Юсейн Болт: Част от работата ми е да забавлявам

Юсейн Болт разкрива част от личния си живот в откровено интервю за британското издание на GQ. Най-бързият мъж на планетата говори за мотивацията и плановете си, за религия и Манчестър Юнайтед и по редица други теми извън леката атлетика.

- До каква степен осъзнаваш какъв феномен си?
- Усещам го, когато пътувам до отдалечени места, като Кения, и хората ме познават. Чувствах се странно, когато се случваше в началото.

- Кое е последното място, на което си бил и не са те познали?
- Изненадващо, най-малко ме разпознават в Съединените щати. В Щатите леката атлетика не е толкова популярна. Някои ме разпознават, но много не го правят.

- От колко селфита си бил част?
- Много. Откакто измислиха селфитата, това е най-лошото нещо. Вече много рядко ми искат автографи, винаги са селфита.

- Чувстваш ли, че хората си мислят, че те притежават?
- В Ямайка със сигурност.

- Бях изумен, когато в книгата ти разказваш как са те освирквали, но разбрах, че в Ямайка е така. Ако загубиш в Рио, ще те освиркват ли?
- Не мисля, че ще ме освиркват, но ако не са доволни от представянето ти или мислят, че не даваш всичко от себе си, ще ти го покажат.

- Със сигурност знаят, че ти се раздаваш?
- Те мислеха, че симулирам контузия. Един състезател ме притискаше, аз получих разтежение и почувствах болката. Намалих и те ме освиркаха. Казваха, че съм мислел, че ще загубя и заради това съм се отказал.

- На Олимпиадата в Лондон всички бяха за теб. Това положителен натиск ли е или го прави по-трудно?
- Научих се да игнорирам всички подобни неща. Когато бях по-млад, винаги исках да впечатля хората, да представям страната си, да ги накарам да се чувстват добре, а понякога това означаваше, че не съм достатъчно концентриран върху себе си. Научих, че трябва да се поставям на първо място. Няма проблем, тъй като аз искам същото, което те искат за мен - да побеждавам.



- Какво те мотивира повече: любовта от победата или страхът от загубата?
- Обичам да се състезавам. Определено трябва да печеля, защото мразя да губя. Ако знам, че ще загубя, няма да се състезавам. NJ (Нъджънт Уокър Джуниър, негов мениджър и най-добър приятел) иска да играем голф през цялото време. Той не е много добър, но аз съм по-зле. Винаги иска да играем, но защо бих искал да губя?

- Излизал ли си за състезание с мисълта, че може да не спечелиш?
- Може би някое състезание, когато знам, че не съм в най-добрата си форма и то е част от подготовката ми за нещо по-голямо. Но на голям турнир винаги съм сигурен, че мога да го направя.

- Имаше период, преди Лондон, в който Йохан Блейк беше смятан за фаворит и малко те бяха отписали.
- С годините все по-малко ме вълнуват подобни приказни. Имам пълно доверие в моя треньор.

- Не мога да повярвам, че те нарече аматьор, след като спечели златото в Лондон.
- (смее се) Той видя нещо, което направих грешно, и беше прав.

- Какво?
- Наведох се прекалено рано. Тичах, погледнах наоколо, осъзнах, че ще спечеля, мисълта за световен рекорд мина през ума ми, тръгнах към линията, когато още трябваше да съм изправен.

- Това е всичко, което той видя.
- Той е такъв. Вижда неща, които аз пропускам. Имаше време, в което стартът ми беше ужасен и ние не успявахме да намерим проблема. Той гледа и гледа и разбра - причината беше къде си слагам ръцете. Той видя това. Той вижда малките неща.

- По отношение на храната също направи промени?
- Да, диетата ми е много по-добра. Ям това, което трябва. С напредване на възрастта, ставаш по-добър в това да правиш жертви.

- От какво друго се лишаваш?
- Трябваше да науча, че ако искам да се занимавам с това и да бъда добър, трябва да избягвам пиенето. Трудната част за мен е почивката. Аз съм човек, който стои до късно. Ако си легна рано, не заспивам, но знам, че трябва да почивам. Винаги e усилие за мен.

- Трудно ли ти е да не ходиш по клубове?
- Клубовете, това е лесно да не го правя, защото, когато сезонът свърши, мога да очаквам с нетърпение периода, в който ще излизам.

- Как се виждаш в момента - като спортист, марка или бизнес?
- Това е отличен въпрос. Колкото повече успехи имам на пистата, толкова по-голяма става марката ми. Така че, бих казал, че вече съм повече марка, която се опитвам да градя за бъдещето.

- Имаш ли отношение към политиката?
- Не, никога не съм имал и няма да имам. Политиката крие опасности, особено в Ямайка. Гледам да стоя колкото е възможно по-далече от политиката.

- Майка ти е много религиозна. Ти религиозен ли си?
- Не ходя на църква често, но вярвам в Бог и разбирам последствията от религията. Треньорът ми казва, че трябва да ходя на църква по-често.

- Защо?
- (смее се) Той мисли, че трябва да живея по-праведно.

- Какво значи Господ за теб?
- Учили са ме да вярвам в него и да се държа по определен начин. Родителите ми са ме възпитали така, а аз винаги им вярвам.

- Още ли си мамино момче?
- Да.

- Това типично ли е за Ямайка?
- Не, типично е за мен. Баща ми държеше на дисциплината, така че аз се обръщах към нея по-често.

- Още ли е така?
- О, да, всеки път. Те са родени през 60-те години и това е типично за това време.



- Коя беше последната книга, която прочете?
- Автобиографията на Майк Тайсън.

- Голям фен си на Манчестър Юнайтед…
(прави болезнено изражение)

- Какво значи това?
- Миналият сезон беше ужасен.

- Мислиш ли, че титлата на Лестър е нещо хубаво за футбола?
- Предполагам, че отваря възможности за другите да вярват, но да подкрепяш Ман Юнайтед е стресиращо, възходи и падения, няма много забавление. Можех да стана футболист, но не се опитах.

- Помниш ли, когато Майкъл Джордън се пробва в бейзбола?
- Няма да съм толкова зле колкото Джордън. Аз играя футбол всеки вторник и четвъртък в началото на сезона. Имам достатъчно знания за играта. Вкарвам много голове. Няма да съм най-добрият в света, но съм ОК.

- Кой е най-добрият в света?
- Аз съм човек на Кристиано Роналдо.

- Това е, защото игра за Юнайтед или наистина мислиш, че е по-добър от Меси?
- Той напусна Юнайтед и стана още по-добър. За Меси мисля, че той трябва да отиде някъде другаде. Цялата система в Барселона е изградена около него. Треньорът го уважава. Той ръководи отбора. Ако смени първенството и доминира по същия начин, тогава ще го призная.

- Колко време отделяш за психологическата част на нещата?
- Просто съм приел някои неща и така е по-лесно. Приемам, че ще получавам контузии. Приемам, че не мога да спечеля всяко състезание. Работя много, за да намаля шансовете тези неща да се случват, но съм приел, че се случват. Много хора не ги приемат. Контузват се и полудяват. Такива неща стават. Аз гледам по този начин на нещата. Получавал съм контузии всеки сезон през последните седем години.

- До колко те притесняват контузиите?
- Няма страх, случва се. Просто се надявам да не стават късно през сезона или преди голямо състезание. Затова този сезон съм предпазлив, не поемах рискове и си изкълчих глезена, слизайки по стълбите. Всеки сезон нещо се случва и аз така го планирам.

- Какви други спортове харесваш и гледаш?
- Плуване. Плувам, когато съм контузен. Това, което най-добрите постигат, е толкова трудно. Майкъл Фелпс е най-добрият.

- Ами боксьорите?
- За мен все още Мохамед Али е номер 1.

- Не Флойд Мейуедър?
- Не мога да гледам неговите битки. Не ги намирам за вълнуващи. Гледах бокс по времето на Тайсън. Сега няма спектакли.



- Мислиш ли, че част от работата ти е да забавляваш хората?
- Да, трябва да покажа това, което съм, да играя с публиката, да играя за камерата. Когато хората идват на състезание, част от това е очакването: "Какво ще направи той?"

- Планираш ли тези неща?
- Понякога. Случва се да съм в страна, където нещо се случва и аз го използвам.

- Виждаш ли някой в леката атлетика, който може да те замести?
- Няма човек с моята индивидуалност. Йохан Блейк, с когото тренираме, със сигурност може да стане голям атлет.

- Той ли е фаворитът ти за среброто в Рио?
- Няма да е лесно. Толкова е трудно да се завърнеш след контузия. Опитах се да му обясня, че пътят е дълъг.

- Може да завършиш с девет олимпийски медала.
- Може? Ще се случи. (смее се)

- Сигурен ли си?
- Да, ако нямам контузии.

- Един от тях, щафетата, обаче зависи и от други.
- Добре, нека кажем осем. Със сигурност осем.

- Ще бъдеш на 30 години в деня на церемонията по закриването. Това ли ще бъде краят?
- За Олимпиадата, да. За бягането обаче, не.

- Това означава, че отново ще участваш на световно първенство?
- Треньорът ми не иска да говоря за тези неща. Мисля, че иска да продължавам докато имам възможност.

- 30 години много ли е за лекоатлет?
- Повечето се отказват по това време. Физически съм наред. Проблемът е в цялостната работа, която върша всеки ден, тренировките. Колкото повече успехи имам, по-малко време имам за себе си и се изморявам.

- Джъстин Гатлин наистина ли се изплю на пътеката ти?
- Да, през 2010 г. Помислих си, че е смешно. Това правеха някои, опитваха се да сплашват съперниците. Но аз съм най-бързият, как ще ме уплаши?

- Имиджът на леката атлетика тревожи международната федерация IAAF…
- Ако започна да мисля за това, прекалено много стрес.

- Каква е сегашната ти оценка на спорта?
- Не е добра. Бяха поети доста удари, доста неща се случиха. Аз се опитвам да се концентрирам, да се състезавам и да върша позитивни неща за спорта.

- Колко добре познаваш Себастиан Коу (президент на IAAF)?
- Говорили сме няколко пъти. Каза ми: "Не можеш да напуснеш спорта. Когато спреш да се състезаваш, не можеш да си тръгнеш напълно." Съгласен съм. Ако той ми намери нещо да правя - да пътувам, да се срещам с деца, да мотивирам, ще го направя. Ще се радвам да го направя. Искам да остана в спорта. Едно от нещата, които ме карат да се чувствам добре, е, когато ми пишат в социалните мрежи неща от сорта: "Ти си вдъхновение. Караш ме да работя здраво, за да постигна целите си". Ако успявам да правя това, след като се откажа, ще съм доволен.



- Харесва ли ти да си богат?
- Не съм чак толкова богат, но съм напът да стана. На кой не би му харесало? Кара те да се чувстваш комфортно, има по-малко притеснения в живота ти, по-уверен си. Вече не си купувам толкова неща, по-малко от времето, когато бях по-млад.

- Колко коли притежаваш?
- Пет.

- Преди бяха девет.
- Десет, но намалих флотилията. Когато имах една, тя се счупи, пратих я в сервиза и се върнах към такситата. Затова си купих още една, а след това продължих да купувам.

- Сега какво е тайното ти удоволствие?
- Ваканции с приятели. След сезона взимам приятелите си и ги отвеждам. Това са приятели, които познавам от дълго време.

- Можеш ли да си представиш да не живееш в Ямайка?
- Не, но бих пробвал Австралия. Там винаги е забавно.

- Никога не си се сблъсквал с расизъм там?
- Не, а и момичетата много ме харесват там.

- Кога ще се ожениш, за Бога?
-  "За Бога", какво имаш предвид? Забелязах, че в Англия, когато хората достигнат определена възраст, чувстват, че трябва да се женят. Защо искаш да ме жениш? Няма подобен натиск в Ямайка. Няма напрежение. Аз си живея живота, наслаждавам му се и когато дойде моментът, може да се оженя.

- Кога?
- По-близо до 40, отколкото 30.

- Наистина ли жените буквално ти се хвърлят?
- (смее се) Правят го. Трябва да казваш в повече случаи "не", отколкото "да". Трябва да си внимателен, особено в Англия. Може да бъде страшно. Те изпращат жени и им казват: "Стигни до Юсейн Болт". Кара те да се чувстваш нервен. Може да е някоя много мила, невинна, но ти си на нокти. Не е хубаво.

- Колко допинг теста са ти правили тази година?
- Девет, мисля.

- Мо Фара сподели, че понякога не може да се изпикае?
- Случи ми се веднъж. Беше в самото начало на кариерата ми, не знаех много за допинг тестовете. Изпиках се точно преди състезанието и искаха да ме тестват след него и не можах. Стоят там цяла нощ, затворих стадиона. Просто не бях пил достатъчно течности.

- Кога за последно не успя да заспиш?
- Всеки път, когато трябва да ставам рано, не спя добре.

- Но не лежиш и се тревожиш за нещо?
- Не за неща, свързани с леката атлетика. За други неща се случва.

- Кой е най-великият представител на Ямайка - ти или Боб Марли?
- Боб Марли всеки път. Той просто е над всички.

- Ами, ако спечелиш девет златни медала?
- Ммм, това е разговор. Не. За мен е чест, ако хората ме поставят в една категория с него. Спомням си, когато бях на 14, бях на състезание в Унгария. Отидох на концерт и там изпълняваха песни на Боб Марли. Помислих си: "Уау, той е толкова специален". Всеки път Марли.

Алистер Кембъл, GQ UK