Доби Рабаджиева: Готова съм за националния отбор
От почти три години волейболната националка Добриана Рабаджиева се изявява в швейцарския тим Волеро (Цюрих). Посрещачката вече се наложи като име в алпийската държава и има голям принос за успехите на отбора. След миналогодишната операция на коляното, която я извади за няколко месеца от игра, Доби се завърна през есента с нови сили. Представяме ви специално интервю за BGvolleyball.com, в което разказва за отбора, публиката, успехите...
- Вече трети сезон си в Швейцария, разкажи ни повече за отбора.
- Отборът тази година е по-опитен, за разлика от първата година, когато дойдох. Към отбора се присъединиха Фабиола Алмейда и Фолюк Акирандево, които имат зад гърба си сериозни постижения от големи форуми. Интересно е да тренираш и да се учиш от състезателки с такъв опит в залата и извън нея също. Тази година треньор ни е Зоран Терзич, дългогодишен селекционер на сръбския национален отбор. С неговите знания и опит тренировките са на високо професионално ниво. Щастлива съм, че през последните 3 години имах шанса да бъда в този отбор.- Как оценяваш нивото на първенството? С какво се различава от българското?
- Първенството тук е доста равностойно, като изключим нашия отбор. Останалите отбори също имат чужденки, но целите им не са като нашите. Швейцарките не гледат толкова професионално на волейбола - за тях е на първо място образованието, а после спорта. От доста години не съм в България. Когато играех в родното първенство, то беше доста по-високо от това тук, в момента. Следя българското първенство само от спортните сайтове, за съжаление нямам винаги възможност да гледам мачовете.- Имаше ли проблеми с адаптацията към обстановката, когато за първи път пристигна там?
- Отдавна живея сама. Играх в няколко държави и всички бяха различни по култура и манталитет. Това може би ми помага да се адаптирам бързо. Професионалният спортист няма много време за социален живот. Имах късмет - когато дойдох, треньор беше Драгутин Балтич, с който се познавахме от националния отбор. Познавах неговата работа и това донякъде ми помогна да се адаптирам по-бързо. Познавах и две от момичетата, с които бях играла преди това в Рабита (Баку).- Какви са амбициите пред отбора? Реални ли са според теб?
- Първата цел на отбора за съжаление не успяхме да я реализираме на клубното световно в Манила. Сега сме изцяло концентрирани в Шампионската лига. След това ни предстои Купа на страната и още едно клубно световно в Япония. Реални ли са амбициите ни? Лично аз винаги излизам за победа.- Каква посещаемост имат мачовете ви? Швейцарската публика различава ли се от българската?
- По-голяма е посещаемостта на мачовете от Шампионската лига. Тогава се създава страхотна атмосфера. По-слаб е интересът към срещите от вътрешното първенство. Като българската публика няма никъде по света. Аз лично винаги съм си мечтала да играя в пълна зала пред родна публика, но за съжаление нашият национален отбор не получава същата подкрепа, която имат мъжете ни.- Как оценяваш представянето ви до момента - в първенството и в Шампионската лига?
- В първенството малко отбори могат да ни бъдат конкуренция. В Шампионската лига представянето ни не е на това ниво, което очаквах. Но все още имаме шанс и със сигуност ще се постараем да постигнем целите си!- Имаш ли приятелки сред съотборничките си?
- Разбирам се с всички. Отборът ни е съставен от момичета от 3 континента, а не само от различни държави. Комуникацията ни понякога е доста забавна. Някои от момичетата не говорят английски, други не говорят португалски или руски. За близко приятелство е трудно да се говори, но когато ни остане време, се възползваме от красивата природа в Швейцария, или просто разпускаме някъде всички заедно.- Виждаш ли се с другите българки, които играят в швейцарското първенство?
- В постоянен контакт сме. Винаги, когато имаме възможност, се виждаме. Моята програма е малко по-натоварена и за това ги каня да ми гостуват, когато имат възможност.- Какво най-много ти харесва в Цюрих? Има ли нещо, което не ти допада?
- Впечатленията ми от Цюрих са за един красив, чист и подреден метрополис. Много динамичен град, с впечатляваща смесица от развлечения. Когато имам време, обичам да се разхождам до езерото. Скоро посетих и фабриката на Линдт. Има и много исторически забележителности, които си заслужава да бъдат видяни, като катедралата Гросмюнстер, църквата "Св. Петър", както и много музеи.- Как прекарваш свободното си време?
- Нямам много свободно време. Гледам да си почивам.- Липсва ли ти родината? Нещо конкретно?
- Разбира се, че ми липсва. Най-вече близките ми.- Готова ли си за сезона с националния отбор? Какво да очакваме?
- Готова съм за националния отбор. Успях да се възстановя от операцията на коляното и ще се радвам, ако бъда част от отбора и помогна с каквото мога за реализиране на целите, поставени от БФВ.