Конте – алхимикът на Италия

Антонио Конте обича да казва, че „във футбола няма нищо писано – думите са едно, а случващото се на терена съвсем друго и то е важното”. По определен начин следва максимата на Диего Симеоне „мач за мач”, ако и не я е изковал преди Ел Чоло.

Роденият в Лече преди 46 години славен халф на Ювентус и Италия пое „ла скуадра адзура” след кошмарния Мондиал 2014 в Бразилия с отпадане още в груповата фаза след загуба дори от Коста Рика. Стори го след триумф с три поредни скудети за Старата госпожа от Торино. Сега на „Стамфорд Бридж” търкат доволно ръце в очакване да ги върне на върха.

Конте е един особен род футболен алхимик, който търси „микса” сред своите футболисти, за да съгради хомогенен отбор. Повтаря тази дума много, защото тя е център на неговата философия: отборът е над всяка индивидуалност, без значение от името. Затова и казва, че „ние нямаме fuoriclasse (б.пр. – суперзвезда) като Лионел Меси. Нашият fuoriclasse е отборът, сборът от индивидуалностите”.

Играчите му го обожават и са готови да го следват до края на света. Бразилецът с италиански паспорт Едер е добър пример за това. Дойде в „ла национале” след експресното желание на Конте, който му даде дебют и го включи във финалната листа за Евро 2016 въпреки слабия му сезон в Интер. И му се отплати с отлична игра и решаващия гол срещу Швеция, който класира Италия за осминафиналите.

На селекционера не му трепна сърцето, когато трябваше да извади от списъка двама футболисти, с които бе работил чудесно преди – изпъкващите в МЛС Андреа Пирло и Себастиан Джовинко. Защото според наставника нивото на северноамериканската лига не е достатъчно високо.

ЗАЩИТАТА НА ЮВЕНТУС

Конте гради тима си на основата на защитния блок на „своя” Ювентус, който познава добре. Но дава и ясно да се разбере, че „не можеш очаква винаги да печелиш само чрез отбраната и контраатаката, нито чрез хвърляне с всички сили в атака. Трябва да търсиш равновесието между едното и другото”. С лукава усмивка подчертава също, че „да имаш сигурността от това, че зад гърба ти е защитата на Юве с Джанлуиджи Буфон, ти дава здрава основа да градиш отбор. Както и сторихме, и то в отсъствието на някои толкова важни футболисти като Марко Верати и Клаудио Маркизио”.

Конте обича неговите бекове да се включват високо в атака, но винаги с добре пазен гръб; обича халфовете му да преодоляват съперниците си, да стрелят и да подпомагат двамата нападатели, обичайно Грациано Пеле на върха и Едер зад него; не се плаши да гласува доверие на млади играчи като Федерико Бернардески (22 г., Фиорентина); не смята възрастта за основен показател за това дали даден футболист може да допринесе за колектива, а качеството и отдадеността му към общата идея.

Селекционерът на Италия заложи в „ла скуадра адзура” своите лични характеристики като борбен и умен халф навремето. Преди това го стори също в Бари и Сиена, преди да направи скока към Юве и да спечели три поредни титли на страната. Още като играч той вече бе треньор, както бе и случаят при Джосеп Гуардиола. Подреждаше съотборниците си и им даваше наставления, прекарваше цялото си време в задаване на въпроси към треньорите на своите, че често и на противниковите отбори. Живее 24 часа на ден с футбола. Някои, като дъщеря му Витория, казват с обич за него, че е „маниак” на футболна тематика.

Както бе и със Сесар Луис Меноти, обича да тренира със своята титулярна единайсеторка, много пъти дори и без съперник, като прекарва часове наред със своите момчета, докато накрая те не започнат да правят нещата точно както той ги иска. Способен е да повтаря едно и също отиграване милиони пъти, докато не се получи съвършено. Срещу Белгия можеше да се видят „автоматизми” в играта на „ла национале”, които изненадаха, ала бяха тренирани до откат при закрити врата.

Това може и да е неговото виждане за нещата, но Конте казва, че иска да даде сигурност на възпитаниците си, „за да не се налага да се чудят какво да правят с топката, когато тя дойде у тях, а да имат готов отговор на проблема”. Неговата теза е доста дискусионна: „футболистите не се нравят, когато импровизират”.

ВИДЕО, ВИДЕО И ПАК ВИДЕО

Конте допълва всичко, което казва на терена, с гледането на множество видеозаписи на съперниците: как играят като отбор и като индивидуалности, какви са качествата и недостатъците им. Всичко това се изготвя от неговите сътрудници. Ненапразно магистърската му теза в школата в Коверчано e на тема „Размисли върху системата 1-4-3-2-1 и дидактическата употреба на видеото”.

Селекционерът използва видеозаписите също и за да поправя колективните и индивидуалните грешки на италианците. Твърди, че „на никой футболист не му харесва да изтъкваш грешките му, още повече пред неговите съотборници. Но ако придружиш критиката си с ясна теза, обоснована с видеозапис на ситуацията, я разбира по-добре и дори я приема, макар и да си прехапва устните. Видеозаписът помага в този аспект.”

ЗАМЕСЕН В СКАНДАЛ С УГОВОРЕН МАЧ

Конте имаше много сериозен личен и професионален проблем, когато бе обвинен от прокурора Роберто ди Мартино за спортна измама с искане за шестмесечен затвор и глоба от 8000 евро. Твърдяха, че е знаел, но не е оповестил за уговорен мач през 2011 г. на тима на Сиена, който тогава водеше. Накрая бе оневинен напълно от трибунала на Кремона, който разследваше случая.

Антонио Конте е 12-ият играч на Италия. Изживява край тъчлинията като своите футболисти на терена всяка игрова ситуация. Не спира да дава наставления, да поправя грешки, да надъхва своите. Той е от онези треньори, които все още пазят душата на футболист у себе си и ако могат, биха обули светкавично бутонките, за да изскочат на игрището.

Франсеск Агилар, „Ел Мундо Депортиво”