Модев: Трябва да се налеят пари в клубовете
Разочарован от българския волейбол и позабравен от колеги и медии, Христо Модев се опитва да води „нормален живот в ненормална държава”. BGvolleyball.com се срещна с бившия волейболист.
В един откровен разговор 217-сантиметровият гигант разкрива как живее в момента, защо говори с болка за родния волейбол, какво мисли за любимия ЦСКА. За трудностите в живота, за България, Македония и Черно гора. Защо Литекс не е ЦСКА и какво трябва да се промени в българския спорт. Защо не би работил отново във волейбола? Спомнят ли си феновете за него? И още, и още.
Вижте втората част от интервюто с Христо Модев.
Защо не остана в Македония?
Клубът фалира. Държавата му отне всичко. Там се шегуваха с мен – 300 000 македонци взеха български паспорти, само един българин взе македонски паспорт. И още един лаф – откъде е жена ти, оттам си и ти. Моята жена е от Охрид, там са ми децата. Да, развели сме се, нормално е, това се случва между хората.
Връщам те отново на волейболна тема. Съседна Сърбия спечели Световната лига, а ние едва останахме в елита.
Сърбия не успя да спечели Световната лига, дори когато стана олимпийски шампион. Тази Сърбия спечели с млади момчета. Играл съм с някои от тези момчета – с либерото Росич и с капитана Станкович. Имам два сезона и в Черна гора. Там имаше цедило. Отборът, в който играх в Черна гора, също беше силен. Но там трябваше да се облагодетелства сина на президента на клуба. А президентът на клуба беше Светозар Марович – последният президент на Сърбия и Черна гора. Но синът му трябваше да бъде разпределител. Аз дори бях резерва, просто защото бях контузен. В отбора бяха Джурич, Батец, аржентинецът Густаво Порпорато – той беше единият централен, аз бях другият, Батец беше единият посрещач, Джурич беше диагонал. И Вадим Скардаш – един латвиец беше другият посрещач. Само един разпределител ни липсваше. Но синът на президента трябваше да играе. Когато му беше малко по-лошо посрещната топката, той я вдигаше отдолу с две ръце.
Въпросът беше какво и как трябва да се промени в българския волейбол според теб, за да достигнем сърбите?
Първо и главно трябва да се налеят пари в клубовете и то в тези клубове, които носят историята на българския волейбол. Това трябва да го направи държавата – дали ще е днес, дали утре, но трябва да се направи. А не да се наливат пари в едни отбори без история. Като случая Добрич. Да, там става въпрос за местни бизнесмени, наливат се пари, стават шампиони и най-доброто отива там. Но трябва да се върне школата на ЦСКА. Да се върнат добри треньори в ЦСКА, в Левски, в Славия, защото това е имиджът на българския волейбол. Трябва да се налеят пари в Пазарджик, в Пловдив. Това са градовете, които носят резултати.
Същото нещо е и във футбола – има добри момчета. ЦСКА бе изхърлен във В група и с юношите направи повече отколкото с 20 чужденци. В България се купуват чужденци на килограм, а от 20 човека и 5 процента не стават. И тук се перат пари – мениджъри, договори, комисионни и аз знам как стават тия работи, защото съм го изживял. Дават ти празен лист – подпиши се. "Аз след това ще напиша сумата – това, което сме се разбрали с теб, ще си го вземеш." Аз мога да ти обещая 100 000 за целия сезон, обаче се слага още една нула. Другите пари се укриват – такава ни е държавата – такави ни е корупцията. Излизаш от границите на страната и ти казват: "Най-корумпираната държава сте."
Мой приятел македонец, който има туристическа фирма, идва в България с микробус и отива в чешкото посолство да изкара визи за Чехия. Паркира си чисто новия бус, взима визите и излиза, но бусът го няма. По телефона му казват – дай 5000 лева да си го вземеш – той плаща и си го взима.
Би ли напуснал отново България?
Дали мисля да се махна? Аз държавата си я обичам. Защо трябва да бягам от реалността? Задавам го този въпрос на всички българи. Защо да бягаме от реалността? Дайте да се съберем и да работим тук. Тези навън какво правят? Да не би да не им е трудно и мъчно за България? От България по-хубаво няма. Природа, приятели, няма. Не съществува.
Помнят ли те хората. Познават ли те?
Спират ме тези, които ме познават. В другия момент слушам зад гърба си – знаеш ли кой е този. Като ме спре човек за автограф, не отказвам. Имаше една ситуация тази година – полуфинал за Купата на България ЦСКА – Берое. Моите приятели ме чакат на Армията - аз им нося билетите и ги раздавам. Един човек идва при мен и ме пита: "Билети ли продаваш." Казвам не - това са билетите за моите приятели. И в същия момент един друг ми казва: "Модев, дай да си направим селфи." По пътя за В сектор всеки втори ме питаше: "Къде изчезна, не съм те виждал." Аз навремето ходех много на мачове.
Волейболът беше моя професия. Но въпросът е какъв човек си, как ще се отнесеш към хората. До ден днешен мога да стисна ръката на всеки. Човек се вдига и пада. Когато съм паднал на дъното, не съм потърсил някой да ми помага.
Кой беше последният волейболен мач, който си гледал на живо?
Последният мач, който гледах на живо, беше на Европейското първенство в София България – Германия, четвъртфинал. Сашо Трайков, бог да го прости, ме накара да отида да гледам мач. Но вече нямаше билети. И той ми каза: "Иди до залата - поне два пропуска ще намериш." Отидох с един приятел. Емо Вълчев ми даде един пропуск. Видях Димо Тонев, Боре Кьосев, Джиго, който само като ме видя и каза: "Обади ми се". Но отиде и ми намери още един пропуск и влязох. Тъкмо седнах в ложата и Найден Найденов ми би един зад врата. Това е последният мач, на който съм ходил. Следя волейбола, гледам мачове, но не искам да се занимавам и да работя с хората, които се правят на управници.
Какво мислиш за любимия ти ЦСКА? Клубът едва оцелява в последните години. Във волейболния ЦСКА има един великилепен човек, който ще направи и невъзможното, за да съществува този клуб - Сашо Попов. ЦСКА е име. Като излезеш в Европа и кажеш България и те питат: "ЦСКА".
А Левски? Кои са те? Направиха стадион, даже нямат и козирка – има една такава песен. Левски претендира, че е най-добрият футболен куб. Ще задам един въпрос на всички левскари – да ми кажат един футболист в цялата история на Левски, който е имал най-престижно класиране в Европа. Изключваме Гунди, който е бил непродаваем, защото такава е била системата. Един да ми посочат. Не е Наско Сираков, не е и Гонзо, който две години в Рен сцепи пет анцунга на пейката. Аз знам кой е имал най-престижно класиране и го познавам лично – Ники Илиев. А нашите - Стоичков, Пенев - шампиони на Испания, на Европа, Костадинов – купа УЕФА.
Сега е много актуален въпросът ти от кой ЦСКА си?
От истинския, от този, който има 31 титли. Литекс is not ЦСКА. Ще ходя на мачове на летището, ако трябва. Аз не съм от тези, които Ганчев спонсорира. Литекс is not ЦСКА.