Бог в басейна, комплексар в живота
Тежки дефекти на характера водят Фелпс към величието
Новината, че е избран за знаменосец на САЩ в Рио, разплака Майкъл Фелпс. Медиите гръмнаха, че мечтите наистина се сбъдват. На другия ден на пресконференция пред 250 журналисти от цял свят вдъхновената мегазвезда малко попрехвърли мярката и намекна, че има вероятност да плува и на игрите в Токио през 2020 г. В Рио Фелпс ще стане първият американски плувец, участвал на 5 олимпиади. Ако спечели злато и сега, вече на 31 г., той ще стане най-възрастният златен медалист в историята на олимпийското плуване. Майкъл Фелпс мрази змиите, откакто се помниКато малък в двора на родителите си той вдига един камък и отдолу открива хлъзгавото, съскащо влечуго. Толкова е травматизиран, че кошмарите го преследват десетилетия наред. На близки и приятели дори забранява да произнасят думата "змия" в негово присъствие. Това е обяснението за присъствието му в The Meadows - центъра за лечение на психотравми и пристрастяване до град Финикс. Фелпс постъпва в клиниката пет дни след втория си арест за шофиране в нетрезво състояние на 30 септември 2014 г. През тези 5 дни той не напуска стаята, почти не яде и не спи. Само пие. - Звучеше ужасно - споделя дългогодишният му треньор Боб Бауман.При пристигането си Фелпс уведомява мама Деби и Бауман, че го е страх да разказва за демоните си на непознати. Две години преди това, на игрите в Лондон, той циментира статута си на олимпийски бог. Но на каква цена? Родителите на Фелпс се развеждат, когато е на 9 г., и само басейнът го спасява. Там Бауман му е като доведен баща. Във водата го притиска за постижения, а извън нея го учи да шофира и да си връзва вратовръзката.Постепенно Фелпс разбира, че всички олимпийски медали в света не могат да облекчат болката му. Той се чувства самотен с единствената идентичност на шампион по плуване. Отдава се на медитация и се чуди дали заслужава такъв живот.- Не ми пукаше - коментира той. - Нямах грам самочувствие, нито самоуважение. Смятах, че светът би бил по-добър без мен, и най-доброто нещо, което можех да направя, бе да сложа кръст на живота си. След ареста обаче семейство и приятели убеждават Фелпс да потърси помощ. Убеждават го, че това е шанс да се изправи лице в лице с проблемите, които толкова дълго е избягвал. През първия ден в The Meadows той не говори с никого, яде сам и плаче преди сън. Но постепенно се отваря и започва да разбира змийските си кошмари.С треньора си се срещат през 1996 г. в Балтимор. Бауман решава да зареже треньорското поприще, след като няколко негови надежди се провалят на игрите в Атланта, но му предлагат $30 000 за още един сезон. Тогава среща 11-годишния Фелпс и това променя всичко. Още в началото Майкъл Фелпс е труден за управляване На 9 г. получава диагноза ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) – твърдоглав, изолиран, неподатлив и безжалостен. Това обаче са същите черти, които го водят към величието. От своя страна Бауман е също корав орех, който не отстъпва на Фелпс дори когато е замерван с бутилка вода или неприлични квалификации пред целия отбор. Динамиката е проста: Бауман блъсва Фелпс, Фелпс му отвръща, Бауман го бутва по-здраво и така, докато някой се огъне.- Постоянно го правеха, а ние гледахме – споделя плувецът Алисън Шмит. – Беше като сапунена опера. Историите за техните сблъсъци са легендарни. На Meadowbrook Aquatic & Fitness Center, където Фелпс тренирал, още фигурира огромна вдлъбнатина в рамката на вратата след як ритник на Бауман с десния крак в подобен спор. Налице е и съдийският часовник, който Бауман с отвращение шибнал в стената. Както и схватката на паркинга с люта размяна на изпънати средни пръсти. - Тренировките протичаха по три начина – коментира Бауман. – Фелпс или се държи отвратително, или се бъзика с инструкциите на треньора, или пък се фокусира и доминира по начин, който деморализира останалите.- Начинът, по който се държаха и двамата, беше доста притеснителен - признава и майката Деби Фелпс. През 2005 г. Бауман пристига в Ан Арбър да тренира Университета на Мичиган и директорът на спортния съвет му подсказва, че Майкъл се задявал с треньора си най-вероятно защото подсъзнателно се е конфронтирал със своя баща. Колкото повече Бауман започва да разбира, толкова повече симпатии започва да изпитва.След като печели 8 златни медала в Пекин през 2008 г., Фелпс предприема глобално турне от интервюта, срещи и червени килими. Снимат го как пуши марихуана на парти в Южна Каролина и бива изритан за 3 месеца от спорта Иска да напусне, но му пречат задълженията към спонсорите. Фелпс и Бауман имат един и същ агент, но отношенията им така се изкривяват, че Фелпс сменя мястото си в самолета, ако резервацията му е до Бауман. До лятото на 2012 г. никой не мрази плуването повече от Майкъл Фелпс и никой не презира треньорската работа повече от Боб Бауман. Но това остава тайна за останалите. В Лондон след прегръдка и „добре свършена работа” двамата с треньора поемат по различни пътища. Година по-късно обаче Фелпс уведомява Бауман, че иска да се върне. - Този път ще бъде по-различно.През есента Фелпс е арестуван пиян зад волана – за втори път след 2004 г. Тогава за пръв път влиза в контакт с баща си Еди, твърдоглав футболист в колежа. Той се оженва тайно за втори път, но продължава да следи отдалеч изявите на сина си. Не дава интервюта.В лечебния център Фелпс си спечелва прякора Преподобния Майк, защото всеки ден чете на другите пациенти глави от книгата „Целите на живота”. По време на терапията Фелпс тренира в малък басейн, като всеки ден покрива по 20 мили. Когато Бауман го посещава, остава шокиран от положителната промяна в него. Майкъл започва по-често да се обажда на Деби и приятелката си Никол, както и на баща си. - Чувстваме се като баща и син – сияе Еди. – Не, по-скоро като приятели. Скоро Майкъл ги изненадва с новината, че Никол е бременна и скоро ще става баща. Любопитното е, че самият той никога не е искал да държи друго бебе в ръцете си – на семейството или на близки. Хората се опитвали да му подадат бебета за снимка, но той винаги отказвал. Искал е първото бебе, което притисне до себе си, да е неговото собствено. Сега вече получи шанс да прегърне сина си.
"7 дни спорт"