Адриатическото слънце огрява Задар, люлката на Лука Модрич – един от най-големите таланти в историята на Хърватия. Срещата ни, точно преди началото на предсезонната подготовка на Реал Мадрид, бе в затворен комплекс на север от града. Там халфът презареди батерията, докато се наслаждаваше на морето и семейния живот преди битките в новия сезон и изолиран от негативното обществено мнение в родината му, което вече го осъди без присъда. Разговорът протече почти три часа. Дон Лука ни увери, че никой в отбора на европейския шампион няма да почива на лаврите си.
- Какво бе по-различното от Мадрид в сравнение с всичките Ви предишни години в клуба, че постигнахте дубъла?
- Наличието на много широка пейка. За мен това е заслуга на треньора. Той съумя да извади максимума от всеки играч и това ни помогна да стигнем финалния етап на сезона в топ форма. В предните години понякога влизахме уморени в последната фаза. Тренерът уцели, но и играчите му помогнаха, защото всеки получил доверието му се отплащаше с добро представяне. Това бяха ключовете към дубъла.
- Това ли е най-добрият отбор и съблекалня, в които сте бил?
- Трудно е да се каже, но с оглед на спечеленото може да се каже, че е така – всеки играч от 24-те в състава е с огромно качество.
- Какво научихте тази година?
- Нищо по-специално. Просто затвърдих идеята, че отборът е най-важният от всичко. Всеки играч или човек около него е важен и тренерът ни предаде това послание.
- Какво ще изведете от всяка от трите спечелени купи в ШЛ?
- Характерът, духът на отбора, това да не се предаваш никога – това остава главно от първите две в Лисабон и Милано… В първия финал бяхме почти изгубени, ала не спряхме да вярваме, че можем да променим ситуацията. Във втория показахме характер със спокойствието в моменти като при дузпите. В третия показахме всичко това плюс огромното си качество.
- Много ли изстрадахте в първия си сезон в Мадрид?
- Не. Аз никога не съм се съмнявал у себе си и знаех, че ще успея в Мадрид, но нямах нормална предсезонна подготовка с отбора, а бях дошъл в клуб, където от първия ден от теб се изисква да си на високо ниво. Знаех, че ще ми е трудничко в началото, но не спрях да си вярвам и се трудех още по-здраво, за да триумфирам. Ситуацията ми тогава ме научи на много и ми помогна за бъдещето.
- Как се запазват желанието и амбицията за нови успехи след печеленето на толкова трофеи?
- Много лесно. Когато спечелиш нещо веднъж, дваж, триж, у теб се загнездва едно усещане, което те бута напред – искаш да печелиш още и още, не чувстваш умора. Ние сме в клуб, който иска да е винаги най-добрият и да печели всичко възможно, а играчите имаме същото мислене.
- Не смятате ли обаче, че този сезон на отбора ще му е малко по-трудно да се мотивира след всичко спечелено?
- Не, но мога да говоря само за себе си. Нямам търпение да започна подготовката за сезона и отново да изпитам онова победно усещане. Можем да имаме нов изпълнен с успехи сезон. Няма да си мислим, че сме уморени от победите, защото клубът с неговите изисквания и привържениците ни няма да ни оставят да се отпуснем. Победите бързо се забравят и ако имаме една година без трофей, веднага ще изникнат съмненията. Трябва да използваме този момент, защото няма да трае вечно. Имаме топ отбор и нямаме причина да не продължим да печелим и тази година, и в следващите.
- Защо Ви бе толкова трудно да се върнете във форма след травмата?
- Първо имах контузия в коляното и след нея се завърнах в добра форма. Когато обаче пак бях в топ кондиция, дойде втората – тази в адуктора – и вече ми бе трудно да се върна на прежното ниво. С индивидуалната работа и с помощта на съотборниците ми и щаба накрая бях в добро състояние за финала. Нормално е, когато имаш контузия и после бързо те връхлети втора, да не ти е лесно да се върнеш във форма. Но аз знаех, че ще успея.
- Пречат ли Ви ротациите или смените в мач за напипването на точния за Вас ритъм, или пък това е ключът да завършите толкова добре сезона?
- Може и да е смесица от двете неща. Аз говорих много с тренера, с щаба, с кондиционните треньори, за да подобря формата си, и заради доверието от всички нямах страха, че няма да се върна към най-доброто си лице, въпреки че невинаги играех на ниво.
- Толкова важен ли беше кондиционният треньор Пинтус за фантастичния сезон?
- Лично за мен – да. Когато погледнете в какво физическо състояние влязохме в последния етап от сезона, можете със сигурност да посочите и него, и целия щаб. Изграденото от всички нас заедно тук също помогна, ала Пинтус свърши отлична работа.
- 1-4-3-3 или 1-4-4-2?
- За мен системата не е въпрос на цифри, а на това как играем отборно. Ако всички сме компактни заедно, ако се борим като отбор в защита и в атака, тогава няма значение дали е 1-4-3-3, или 1-4-4-2, защото е много трудно някой да ни бие.
- Вече казахте, че не вярвате в многото ротации. Какво си мислехте, като виждахте толкова промени от мач на мач?
- В началото не мислех, че това е много добре за отбора, защото когато играеш на пресекулки, мислиш, че ще изгубиш нещо. Зинедин Зидан обаче доказа накрая, че това е възможно, и ни помогна да спечелим всички тези купи. Сега мисля, че ротациите са нещо добро. Хората започнаха с добрите изяви на другите играчи да говорят за А- и Б-отбор, ала отвътре не гледаме така на нещата – ние сме един отбор: Реал Мадрид. Всеки влязъл в игра футболист се справя добре. Доверяваме се едни на други и затова имаме тези си успехи. Трябва да продължим по същия път.
- Бихте ли искал „десетката” като в националния отбор?
- Преди две-три години бих отговорил с „да”, но сега вече не ме влече толкова. Харесва ми №19 и не мисля да го сменям.
- По свое желание ли ще си тръгнете от Мадрид? Както се случи с Месут Йозил и Анхел Ди Мария и може да се случи с Хамес Родригес и Алваро Мората…
- Със сигурност не е лесно решението да напуснеш Мадрид. Щом го сториш, вече нищо не е същото. Сега си в най-добрия клуб на света и от тук пътят е само надолу. Всеки един има своите причини. Ако продължа да играя така, ще направя всичко възможно да остана, ала във футбола нещата се променят бързо.
- Не е лесно напускането, но също и влизането. Внедряват се трима младежи: Маркос Йоренте, Хесус Вайехо и Тео Ернандес. Вие лично бихте ли купил някого, или е трудно да се подобри наличното?
- Трудно е. Трансферната политика на клуба в последните години е добрият път. Бих купил някого само ако може да подобри очевидно наличното качество в състава, а е трудно да се намерят такива играчи. Клубът и треньорът знаят от какво имаме нужда и те решават. Ние ще приемем доведените от тях футболисти и ще им помогнем да се приспособят.
- Мачове с Манчестър Юнайтед, Барселона, Манчестър Сити, двете Суперкупи… Как гледате на толкова изпитателния период на лятната подготовка?
- Не е леко, защото знаем, че с Пинтус ще имаме отново много тежка подготовка като миналото лято (б.и. – смее се). Това обаче е част от нашата работа и трябва да минем през нея, за да имаме основата за остатъка от сезона. Има трудни мачове от самото начало, ала така е по-добре. Всеки играч предпочита да е на терена срещу Юнайтед или Барса.
- Придобива ли по-голямо значение този ваш победен цикъл, имайки предвид, че насреща ви е Лионел Меси?
- Ние сме се съсредоточили само върху самите нас, не гледаме други клубове. Искаме да правим нещата по наш си начин, най-добрия възможен, и не се тревожим за всички останали. Това е нашето мислене и политика.
- Когато сте на терена, усещате ли, че самото носене на тази фланелка дава повече шансове за победата?
- Величината на Мадрид ти дава много. Когато влизаш на терена, знаеш, че имаш големи шансове да биеш, ала за целта не е достатъчна само емблемата – трябва да се докажеш на игрището. Със сигурност другите отбори ни уважават, но и излизат срещу нас на 200% и животът ти се вгорчава, ако ти не си на своето ниво. Когато Мадрид стигне финал в Шампионската лига или за друга купа, почти винаги побеждава. В последните си шест финала в ШЛ спечели шест пъти. Със сигурност всички вземат това под внимание – Мадрид е отбор победител. Оттам насетне обаче това няма никакво значение, ако ти не покажеш защо е така на терена, както ние успяхме този сезон. Всичко се решава на терена.
- Виждате ли по-близо до осъществяването ѝ мечтата си да се оттеглите в „бяло”? До коя година се виждате в игра?
- Все още не съм го обмислял. Няма да кажа конкретно колко години футбол ми остават, но ако продължа да работя така и се пазя както досега, ако подобря някои неща, ми остават доста години на това ниво. Разбира се, че бих искал да се оттегля в „бяло”, че е моя мечта, ала ще видим: в Мадрид изискванията са огромни и трябва да си постоянно на върха, иначе идват съмненията. На днешното ми достигнато ниво се наслаждавам всеки ден, на всяка тренировка и на всеки мач. И не искам да изгубя това, ще се боря да го удължа възможно най-много. Само Мадрид ми е в главата.
- Можете ли да ни обясните какво е положението около появата Ви в съда по процеса срещу Здравко Мамич (б.р. – бивш изпълнителен директор на Динамо Загреб, обвинен в незаконно присвояване и укриване на данъци; Модрич призна, че след трансфера си в Тотнъм е дал неопределено количество пари на ръка на брата и сина на Мамич)?
Уго Сересо, „Марка”