Интервюто с Модрич: Съдят ме, без да са наясно
Адриатическото слънце огрява Задар, люлката на Лука Модрич – един от най-големите таланти в историята на Хърватия. Срещата ни, точно преди началото на предсезонната подготовка на Реал Мадрид, бе в затворен комплекс на север от града. Там халфът презареди батерията, докато се наслаждаваше на морето и семейния живот преди битките в новия сезон и изолиран от негативното обществено мнение в родината му, което вече го осъди без присъда. Разговорът протече почти три часа. Дон Лука ни увери, че никой в отбора на европейския шампион няма да почива на лаврите си.
- Какво бе по-различното от Мадрид в сравнение с всичките Ви предишни години в клуба, че постигнахте дубъла?
- Наличието на много широка пейка. За мен това е заслуга на треньора. Той съумя да извади максимума от всеки играч и това ни помогна да стигнем финалния етап на сезона в топ форма. В предните години понякога влизахме уморени в последната фаза. Тренерът уцели, но и играчите му помогнаха, защото всеки получил доверието му се отплащаше с добро представяне. Това бяха ключовете към дубъла.
- Това ли е най-добрият отбор и съблекалня, в които сте бил?
- Трудно е да се каже, но с оглед на спечеленото може да се каже, че е така – всеки играч от 24-те в състава е с огромно качество.
- Какво научихте тази година?
- Нищо по-специално. Просто затвърдих идеята, че отборът е най-важният от всичко. Всеки играч или човек около него е важен и тренерът ни предаде това послание.
- Какво ще изведете от всяка от трите спечелени купи в ШЛ?
- Характерът, духът на отбора, това да не се предаваш никога – това остава главно от първите две в Лисабон и Милано… В първия финал бяхме почти изгубени, ала не спряхме да вярваме, че можем да променим ситуацията. Във втория показахме характер със спокойствието в моменти като при дузпите. В третия показахме всичко това плюс огромното си качество.
- Много ли изстрадахте в първия си сезон в Мадрид?
- Не. Аз никога не съм се съмнявал у себе си и знаех, че ще успея в Мадрид, но нямах нормална предсезонна подготовка с отбора, а бях дошъл в клуб, където от първия ден от теб се изисква да си на високо ниво. Знаех, че ще ми е трудничко в началото, но не спрях да си вярвам и се трудех още по-здраво, за да триумфирам. Ситуацията ми тогава ме научи на много и ми помогна за бъдещето.
- Как се запазват желанието и амбицията за нови успехи след печеленето на толкова трофеи?
- Много лесно. Когато спечелиш нещо веднъж, дваж, триж, у теб се загнездва едно усещане, което те бута напред – искаш да печелиш още и още, не чувстваш умора. Ние сме в клуб, който иска да е винаги най-добрият и да печели всичко възможно, а играчите имаме същото мислене.
- Не смятате ли обаче, че този сезон на отбора ще му е малко по-трудно да се мотивира след всичко спечелено?
- Не, но мога да говоря само за себе си. Нямам търпение да започна подготовката за сезона и отново да изпитам онова победно усещане. Можем да имаме нов изпълнен с успехи сезон. Няма да си мислим, че сме уморени от победите, защото клубът с неговите изисквания и привържениците ни няма да ни оставят да се отпуснем. Победите бързо се забравят и ако имаме една година без трофей, веднага ще изникнат съмненията. Трябва да използваме този момент, защото няма да трае вечно. Имаме топ отбор и нямаме причина да не продължим да печелим и тази година, и в следващите.
- Защо Ви бе толкова трудно да се върнете във форма след травмата?
- Първо имах контузия в коляното и след нея се завърнах в добра форма. Когато обаче пак бях в топ кондиция, дойде втората – тази в адуктора – и вече ми бе трудно да се върна на прежното ниво. С индивидуалната работа и с помощта на съотборниците ми и щаба накрая бях в добро състояние за финала. Нормално е, когато имаш контузия и после бързо те връхлети втора, да не ти е лесно да се върнеш във форма. Но аз знаех, че ще успея.
- Пречат ли Ви ротациите или смените в мач за напипването на точния за Вас ритъм, или пък това е ключът да завършите толкова добре сезона?
- Може и да е смесица от двете неща. Аз говорих много с тренера, с щаба, с кондиционните треньори, за да подобря формата си, и заради доверието от всички нямах страха, че няма да се върна към най-доброто си лице, въпреки че невинаги играех на ниво.
- Толкова важен ли беше кондиционният треньор Пинтус за фантастичния сезон?
- Лично за мен – да. Когато погледнете в какво физическо състояние влязохме в последния етап от сезона, можете със сигурност да посочите и него, и целия щаб. Изграденото от всички нас заедно тук също помогна, ала Пинтус свърши отлична работа.
- 1-4-3-3 или 1-4-4-2?
- За мен системата не е въпрос на цифри, а на това как играем отборно. Ако всички сме компактни заедно, ако се борим като отбор в защита и в атака, тогава няма значение дали е 1-4-3-3, или 1-4-4-2, защото е много трудно някой да ни бие.
- Вече казахте, че не вярвате в многото ротации. Какво си мислехте, като виждахте толкова промени от мач на мач?
- В началото не мислех, че това е много добре за отбора, защото когато играеш на пресекулки, мислиш, че ще изгубиш нещо. Зинедин Зидан обаче доказа накрая, че това е възможно, и ни помогна да спечелим всички тези купи. Сега мисля, че ротациите са нещо добро. Хората започнаха с добрите изяви на другите играчи да говорят за А- и Б-отбор, ала отвътре не гледаме така на нещата – ние сме един отбор: Реал Мадрид. Всеки влязъл в игра футболист се справя добре. Доверяваме се едни на други и затова имаме тези си успехи. Трябва да продължим по същия път.
- Бихте ли искал „десетката” като в националния отбор?
- Преди две-три години бих отговорил с „да”, но сега вече не ме влече толкова. Харесва ми №19 и не мисля да го сменям.
- По свое желание ли ще си тръгнете от Мадрид? Както се случи с Месут Йозил и Анхел Ди Мария и може да се случи с Хамес Родригес и Алваро Мората…
- Със сигурност не е лесно решението да напуснеш Мадрид. Щом го сториш, вече нищо не е същото. Сега си в най-добрия клуб на света и от тук пътят е само надолу. Всеки един има своите причини. Ако продължа да играя така, ще направя всичко възможно да остана, ала във футбола нещата се променят бързо.
- Не е лесно напускането, но също и влизането. Внедряват се трима младежи: Маркос Йоренте, Хесус Вайехо и Тео Ернандес. Вие лично бихте ли купил някого, или е трудно да се подобри наличното?
- Трудно е. Трансферната политика на клуба в последните години е добрият път. Бих купил някого само ако може да подобри очевидно наличното качество в състава, а е трудно да се намерят такива играчи. Клубът и треньорът знаят от какво имаме нужда и те решават. Ние ще приемем доведените от тях футболисти и ще им помогнем да се приспособят.
- Мачове с Манчестър Юнайтед, Барселона, Манчестър Сити, двете Суперкупи… Как гледате на толкова изпитателния период на лятната подготовка?
- Не е леко, защото знаем, че с Пинтус ще имаме отново много тежка подготовка като миналото лято (б.и. – смее се). Това обаче е част от нашата работа и трябва да минем през нея, за да имаме основата за остатъка от сезона. Има трудни мачове от самото начало, ала така е по-добре. Всеки играч предпочита да е на терена срещу Юнайтед или Барса.
- Придобива ли по-голямо значение този ваш победен цикъл, имайки предвид, че насреща ви е Лионел Меси?
- Ние сме се съсредоточили само върху самите нас, не гледаме други клубове. Искаме да правим нещата по наш си начин, най-добрия възможен, и не се тревожим за всички останали. Това е нашето мислене и политика.
- Когато сте на терена, усещате ли, че самото носене на тази фланелка дава повече шансове за победата?
- Величината на Мадрид ти дава много. Когато влизаш на терена, знаеш, че имаш големи шансове да биеш, ала за целта не е достатъчна само емблемата – трябва да се докажеш на игрището. Със сигурност другите отбори ни уважават, но и излизат срещу нас на 200% и животът ти се вгорчава, ако ти не си на своето ниво. Когато Мадрид стигне финал в Шампионската лига или за друга купа, почти винаги побеждава. В последните си шест финала в ШЛ спечели шест пъти. Със сигурност всички вземат това под внимание – Мадрид е отбор победител. Оттам насетне обаче това няма никакво значение, ако ти не покажеш защо е така на терена, както ние успяхме този сезон. Всичко се решава на терена.
- Виждате ли по-близо до осъществяването ѝ мечтата си да се оттеглите в „бяло”? До коя година се виждате в игра?
- Все още не съм го обмислял. Няма да кажа конкретно колко години футбол ми остават, но ако продължа да работя така и се пазя както досега, ако подобря някои неща, ми остават доста години на това ниво. Разбира се, че бих искал да се оттегля в „бяло”, че е моя мечта, ала ще видим: в Мадрид изискванията са огромни и трябва да си постоянно на върха, иначе идват съмненията. На днешното ми достигнато ниво се наслаждавам всеки ден, на всяка тренировка и на всеки мач. И не искам да изгубя това, ще се боря да го удължа възможно най-много. Само Мадрид ми е в главата.
- Можете ли да ни обясните какво е положението около появата Ви в съда по процеса срещу Здравко Мамич (б.р. – бивш изпълнителен директор на Динамо Загреб, обвинен в незаконно присвояване и укриване на данъци; Модрич призна, че след трансфера си в Тотнъм е дал неопределено количество пари на ръка на брата и сина на Мамич)?
- Много неприятно и сложно е, но имам чиста съвест. Сега трябва да се надяваме всичко да приключи бързо и точка. Не мога да говоря повече по тази тема. Това се случи преди много години и за мен случващото се около него е много тежко, но съм преживял много неща в моя живот и със сигурност ще преживея и това. Дано приключи бързо, за да мога да го забравя! Сега летят осъдителни мнения срещу мен, без да се знае как наистина стоят нещата, но не мога да изляза от кожата си и да стана някого другиго. Не съм мислил за бъдещето ми в националния отбор, ще видим. Сега искам да се съсредоточа върху предсезонната подготовка на Реал Мадрид и да съм готов за идващия сезон.Уго Сересо, „Марка”