаги ще бъде плячка на по-големите по веригата, клубът усъвършенства изкуството да продава в точния момент. Доменико Берарди отказа трансфер в Юве това лято, за да помогне на отбора по пътя му към успешен поход в Лига Европа. Той така и така вероятно ще заиграе при шампионите догодина, но ще донесе поредна тлъста печалба.
„И нероверди” завършиха всеки сезон в Серия А на по-високо място в класирането от предходния, и то го сториха с пълен основно с италианци състав. Сравнете това с положението в Милан, където всяка година са заети да започват ремонт от нулата. С изключение на един месец през 2014 година, Сасуоло имаше един и същ треньор в цялата си история в елитния ешалон. Вземете си бележка, Палермо!
В страна, където всеки клуб говори за „проект”, преди да го разтури до основи при първия признак на проблем, Сасуоло е пътеводната светлина за калчото. Предстои плейофът с Цървена звезда за влизане в групите на Лига Европа и наистина няма друг клуб, който по-добре да вее флага на Италия в континенталните турнири.
Габи МакКей, football-italia.net