-
Sportal.bg
-
Лека атлетика
-
Царицата на дългите дистанции
Царицата на дългите дистанции
Една жена от години покорява пътищата и пътеките, по които се провеждат маратони. Малина Вацкичева е добре позната на сериозните бегачи. Тя може да е на 52 години, но много по-млади от нея не могат да поддържат темпото й, а желанието й да продължава да бяга не е намаляло. Съчетавайки работата си като преподавател и отглеждането на две дъщери, Малина не спира да тренира и да бяга от момента, в който се запалва по това през далечната 1984 г. Следват победи и престижни класирания. На първия си ултрамаратон, на който участва в Подгорица, поставя рекорд. Тази неделя, 21 май, тя ще е една от най-изявените участници на предстоящия Маратон Плевен.Студентите, които са минали през залата й, имат шанса да познават една необикновена жена. Много от тях продължават да пазят отлични отношения с нея. Докато не тренира и не преподава, тя намира време и за любимите си народни танци, с които се се занимава от години.Увлечението й по бягането започва, когато пристига в София, за да учи в Техническия университет. "Всичко започна през 1984 г., когато дойдох тук, като студентка в Техническия университет. Бях на 20 години. Минавайки покрай стадиона гледах едни хубави, спортни момичета, които бягаха. Исках да приличам на тях. Гледах, гледах и след няколко седмици попитах дали мога да тренирам с тях. Преди това не се бях занимавала с лека атлетика сериозно", спомня си Малина."Те ме насочиха към първата ми треньорка Снежана Керкова. Отидох при нея и попитах дали може да тренирам при нея. След като разбра, че досега не съм тренирала лека атлетика, каза: "Тогава може да дойдеш да гледаш как тренират." Тя имаше много добри спортистки, тренираха в Ботев Враца, в ЦСКА. Бяха най-добрите в България. Още от първата тренировка се опитах да бягам с тях, беше страшно изморително. След 3 години тренировки с тях, на четвъртата година вече бях най-добрата. Те, другите, вече завършиха и се оттеглиха, разказва тя. - Бягах средни дистанции, като студентка - 800, 1500, 2000, 3000 метра. Спрях за 5 години, имам две дъщери. След това много ми се искаше да бягам маратони и тогава отидох при втория ми треньор - Манош Димитров, светла му памет. Така започна първия ми маратон, вече съм бягала 40 маратона." Вацкичева пробягва първия си маратон през 1998 г., а той се превръща в традиция за нея. На Софийския маратон не е пропускала участие от тогава. Няколко години по-късно открива и ултраматоните. Оказва се, че 100 километра не е дистанция, която й се опира."През 1998 г. избягах първия си маратон - Софийският, споделя Малина. - Няма да го забравя, завърших за 3 часа и 52 минути. От тогава всяка година участвам на Софийския маратон, не съм пропускала. През 2002 г. един приятел ме заведе на маратон в чужбина, в Подгорица. Там бягах и ми казаха, че след месец има ултрамаратон. Отидох, това ми беше първо бягане на ултрамаратон. Явно организмът ми не знаеше какво е това бягане и тогава направих рекорд - 9 часа и 9 минути.Спомням си, че рекордът на 100 км го направих, когато едната ми дъщеря беше на четири годинки, другата на шест. Чакат ме вкъщи, аз съм на повече от 1000 км от тях. И бързах да си хвана първия влак за вкъщи, имаше веднъж на денонощие влак и аз бързах за него и така направих рекорда, защото бързах да се прибера при децата си."Тя бяга не само стандартните маратони, но и планински, като Обиколката на Витоша редовно е в календара и през годините. С времето се е начила да разпределя силите почти до последния метър. "Избягала съм 14 ултрамаратони, по 100 километра. С първото бягане направих рекорд. След това всяка следващата година организмът ми вече знаеше какво е и започна да се съхранява. От 9 часа и 9 минути минах на 9 часа и 15 минути, 9 часа и 25 минути. Постепенно, се отдалечавах от рекорда. За такива дълги дистанции колкото е важна подготовката, толкова и мисленете - как да си разпределиш силите. Аз винаги финиширам с резерв, да имам сили за още 1-2 километра. Последно, на Пловдивския маратон пишеше, че е класическия маратон - 42 км, 195 метра. Аз минавам 42-ия км и си казвам - хайде още 200 метра и финиширам, а се оказа, че не са 200 метра, а още 850 метра. Ако си бях разпредила силите до този момент, нямаше да финиширам.Сега съм при третия ми треньор и той залага на обема. Преди тренирах по различен начин. Понеделник, сряда и петък правим отсечки. Понеделник - най-къси, сряда - средни и в петък - дълги пробези, темпови - 8, 10, 15 км или 2 по 5 км, 2 по 4 км. Сега залагаме само на обем. Всеки ден по 15-16 км, като в началото имахме двуразови тренировки. Всеки ден, даже събота и неделя", обяснява Малина.След всеки избяган маратон "удовлетворението е голямо". Преподавателката се отказва от ултрамаратоните и сега участва в 5 маратона на година. Тя признава, че вече й е по-трудно да се справя с конкуренцията на по-младите, но резултатите й са на много високо ниво."След първото ми бягане на 100 км вече никаква дистанция нямаше значение. Миналата година бягах пет маратона, по-миналата се пусках на ултри и имах 3 маратона и 2 ултрамаратона. Сега тези ултра стават маратони. Това знам, че не е редно, защото истинските бегачи правят по два маратона - един пролетта и един есента, но пък аз не съм професионалист, но пък със сигурност завършвам. Има нови, по-млади, вече ми е трудно да ги побеждавам, но нищо не пречи да опитам и понякога успявам, казва тя.Тази година имам планирани 5 маратона, два от които минаха - Стара Загора и Пловдив. Сега ще бягам Плевен, а на 10 септември във Вроцлав ще участвам на- Европейски маратон за ветерани. За трети път ще се боря за европейска титла. Имам два опита и съм вицеевропейска шампионка. Лошото е, че е в Полша, а там имат една от най-добрите треньорски школи на дълги разстояния, но това не ме плаши. Петият маратон е Софийският. На него се преброяваме кой, къде и какво може."През последните години дългите бягания стават все по-популярни. Малина Вацкичева вижда отвътре тази промяна, но смята, че все още в България те гледат странно, когато тичаш из града: "Преди се чувствах толкова неудобно, когато отивах до стадиона, тичайки. Хората ме гледат все едно имам проблем. Няколко пъти ходих на почивка в чужбина и там съм тренирала. Там всички хора тичат, много малко ходят. Няма да забравя, когато за пръв път отидох в Италия. Тичах около близкото езеро и наоколо срещах хора като мен, тичайки професионално, с професионални екипи. Толкова ми беше хубаво да се чуствам една от тях, докато тук все още се чувствам различна."Тази неделя й предстои четвърто участие на маратона в Плевен, където е имала тежки моменти преди две години. "Първия път станах първа, втория станах трета, но тогава за първи път ми прилоша. След като финиширах, бях пред колапс. Много се бях обезводнила. Аз съм от този край, от град Искър и климатът там е тежък - жега и висока влажност. На третия маратон бях с резерв, защото знаех какво ми е от предишния, станах четвърта, но всичко беше ок. Това беше да го избягам, за да знам, че може да се бяга с удоволствие, не да се мъчиш накрая. Сега съм се подготвила пак да го бягам с удоволствие, пък каквото сабя покаже", споделя тя.Малина е преподавател в Софийска професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" и асистент в катедра "Техническа механика" на Минно-геоложки университет "Св.Иван Рилски". Темите, с които се занимава, са доста по-близки до бягането, отколкото изглеждат. "В Софийска професионална гимназия по електроника обучавам ученици по специалност "Възобновяеми енергийни източници", споделя тя. - Дисертацията ми пък е на тема "Разработване на раздробяваща машина за отпадъци с цел по-нататъчното им оползвотряване". Цялата ми дейност е свързана към екология и опазване на околната среда. Много се радвам, че съм намерила това призвание. Доставя ми удоволствие и работа с ученици, и работа със студенти, и тренировките.Намерила съм начин да го съчетавам с бягането. В Минно-геоложкия университет съм катедра "Техническа механика". Дисциплината, в която обучавам студентите, е много интересна и много трудна. Водя само упражнения, понеже нямам защитена докторска степен, но сега на 30 юни предстои официалната ми защита. На 2 април мина вътрешната и то чудесно, тогава се събраха няколко хубави моменти накуп. Първо, на 1 април, станах 8-а на Старозагорския маратон и първа при ветераните. На следващия ден беше защитата. Ако не бях бягала този маратон, сигурно много щях да се притеснявам, а сега защитата толкова леко мина. Бях преуморена, с натрупан адреналин."Двете й дъщери вече са големи. Те израстват на пистата и дългите бягания не ги привличат. "Дъщерите ми са големи. Едната е студентка в Германия, трети курс, информатика, в Аахен. Малката ми дъщеря е първа година студентка в Софийския университет, българска филология. Те израснаха с мен на пистата, на коленете на стария ми треньор. Знаят колко е трудно и не искат да чуят за подобни бягания. Единственото нещо, което ми куца от толкова много дейности и ангажименти, не остава много време за семейството. Така че не във всичко ми върви, има равновесие в природата", завършва тя.ЕМИЛ ЯНЧЕВ